Кефи ли ви?
Дълга на Кебек
Latest topics
Similar topics
За живота
5 posters
Страница 2 от 3
Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Re: За живота
това си го прочитам всяка година...преди подаръците. ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
О. Хенри
ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ
http://margaritta.dir.bg/praznichen/ohenri.htm
О. Хенри
ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ
http://margaritta.dir.bg/praznichen/ohenri.htm
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Тука умните влъхви носят и касова бележка, а подъръците са купени в кеш, за да може тя да се използва. А по-умните ме питат направо кво ми трябва. Най-добре е сам да си подариш нещо. Изненадите крият опасни неочакваности.
Re: За живота
А аз си препрочитам "Коледна песен" на Дикенс...
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: За живота
АДАМ И ЕВА
Водевил в четири части. Цена 30 рубли.
Първа част
АНТОН ИСАКОВИЧ: Не искам повече да бъда Антон, а искам да бъда Адам. А ти Наташа бъди Ева.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (седейки на кутията с халва): Ти какво, побъркал ли си се?
АНТОН ИСАКОВИЧ: Нищо ми няма, добре съм си. Аз ще бъда Адам, а ти ще бъдеш Ева.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (поглежда наляво, после надясно): Нищо не разбирам.
АНТОН ИСАКОВИЧ: Много е просто. Ще се качим на писалището и щом влезе някой, ще се покланяме и ще казваме: “Разрешете да се представим – Адам и Ева”.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА: Ти си побъркан! Ти си побъркан!
АНТОН ИСАКОВИЧ (качва се на писалището и тегли Наталия Борисовна за ръката): Ето така – ще стоим тук и ще посрещаме посетителите с поклон.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (качва се на писалището): Защо? Защо?
АНТОН ИСАКОВИЧ: Ето, чуваш ли – звъни се два пъти. Това е за нас. Приготви се.
На вратата се чука.
АНТОН ИСАКОВИЧ и НАТАЛИЯ БОРИСОВНА: Влезте!
Влиза Вайсбрьом.
АНТОН ИСАКОВИЧ и НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (кланяйки се): Разрешете да се представим: Адам и Ева.
Вайсбрьом пада като ударен с гръм.
Завеса
Втора част
По улиците подскачат хора на три крака. В Москва духа виолетов вятър.
Завеса
Трета част
Адам Исакович и Ева Борисовна летят над Ленинград. Застанал на колене, народът моли за пощада. Адам Исакович и Ева Борисовна добродушно се смеят.
Завеса
Четвърта и последна част
Адам и Ева седят на една бреза и пеят.
Завеса
Водевил в четири части. Цена 30 рубли.
Първа част
АНТОН ИСАКОВИЧ: Не искам повече да бъда Антон, а искам да бъда Адам. А ти Наташа бъди Ева.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (седейки на кутията с халва): Ти какво, побъркал ли си се?
АНТОН ИСАКОВИЧ: Нищо ми няма, добре съм си. Аз ще бъда Адам, а ти ще бъдеш Ева.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (поглежда наляво, после надясно): Нищо не разбирам.
АНТОН ИСАКОВИЧ: Много е просто. Ще се качим на писалището и щом влезе някой, ще се покланяме и ще казваме: “Разрешете да се представим – Адам и Ева”.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА: Ти си побъркан! Ти си побъркан!
АНТОН ИСАКОВИЧ (качва се на писалището и тегли Наталия Борисовна за ръката): Ето така – ще стоим тук и ще посрещаме посетителите с поклон.
НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (качва се на писалището): Защо? Защо?
АНТОН ИСАКОВИЧ: Ето, чуваш ли – звъни се два пъти. Това е за нас. Приготви се.
На вратата се чука.
АНТОН ИСАКОВИЧ и НАТАЛИЯ БОРИСОВНА: Влезте!
Влиза Вайсбрьом.
АНТОН ИСАКОВИЧ и НАТАЛИЯ БОРИСОВНА (кланяйки се): Разрешете да се представим: Адам и Ева.
Вайсбрьом пада като ударен с гръм.
Завеса
Втора част
По улиците подскачат хора на три крака. В Москва духа виолетов вятър.
Завеса
Трета част
Адам Исакович и Ева Борисовна летят над Ленинград. Застанал на колене, народът моли за пощада. Адам Исакович и Ева Борисовна добродушно се смеят.
Завеса
Четвърта и последна част
Адам и Ева седят на една бреза и пеят.
Завеса
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
изпускането на айфон в селска тоалетна води до внезапна загуба на обонянието и притъпяване на гнусливостта!
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
http://www.blitz.bg/news/article/176524
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Днес(понеделник) е последния ден на пенито в Канада.
Това поражда следния парадокс. Ако си земеш сандвич и кафе и сметката е 4.92, ако платиш с кредитна карта или чек ще платиш 4.92, но ако дадеш 5 лева в пари трябва да ти върнат 10 цента, щото сметката съгласно инструкциите е 4.90!
Това поражда следния парадокс. Ако си земеш сандвич и кафе и сметката е 4.92, ако платиш с кредитна карта или чек ще платиш 4.92, но ако дадеш 5 лева в пари трябва да ти върнат 10 цента, щото сметката съгласно инструкциите е 4.90!
GT dedo- Гост
Re: За живота
А с пете цента кво стана?GT dedo написа:Днес(понеделник) е последния ден на пенито в Канада.
Това поражда следния парадокс. Ако си земеш сандвич и кафе и сметката е 4.92, ако платиш с кредитна карта или чек ще платиш 4.92, но ако дадеш 5 лева в пари трябва да ти върнат 10 цента, щото сметката съгласно инструкциите е 4.90!
Re: За живота
маргиналски как е хавата? енджойваш ли пенсията.
Накой да има опит със сторване на файлове онлайн?Търся кои са на добра цена и да може да си ги даунлоад инстантли обратно.
Накой да има опит със сторване на файлове онлайн?Търся кои са на добра цена и да може да си ги даунлоад инстантли обратно.
FenderGT- Гост
Re: За живота
Гошевски Колко е този данък за канализацията? Ся гледаме бараки всяка седмица на NW SW. Навит съм за кошер за пчели ама с бебе ми изглежда опасно.
Решил съм да е със детач гараж да си направя работилница. Гледам и видеота как се слага паркет, ако няма мисля да си го наредя сам.не ми изглежа трудно забиват го с кламери с една проста машина ,
не като едно време при нас да блъскаме с тока на обувките.
Решил съм да е със детач гараж да си направя работилница. Гледам и видеота как се слага паркет, ако няма мисля да си го наредя сам.не ми изглежа трудно забиват го с кламери с една проста машина ,
не като едно време при нас да блъскаме с тока на обувките.
FenderGT- Гост
Re: За живота
Що буташ да не сте болни?
Ний сме добре и много неща стаат с голяма скорост.Ходихме на ултра саунд и не видях пишка май ще е момиче, не се знае 100 процента де. Радвам се много че жената се държи геройски. Да се роди живо здраво след туй искам още поне 2-3 да бягат на горе на долу.
Времето е супер зима нямаше. Бачках като ненормален по 60-70 часа последните месеци и вземах гиг да има ляб на масата поне още 2 години. сега релаксвам.
Иначе дъ кул парт, ши купуваме барака и съм решил в мазето да си направя джем стая и да събирам хлапетата от университета да джемваме кънтрита мънтрита. сега ще купя комплект барабани и бас с 1-2 усилватела и съм готов имам всичко.
Ний сме добре и много неща стаат с голяма скорост.Ходихме на ултра саунд и не видях пишка май ще е момиче, не се знае 100 процента де. Радвам се много че жената се държи геройски. Да се роди живо здраво след туй искам още поне 2-3 да бягат на горе на долу.
Времето е супер зима нямаше. Бачках като ненормален по 60-70 часа последните месеци и вземах гиг да има ляб на масата поне още 2 години. сега релаксвам.
Иначе дъ кул парт, ши купуваме барака и съм решил в мазето да си направя джем стая и да събирам хлапетата от университета да джемваме кънтрита мънтрита. сега ще купя комплект барабани и бас с 1-2 усилватела и съм готов имам всичко.
FenderGT- Гост
Re: За живота
Тия от никон са ибати лузърите вече 3 месеца чакам за батерия и зарядно. Лъжат че са ми го пратили и бил пакета върнат понеже не съм го взел от пощата.
Напсувах ги аз и отделно жената и днес го получих с бърза поща.
Между временно купих и зарядно и батерия и за мой късмет и те не работиха а за тях чаках 20 дена.
Напсувах ги аз и отделно жената и днес го получих с бърза поща.
Между временно купих и зарядно и батерия и за мой късмет и те не работиха а за тях чаках 20 дена.
FenderGT- Гост
Re: За живота
Болни сме, та сме болни, ма се лекуваме.
Много се радвам за детето което чакате.
Дано сичко мине на ред.
Иначе, колкото по е голяма фирмата, толко повече има мегдан за сакатлъци и толкова са по големи сакатлъците.
Успехи.
Много се радвам за детето което чакате.
Дано сичко мине на ред.
Иначе, колкото по е голяма фирмата, толко повече има мегдан за сакатлъци и толкова са по големи сакатлъците.
Успехи.
Re: За живота
Съжелявам да чуя че сте болни. Здравето най важно. Дано се оправите по бързо.
Търси тоя онлайн Dr Robert Cassar .
Търси тоя онлайн Dr Robert Cassar .
FenderGT- Гост
Re: За живота
Бе не е много, не се шашкайте. 10 долара и ли нещо такова. Гледам фактурите. $12 - боклук и ресайклинг. Но самата вода е скъпа тука - през по-голямата част от годината ми е повече от тока и от отплението, отделно взети. Едно 80 кинта примерно на месец. Щото я смятат и правата, и обратната нали (без значение дали я пиеш, поливаш, испаряваш или квото е там), по разни тарифи + такси. Отоплението е ефтино, щото тука всичко е на газ. Гледам за декември - 90 кинта. Ток - $81 - тва е много, щото зимен месец нали, лампи-мампи, парното върти. Да сте живи и здрави, всичко се урежда, действайте.FenderGT написа: Гошевски Колко е този данък за канализацията? Ся гледаме бараки всяка седмица на NW SW. Навит съм за кошер за пчели ама с бебе ми изглежда опасно.
Решил съм да е със детач гараж да си направя работилница. Гледам и видеота как се слага паркет, ако няма мисля да си го наредя сам.не ми изглежа трудно забиват го с кламери с една проста машина ,
не като едно време при нас да блъскаме с тока на обувките.
Nikon - да го духат. Аз снимам със Самсунг напоследък и пак става.
Re: За живота
louis vuitton никога не правят разпродажби. непродадената стока просто се изгаря.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Joro Pentagram
Една жена реши ли да започне да превъзпитава мъжа си - значи, тя просто е започнала да го подготвя за нова жена.
Една жена реши ли да започне да превъзпитава мъжа си - значи, тя просто е започнала да го подготвя за нова жена.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=11757
вместо пир аз 50г. илиана раева нахрани 50 бедни семейства[b]
Събота, 16 Март 2013
Навръх 50-ия си рожден ден Илияна Раева показа какво е имала предвид с думите: “Няма да правя пир по време на чума, искам да се отблагодаря на Бог.”
От Българския червен кръст събраха 50 от най-бедните семейства и хора в София. А шефката на художествената гимнастика им подари лично по килограм месо, сирена, кашкавал, червено вино, маслини, кафе, бонбони... 50-те подаръка включваха още икона на Светата Троица, книга за България и снимка с лично посвещение от Раева.
вместо пир аз 50г. илиана раева нахрани 50 бедни семейства[b]
Събота, 16 Март 2013
Навръх 50-ия си рожден ден Илияна Раева показа какво е имала предвид с думите: “Няма да правя пир по време на чума, искам да се отблагодаря на Бог.”
От Българския червен кръст събраха 50 от най-бедните семейства и хора в София. А шефката на художествената гимнастика им подари лично по килограм месо, сирена, кашкавал, червено вино, маслини, кафе, бонбони... 50-те подаръка включваха още икона на Светата Троица, книга за България и снимка с лично посвещение от Раева.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Всеки ден я виждах, но й обърнах внимание едва зимата. Излизайки от подлеза на метрото на Софийския университет, неминуемо минавах покрай нея. Дребна, навъсена женица, с избелели дрехи. Старо, безцветно яке, вълнен мъжки панталон и протрити обувки. Трепереше с посиняло лице и раздаваше листовки с реклама на аптеки. Каква ирония – тя самата едва ли можеше да си позволи лекарства срещу дебнещата я простуда.
Хората я подминаваха, разбира се, снегът и вятърът - не. Всеки се дърпаше от подаденото му листче, сякаш бе посипано с антракс. Чувал съм и оправдания: изсякоха горите, заради тези безумни хартиени реклами; и да вземеш, какво? – после отива в коша.
Имаше истина в това, но аз въпреки всичко не спрях да дърпам листчета всяка сутрин. Кимах на жената, за да се почувства по-забелязана, отколкото близкото кошче за смет, след това пъхах малкия къс хартия в джоба си и отминавах. Знаех, че тя трябва да ги раздаде, ако иска надница за деня. Дъжд, пек, сняг, студ... Няма значение, наплашили са я, че ако не раздава, ако ги хвърли, те ще разберат. Няма да й дадат мизерните левчета и ще си легне гладна и на студено. Убедили са я, че тя ще е виновна за това. Механичното подаване на листчета, бе оставило отпечатък в очите й – смачканото съгласие, че няма право на достойнство.
Та вземах ги тези листчета. Така се оправдавах пред себе си, че помагам на жената, а тя от своя страна се самоубеждаваше, че не проси.
Докато отмервах крачките си към топлия офис, си помислих и за отрязаните дървета. Да, това не е хубаво - светът се обезлесява, „белите дробове” на планетата намаляват. Човечеството работи срещу себе си, а на индустрията не й пука за климата. Но...
Можем ли да сравним човешкия живот на ниво оцеляване с едно дърво? Кой би казал да и кой – не? Вярно, красотата на гората е неоспорима, но и човешкият живот има значение. Или поне така ми се струва. Макар и натикан в калта, индивидът все още има мечти, диша, обича, иска да оцелява. Протегнатата ръка на жената бе зов за помощ към минувачите, но малко от тях откликваха.
Някои биха се изсмяли на това. А красиво може да бъде и човешкото уважение.
В крайна сметка, какво би представлявала красотата, когато вече няма внимание към нея или хора, които да й се любуват?
07.12.2012
София
Хората я подминаваха, разбира се, снегът и вятърът - не. Всеки се дърпаше от подаденото му листче, сякаш бе посипано с антракс. Чувал съм и оправдания: изсякоха горите, заради тези безумни хартиени реклами; и да вземеш, какво? – после отива в коша.
Имаше истина в това, но аз въпреки всичко не спрях да дърпам листчета всяка сутрин. Кимах на жената, за да се почувства по-забелязана, отколкото близкото кошче за смет, след това пъхах малкия къс хартия в джоба си и отминавах. Знаех, че тя трябва да ги раздаде, ако иска надница за деня. Дъжд, пек, сняг, студ... Няма значение, наплашили са я, че ако не раздава, ако ги хвърли, те ще разберат. Няма да й дадат мизерните левчета и ще си легне гладна и на студено. Убедили са я, че тя ще е виновна за това. Механичното подаване на листчета, бе оставило отпечатък в очите й – смачканото съгласие, че няма право на достойнство.
Та вземах ги тези листчета. Така се оправдавах пред себе си, че помагам на жената, а тя от своя страна се самоубеждаваше, че не проси.
Докато отмервах крачките си към топлия офис, си помислих и за отрязаните дървета. Да, това не е хубаво - светът се обезлесява, „белите дробове” на планетата намаляват. Човечеството работи срещу себе си, а на индустрията не й пука за климата. Но...
Можем ли да сравним човешкия живот на ниво оцеляване с едно дърво? Кой би казал да и кой – не? Вярно, красотата на гората е неоспорима, но и човешкият живот има значение. Или поне така ми се струва. Макар и натикан в калта, индивидът все още има мечти, диша, обича, иска да оцелява. Протегнатата ръка на жената бе зов за помощ към минувачите, но малко от тях откликваха.
Някои биха се изсмяли на това. А красиво може да бъде и човешкото уважение.
В крайна сметка, какво би представлявала красотата, когато вече няма внимание към нея или хора, които да й се любуват?
07.12.2012
София
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Когато слизах тази вечер в подлеза на Спортната палата, изведнъж усетих колко е студено сред хладните му стени. Потръпнах, шляпайки по стълбите, и тогава я видях.
Сива, дребна старица, навлякла тежко палто. Изглеждаше на хиляда години и държеше в ръка торба, натъпкана с хартия. Озърташе се наляво и надясно, сякаш чудейки се накъде да поеме. Очите й не различих, но си ги представих за миг - тъмни, безумни, насълзени...
Подминах, засрамен от мисълта, че всеки момент може да ми поиска пари. И аз съм станал безчувствен градски скот, бе следващата мисъл, пробягала през грешната ми глава.
Излязох от другата страна на подлеза и дали от режещия ветрец, дали от срама, който понякога ни отрезвява и ни прави по-мъдри, ми хрумна, че тя може би изобщо не се чуди накъде да поеме.
Просто вече не знаеше какво прави на тоя свят.
Сива, дребна старица, навлякла тежко палто. Изглеждаше на хиляда години и държеше в ръка торба, натъпкана с хартия. Озърташе се наляво и надясно, сякаш чудейки се накъде да поеме. Очите й не различих, но си ги представих за миг - тъмни, безумни, насълзени...
Подминах, засрамен от мисълта, че всеки момент може да ми поиска пари. И аз съм станал безчувствен градски скот, бе следващата мисъл, пробягала през грешната ми глава.
Излязох от другата страна на подлеза и дали от режещия ветрец, дали от срама, който понякога ни отрезвява и ни прави по-мъдри, ми хрумна, че тя може би изобщо не се чуди накъде да поеме.
Просто вече не знаеше какво прави на тоя свят.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
„Висяща” нация
Много се изговори и написа за набиращата сила инициатива „висящо” кафе. Реших, че е време и аз да кажа няколко думи.
Безспорно, цялата идея е много добра. Организацията също. Не ще коментирам предимствата на кампанията, те са очевидни. Ще поговоря за народопсихологията ни и нашите навици. Някои може и да се обидят.
Веднъж написах есе, в което твърдя, че българинът много обича корупцията и си я поддържа на всички обществени и държавни равнища. (Преподавателката по политология ме скастри – това, видиш ли, не било вярно, а аз съм тъпак.) По време на не особено дългия ми, но пък бурен живот осъзнах и друго – ние сме влюбени и в преувеличенията в особено големи размери, освен в присвояванията в каквито и да са размери. В изсилванията. В това да сме по-големи християни и от Джийзъс. Ще обясня какво имам предвид, с помощта на хронологията на събитията и тяхното лъкатушене нагоре по склона към върха на глупостта.
Тези дни в уредената ни държавица някой популяризира неаполитанската традиция „висящо кафе”. Да, там е традиция, тук от красива инициатива се превръща в мода. Поде се чудесна кампания за посяване на тази практика и у нас. Чудесно, но българският дух отново се зае да управлява българските ръце, които тупат по българските гърди. Ние не можем да се ограничим до кафето, о не, приятели мои! И като се почна - „висящи” хляб, дюнери, супа… Всеки се надпреварва да „провисва” какво ли не. За бога, днес прочетох за някакъв тур оператор, заявил че ще предлага „висящи” почивки в чужбина! Абе хора, добре „давате”, ама кой ще плаща за това? Кафето е ок, но кой ще прати ближния до Бали? Оказва се, че нещата понамирисват на реклама или ПР, както е модерно да се нарича. Медиите пък веднага заредиха оръдията с „неудобни” въпроси: дали ще има злоупотреби при инициативата, кой ще краде, кой наистина се нуждае от подарените напитки… Сякаш ние си знаем, че сме способни да опорочим всяко начинание.
Не „хейтвам”, приятели, съвсем не. Какво бе замислено, какво се получава? Ние не можем да се ограничим с кафе, чай или закуска. Ние сме по големите работи. Ние имаме огромни сърца. Освен, че те ни причиняват инфаркт най-рано в Европейския съюз, очевидно и са изпълнени с най-много доброта. Само искам да ви припомня началото на цялата история – от преразказаната от Калин Терзийски случка в кафенето до Софийския университет (в това има предостатъчно символика). Изхвърленото навън дете няма и да чуе за „висящо” кафе или екстояжказия в Париж. Но дори и през мъглата на умопомрачението си, някой ден то ще осъзнае, че винаги му е липсвало невисящо уважение и любов. Както и да е, това не е моя история. Убеден съм, че много от стоящите в заведението, навелите тъпо глави пред грозното и нехуманното, впоследствие са „лайкнали” инициативата и във фейсбук, и в сърцата си. В онези големи и добри български сърца.
Сега ще научим европейците как се твори благотворителност! Американците са тъпи, руснаците пияни, китайците смърдят, а индийците са цигани. Нека предложим на ЕС да организира кампания за „висящи” еврофондове, да плащат и за „висящи” емигранти. В геополитиката има един термин – „провалена държава”. Засега все още не живеем в такава, ала може да я наричаме „висяща държава”.
Всички знаем - из градовете ни скитат много изпаднали старци и деца, изоставени от самите нас (ние сме Държавата, не забравяйте това), забравени от Господ така, както са го забравили и самите те. Между тях се промъкват като миризма на кисело зеле множество негодници и лентяи, избрали търтейното живуркане, пред това да се трудят. На първите трябва да се помага наистина; вторите се нуждаят единствено от тояга. Но според аршина на безграничната ни благотворителност, всички ще се възползват от „висящите” подаяния (а това е грозна дума). За едните те са нужни, за другите са келепир.
С осем ръце съм за добротата и взаимопомощта. Само че нямам осем ръце. Никой от нас няма и нека не се правим, че имаме. Нека не забравяме, че ако нямаше бедни и окаяни хора, нямаше да има нужда от „висящи” кафета. Ако не обичахме толкова корупцията, завистта и лицемерието, нямаше да се налага да има подобни каузи. Нека понякога се замисляме върху човешката съдба по-често отколкото за тази на бездомните кучета. Много люде гордо ще платят за кафето на някой парцаливко, но с удоволствие ще пропуснат да го изпият с него. Защото онзи мирише, няма зъби и не знае какво е „харлем шейк”.
Не съм злобен тип. Просто се оглеждам и виждам, че все още не сме узрели за безкористната помощ, за това да не дискриминираме с поглед по-бедните, по-грозните, по-различните. А това е далеч по-трудно от кафето за индулгенция.
Лично аз ще се включа в тази инициатива, защото така както бе замислена, ми харесва много. Изпадал съм в жалки ситуации, помагали са ми. Но, приятели, много се надявам да не се превърнем някой ден в една „висяща” нация, която никой не ще иска да консумира. Преди да се направим на по-християни от Джийзъс, да си припомним, че са го нарекли така едва след разпъването му. Той никога не е чувал за „християнска религия”, но въпреки това я е проповядвал.
Поздравявам инициаторите на „висящо” кафе в България и приканвам съгражданите си да се държат като хора, да почерпят едно кафенце някой нуждаещ се, да си поговорят с него. Човешкото отношение понякога е по-скъпо от химерата „висяща-почивка-в-на-майната-си”.
София
25.03.2013
Много се изговори и написа за набиращата сила инициатива „висящо” кафе. Реших, че е време и аз да кажа няколко думи.
Безспорно, цялата идея е много добра. Организацията също. Не ще коментирам предимствата на кампанията, те са очевидни. Ще поговоря за народопсихологията ни и нашите навици. Някои може и да се обидят.
Веднъж написах есе, в което твърдя, че българинът много обича корупцията и си я поддържа на всички обществени и държавни равнища. (Преподавателката по политология ме скастри – това, видиш ли, не било вярно, а аз съм тъпак.) По време на не особено дългия ми, но пък бурен живот осъзнах и друго – ние сме влюбени и в преувеличенията в особено големи размери, освен в присвояванията в каквито и да са размери. В изсилванията. В това да сме по-големи християни и от Джийзъс. Ще обясня какво имам предвид, с помощта на хронологията на събитията и тяхното лъкатушене нагоре по склона към върха на глупостта.
Тези дни в уредената ни държавица някой популяризира неаполитанската традиция „висящо кафе”. Да, там е традиция, тук от красива инициатива се превръща в мода. Поде се чудесна кампания за посяване на тази практика и у нас. Чудесно, но българският дух отново се зае да управлява българските ръце, които тупат по българските гърди. Ние не можем да се ограничим до кафето, о не, приятели мои! И като се почна - „висящи” хляб, дюнери, супа… Всеки се надпреварва да „провисва” какво ли не. За бога, днес прочетох за някакъв тур оператор, заявил че ще предлага „висящи” почивки в чужбина! Абе хора, добре „давате”, ама кой ще плаща за това? Кафето е ок, но кой ще прати ближния до Бали? Оказва се, че нещата понамирисват на реклама или ПР, както е модерно да се нарича. Медиите пък веднага заредиха оръдията с „неудобни” въпроси: дали ще има злоупотреби при инициативата, кой ще краде, кой наистина се нуждае от подарените напитки… Сякаш ние си знаем, че сме способни да опорочим всяко начинание.
Не „хейтвам”, приятели, съвсем не. Какво бе замислено, какво се получава? Ние не можем да се ограничим с кафе, чай или закуска. Ние сме по големите работи. Ние имаме огромни сърца. Освен, че те ни причиняват инфаркт най-рано в Европейския съюз, очевидно и са изпълнени с най-много доброта. Само искам да ви припомня началото на цялата история – от преразказаната от Калин Терзийски случка в кафенето до Софийския университет (в това има предостатъчно символика). Изхвърленото навън дете няма и да чуе за „висящо” кафе или екстояжказия в Париж. Но дори и през мъглата на умопомрачението си, някой ден то ще осъзнае, че винаги му е липсвало невисящо уважение и любов. Както и да е, това не е моя история. Убеден съм, че много от стоящите в заведението, навелите тъпо глави пред грозното и нехуманното, впоследствие са „лайкнали” инициативата и във фейсбук, и в сърцата си. В онези големи и добри български сърца.
Сега ще научим европейците как се твори благотворителност! Американците са тъпи, руснаците пияни, китайците смърдят, а индийците са цигани. Нека предложим на ЕС да организира кампания за „висящи” еврофондове, да плащат и за „висящи” емигранти. В геополитиката има един термин – „провалена държава”. Засега все още не живеем в такава, ала може да я наричаме „висяща държава”.
Всички знаем - из градовете ни скитат много изпаднали старци и деца, изоставени от самите нас (ние сме Държавата, не забравяйте това), забравени от Господ така, както са го забравили и самите те. Между тях се промъкват като миризма на кисело зеле множество негодници и лентяи, избрали търтейното живуркане, пред това да се трудят. На първите трябва да се помага наистина; вторите се нуждаят единствено от тояга. Но според аршина на безграничната ни благотворителност, всички ще се възползват от „висящите” подаяния (а това е грозна дума). За едните те са нужни, за другите са келепир.
С осем ръце съм за добротата и взаимопомощта. Само че нямам осем ръце. Никой от нас няма и нека не се правим, че имаме. Нека не забравяме, че ако нямаше бедни и окаяни хора, нямаше да има нужда от „висящи” кафета. Ако не обичахме толкова корупцията, завистта и лицемерието, нямаше да се налага да има подобни каузи. Нека понякога се замисляме върху човешката съдба по-често отколкото за тази на бездомните кучета. Много люде гордо ще платят за кафето на някой парцаливко, но с удоволствие ще пропуснат да го изпият с него. Защото онзи мирише, няма зъби и не знае какво е „харлем шейк”.
Не съм злобен тип. Просто се оглеждам и виждам, че все още не сме узрели за безкористната помощ, за това да не дискриминираме с поглед по-бедните, по-грозните, по-различните. А това е далеч по-трудно от кафето за индулгенция.
Лично аз ще се включа в тази инициатива, защото така както бе замислена, ми харесва много. Изпадал съм в жалки ситуации, помагали са ми. Но, приятели, много се надявам да не се превърнем някой ден в една „висяща” нация, която никой не ще иска да консумира. Преди да се направим на по-християни от Джийзъс, да си припомним, че са го нарекли така едва след разпъването му. Той никога не е чувал за „християнска религия”, но въпреки това я е проповядвал.
Поздравявам инициаторите на „висящо” кафе в България и приканвам съгражданите си да се държат като хора, да почерпят едно кафенце някой нуждаещ се, да си поговорят с него. Човешкото отношение понякога е по-скъпо от химерата „висяща-почивка-в-на-майната-си”.
София
25.03.2013
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Напоследък това се случва много често и извън България ...paparazzo написа:българинът много обича корупцията и си я поддържа на всички обществени и държавни равнища
Re: За живота
даже повече, Шефе. бай булгар е беден. липсва му размах.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: За живота
Маргиналски на теб и на женати една много яка далавера ши ви кажа.
Ако искаш за 1- 2 месеца напълно да си ресет кръвта и хормоните далаверата се казва Intermittent fasting (IF) . Брачет много е просто и невероятно и доктора ти ще те гледа като гръмат като ти чете кръвната картина.
Слушай ся. Да речем е Понеделник вечер ядеш си нормално до 10 . На сутринта във Вторник нищо само вода и кафе може. Идва обяд ако си гладен много вода пиеш и пак никаква храна така до 7 вечерта. След това пак нормално до Четвъртак сутрин нищо и тн.н.
Трябва да ти кажа че стряскаш организма и влизаш в стейт на ресет. Кръвна захар пада, хлорестерол направо се стопява, почти виждам сикс пак вече. Лудория и само два пъти в седмицата съм на фитнес понеже много бачкане.
Не се зори ако ти е трудно. Почни бавно с един 19 часов фастинг на седмица като свикнеш го увеличаваш на два и после три.
Ресърчвай го и чети. Един тип яш през прозореца който трябва да ядеш месо, лийн без мазнина, така само черпиш енергия която ще ти трябва за фастинг деня.
Живи и здрави батка.ши имам бейби гърл.
Ако искаш за 1- 2 месеца напълно да си ресет кръвта и хормоните далаверата се казва Intermittent fasting (IF) . Брачет много е просто и невероятно и доктора ти ще те гледа като гръмат като ти чете кръвната картина.
Слушай ся. Да речем е Понеделник вечер ядеш си нормално до 10 . На сутринта във Вторник нищо само вода и кафе може. Идва обяд ако си гладен много вода пиеш и пак никаква храна така до 7 вечерта. След това пак нормално до Четвъртак сутрин нищо и тн.н.
Трябва да ти кажа че стряскаш организма и влизаш в стейт на ресет. Кръвна захар пада, хлорестерол направо се стопява, почти виждам сикс пак вече. Лудория и само два пъти в седмицата съм на фитнес понеже много бачкане.
Не се зори ако ти е трудно. Почни бавно с един 19 часов фастинг на седмица като свикнеш го увеличаваш на два и после три.
Ресърчвай го и чети. Един тип яш през прозореца който трябва да ядеш месо, лийн без мазнина, така само черпиш енергия която ще ти трябва за фастинг деня.
Живи и здрави батка.ши имам бейби гърл.
FenderG- Гост
Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Страница 2 от 3
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Yesterday at 16:57 by vanelo
» A chance to take my little boy home
Чет 02 Ное 2023, 19:43 by vanelo
» ПАК Е ПЕТЪК!
Пет 25 Ное 2022, 18:22 by vanelo
» Най дългия електронен роман !!!
Пет 02 Юни 2017, 18:55 by Marginal
» Другото ми хоби е музиката ...
Пон 07 Мар 2016, 14:09 by Marginal
» Давай Бат Бойко ДАВАЙ !!!
Вто 15 Дек 2015, 06:41 by Marginal
» Un québecois bien à sa place ...
Пет 23 Окт 2015, 14:58 by Marginal
» A Practical Guide to Free-Energy Devices
Нед 18 Окт 2015, 04:29 by Marginal
» Едно от преживяванията на чичо Владо в Канада ...
Пон 12 Окт 2015, 12:12 by Marginal
» Жена ви слага ли си го със сина си/ви?
Съб 12 Сеп 2015, 01:58 by Гост
» Слушалките ...
Чет 13 Авг 2015, 05:54 by Marginal
» Кой е арматол Тимотей Венеаминов ?
Чет 06 Авг 2015, 15:26 by bozman