трябва ли?

ще ви помоля да изкажете мнение по проблем надвиснал над семейството ми, а именно: детето ми не се чувства добре тук в канада и иска да се върнем в българия. там били приятелите му, средата му и т.н. трябва ли да се съобразим с неговото желание? всички, които сме дошли в канада, казваме, че идваме за доброто и просперитета на децата ни. после идва нашето там израстване в професии и подобни неща. но когато детето ти е нещастно и не може с години да се адаптира в тази среда, тогава какво да направим? проблема си е сериозен и ще помоля за ваши препоръки, съвети, мнения, с две думи кой как вижда нещата в решаване за по-добро.

Драсти Маме и добре дошла ...
Аз лично нямам деца, ма имам много наблюдения от семейства с подобни проблеми.
В единния от случаите, детето се върна в България, прави там квото прави и сега си е тука и си има гадже и до колкото знам, повече не мисли за там.
Тва разбира се стана след като навърши пълнолетие.
Мисля, че ако детето си намери гадже или дори само приятелче, няма да си бае толкова много за България.
А защо не го пратите за месец - два до там за да види дали там е точно това което си мисли че е?
Щото аз лично познавам много българи които си баеха за там, накои дори се върнаха, после пак тука и вече не се чу думата България никога от тяхната уста.
Успехи ...

На колко години е детенцето?

Не знам...Не смея да давам съвети, но аз все си мисля, че не бих посъветвала моите деца да се връщат...Няма пеpспективи там...

Никой не ти обажда да се съветват децата да се връщат.
Жената те пита кфо да правят щото техното иска много да се върне.

Айде пак прравокации

Ами така, де! Какво ше ни баламосват тука?!

майка написа:

Доста невероятна история... Да, има много въпроси - на колко години е детето, за колко години не е успяло да създаде нови приятелства и да приеме новата среда и в крайна сметка какви са причините за това - езикови проблеми, затворен характер.
Децата се адаптират много по-лесно от възрастните. Но ако има проблем, щом става дума за дете, родителите трябва да решат кое е по-добро за него и да намерят начин да го убедят. И не с думи, а като му създадат приятна атмосфера - повече социални контакти, спорт, което предполага повече приятели. Колко му трябва на едно дете, за да е щастливо!

Напълно вероятна история, има хиляди такива деца тука, а съм сигурен, че и другаде.
Децата се адаптират по-лесно, ако те са избрали да се махнат от България, случая не е такъф.

Моите деца са щастливи тук, щото съм щастлива и аз! Важно е да сме заедно и може и на Луната да отидем и пак ще сме доволни!!!

майка написа:

Напълно вероятна история, има хиляди такива деца тука...

Никога не съм предполагала, че може да има такива случаи, но това наистина обезсмисля емиграцията!

Зависи за кой.
Аз ако имах деца не бих се съобразявал с тях.

И аз знам 1 семейство се върнаха заради детето. Спря да яде тука нацяло, след към 4 години в Ка и ся сичките са в БГ. Кво ше стане по-натам, не знам. Децата се смятат за личности и страдат ако не ги признаваме за такива. Нямам коментар и съвет, случва се поняога. Но Марги и праф, при децата е много рядко. Най-често някой от големите емигранти мрънка и недоволства и гледа назад...

Marginal написа:
Зависи за кой.
Аз ако имах деца не бих се съобразявал с тях.

Лелелей Добре, че Нямаш!

Добре за кой?

За децата...Не можеш да се държиш като турчин с тях...Трябва малко от малко да им зачиташ желанията..Мен като са ме възпитавали така поумняла ли съм...Я ме виж?

Е, щом ти казфаш, нема начин да не е така.

Така е! Прекалената строгост и ограничения понякога постигат обратния ефект...

А тия прекалена строгост и ограничения от къде си ги измисли?

От личен опит. Баща ми се държеше с мен като турчин и почти никъде не ме пускаше...
Затова като се видях свободна...работата утече...

Личния опит за тва се казва личен опит.
Твоя личен опит никой друг не го е имал, нема го и нема да го има, та камо ли точно аз.

благодаря на всички за мненията и коментарите. допадна ми това на george7. добре казано. значи от пет години сме тук и всяка година младежа си ходи в българия. тук и спорт опитвахме, но нямаше полза, защото не му беше приятно. изглежда само заради нас тренираше. в един момент взе да бяга оттам и треньора ми се обади и каза, че си давам парите на вятъра. сред неговите връстници от българската общност почти не можа да се сприятели с някого. ако щете вярвайте, но дори на психолог го водихме. той изказа мнение, че детето е по-чувствително и трудно се адаптира. тогава сина беше на 10. няма проблеми с езика. говори свободно. но няма среда. няма приятели. в гимназията децата са на по предмети, а не по класове както е в българия например и така се създават по-лесно приятели. вече 2 -3 година няма близки такива съученици. има само "приятели" във фейсбук от гимназията и в това се изразява тяхната комуникация. никъде не излизат. колко пъти съм го карала да покани някого, но няма такъв.  липсват му приятелите от българия, с които той има прекрасни взаимоотношения. чака с нетърпения да си отиде и тази година. брой дните до полета. може би проблема ни е че той е едно дете и няма братя и сестри с които по-лесно да сподели този период. преди няколко месеца беше казал на баща си, че ние не сме го питали дали той е искал да дойде тук в канада и сме взели решение без него. как да му обясним, че тогава той е бил много малък ( на 7/8год.), когато взехме решение да имигрираме. сега ни упреква и ние не знаем как да постъпим. от една страна всички роднини в българия "реват" каква мизерия било там, че ние вече сме свикнали на друг живот тук. но след като виждам, че детето ми е нещастно.

Много често си ходите...Това ви е проблема. Ние не си бяхме ходили 5 години почти и децата възприеха ходенето до България като хубава екскурзия, но нищо повече...За тях в къщи беше вече тук.

Ако беше пораснало дете, тогава е по-лесно и решимо. Сега е зависим от вас и не знам.... Няма просто решение.

Намерете му гадже ...

Всеки родител си знае най-добре детето. Аз познавам едно семейство и тяхното дете много искаше да се върне в България по същите причини, но родителите първите няколко години нямаха средства да го пращат до България и то само за това си говореше, как като стане на 16, за да може да работи ще си събира пари за самолетен билет. И като стана на 18 години си отиде до България веднъж и от тогава не си е ходило повече.
Моето дете дойде тук и на втория ден каза, че това е неговата страна и много бързо се адаптира. Има повече приятели, отколкото в България. Тук също има много свестни и добри и интелигентни деца и младежи.

Да не стане така, да се съгласите ,да се върнете и след някой месец , година да ви каже -Защо се върнахме тук !И като му отговорите -ами защото ти искаше , той може да ви отговори - ами защо ме слушахте , трябваше да предвидите , че тук няма бъдеще за мен и т.н.....

прав си странджата и това сме мислили. определено задачата хич не е от леките.

Затова , с добро , но и безкомпромисно , щото да не се озъбите всички после !