Японският начин да отстояваш себе си...

Айде, след темата ми за гейшите, която пожъна огромен успех... Даже някои прописаха и хайку.. една друга.Я, да видим как ще ви се отрази?...Въпрос: Готов ли си да направиш всичко за някого от преданост, дори да го разубедиш в грешката му или за теб това няма никакво значение?...


Бушидо
Лектор: Мицугу Саотоме

http://www.sexnature.org/content/view/409/52/
Благодарение на Бушидо духът на японците създава самобитна култура, която няма аналог в света, и я съхранява цели пет века, за да достигне тя непроменена до наши дни. Бушидо - това е Пътят на самурая. Пътят - морал, на който човек подчинява себе си и го предава на околните, е в широкия смисъл на думата любов към обществото. Що се отнася до религията, в Япония съжителстват в хармония и шинтоистки, и будистки богове, а Бушидо е онази точка, в която високият дух преминава през тази хармония. Би могло да се каже, че Пътят на самурая съществува и оформя духа на съвременния японец.Бушидо е морал, етика, а корените му са в Конфуцианството - учението на древнокитайския философ Конфуций. Петте елемента джин, ги, рей, чи, шин изграждат основните критерии на обществото, те са, образно казано, коренът и стеблото на Пътя на самурая.
Джин означава морал, тоест любов; ги е дълг и отговорност; рей - етикет; чи -мъдрост; просветеност, а шин - доверие. Липсата дори само на един от тези елементи прави човека непълноценна личност. Като член на обществото, освен че трябва да усвои минимум тези пет практики на моралния кодекс, самураят задължително действа като лидер...
...................
Тъй като самурай иде от старояпонската дума сабурау със значение служа, самураят е човек, който следва във всичко своя господар. Следователно той му служи, но когато господарят греши, васалът воин трябва да го предпази, да го разубеди да прави погрешна стъпка. Да разубедиш господаря си е преданост, но във всяка страна и при всеки народ е трудно нисшестоящ да разубеждава висшестоящ.
Истински преданият самурай най-напред си прави харакири, спира кръвта като пристяга силно раната с бинт и тогава говори с господаря си, за да го разубеди. Това е разубеждаване от преданост, от най-съкровено чувство. Думите на васала карат господаря да се гневи, но не след дълго кръвта на самурая руква, лицето му става смъртно бледо, той все по-трудно си поема дъх и накрая издъхва. При вида на това и най-несговорчивият и неотстъпчив господар се трогва, а затрогващата преданост на неговия подчинен го кара да поправи грешката си. В това е духът на самурая. В името на дълга той винаги може да умре. Готов е, когато и да се наложи, да си даде живота. Затова и не престава да цени всеки ден и всеки час.
Тъкмо в това е смисълът на дзенския постулат : "Един момент, една среща.", тоест да цениш живота си ежедневно, всеки час, всеки миг, а при среща с друг човек да скъпиш всяка минута от нея и да споделяш с другия радостта си от възможността да бъдеш с него. Подобно отношение създава красотата на живота. .....

Нашто поколение сме буквално развалени от идеите за братство и равенство... И никой да не е по-така от дугия. Каква вярност - всички са маскари и мошеници...

Джордж, сори братче, ама нищо не каза.

Това, удебелените качества ги имам на 50% някъде. Морала ми е разтеглив а и без това си е относително понятие. За някои може да го имам, за други - хич да го нямам.
Харакирито....и дума да не става, прекалено се обичам.
100% съгласен с последния постулат

7george написа:Нашто поколение сме буквално развалени от идеите за братство и равенство... И никой да не е по-така от дугия. Каква вярност - всички са маскари и мошеници...

Е, аз как не съм?...или не съм от вашто поколение?...Не съм чак толкова млада, де!...Верно, че никога не съм работила в условия на социализъм, ама то другото е по-трудно....
Или може би точно в това е проблема на нашите хора, които не могат да се адаптират тук, не знам просто си задавам въпроси...Иначе босовете не винаги слушат...Няма да забравя беше по това време през лятото и бяхме пред прага да спечелим нов клиент...Бяхме разработили подробен вариант на проектно предложение и клиентът беше го харесал отвсякъде...Имаше малката подробност, че идеята не беше на Боса, защото по това време той беше във ваканция...Та той като се върна и почувствува ревност някаква, че не е той Авторът ...и предложи друг вариант, който разколеба клиента обаче ...и го загубихме....
Жалко, че разубеждаването не помогна, ... а май не бяхме готови чак пък да си правим харакири...

Арее забраи за Комсомола и МултигруБ

Ама, ти стана Голям Заядливко откакто престанах да ти обръщам внимание А-а-а-а?... Какво да ги помня ...нали си взехме парите, пък те после го гръмнаха Бачо ти Илия...и така нататък...Не мога да ги мисля изобщо!...

stimi написа:[
Е, аз как не съм?...или не съм от ващо поколение?...Не съм чак толкова млада, де!...Верно, че никога не съм работила в условия на социализъм, ама то другото е по-трудно....
Или може би точно в това е проблема на нашите хора, които не могат да се адаптират тук, не знам просто си задавам въпроси......

Аз не те изключвам. Вярно го пишеш. Таа си беше, и аз съм работил в (пост-) социалистическо предприятие, бая години. И за шефа беше същото, и клиентите често вадеха пушка или автомат изпод седалката...

.

На японците сичко им е сложно и странно, та не ме кефи по принцип.

Мен пък ме кефят извънредно!...още от дете...