Кефи ли ви?
Дълга на Кебек
Latest topics
Similar topics
Почина Маргарет Тачър
3 posters
Страница 1 от 1
Почина Маргарет Тачър
"Почина първата жена министър-председател в Обединеното кралство - премиер с три последователни мандата от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Маргарет Тачър бе лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на края на ноември 1990 година. Опонентите й я наричаха Желязната лейди и бе носител титлата "Орден на жартиера".
"Маргарет Тачър беше велик политик, който помогна да се сложи край на Студената война. Тя беше повече от политик. Тя беше блестящ човек и ще остане в нашата памет и в историята", заяви последният държавен глава на СССР Михаил Горбачов след нейната смърт.
"Тачър беше политик с тежка дума. Нашата първа среща през 1984 година положи началото на дългите ни отношения, които бяха трудни и невинаги гладки, но и от двете страни бяха сериозни и отговорни", каза Горбачов.
Постепенно човешките ни взаимоотношения ставаха все по-приятелски. В крайна сметка успяхме да постигнем споразумение, с което променихме атмосферата между нашите страни и Запада, с което сложихме край на Студената война."
Наскоро гледах документален филм за живота й. В едно интервю години след предателството на нейната партия, тя още го преживяваше и плачеше от обида. Беше ми неудобно да гледам това. По бих приела някой мъж политик да се разплаче пред камерата…
"Тачър беше политик с тежка дума. Нашата първа среща през 1984 година положи началото на дългите ни отношения, които бяха трудни и невинаги гладки, но и от двете страни бяха сериозни и отговорни", каза Горбачов.
Постепенно човешките ни взаимоотношения ставаха все по-приятелски. В крайна сметка успяхме да постигнем споразумение, с което променихме атмосферата между нашите страни и Запада, с което сложихме край на Студената война."
Наскоро гледах документален филм за живота й. В едно интервю години след предателството на нейната партия, тя още го преживяваше и плачеше от обида. Беше ми неудобно да гледам това. По бих приела някой мъж политик да се разплаче пред камерата…
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Почина Маргарет Тачър
Бог да я прости жената, за добро (за някои) или лошо (за други) бая неща попромени ...
Лека и пръст.
Лека и пръст.
Re: Почина Маргарет Тачър
People with no idea who Thatcher was 'ecstatic' that she's dead
08-04-13
THOUSANDS of people under 35 are rejoicing at the demise of a woman they once read about.
Rot in hell, generic old lady
Following Lady Thatcher’s death, people who want to look impressively ‘political’ are acting like they remember Thatcher as something other than a vague abstract concept of evil.
Guardian website regular Tom Booker said: “Thatcher is dead! This is the best day of my life.
“I was really against everything she stood for, whatever that was.
“Especially her ‘prole tax’. She actually invented the word prole, the old bitch.”
28-year-old Facebook self-promoter Nikki Hollis wrote: “Mrs T dead at last. Horrible woman, already I feel sorry for Mr T he was ace in The A Team.”
19-year-old student Stephen Malley said: “The worst thing about Mrs Thatcher was her lack of humanity, empathy or emotion.
“That’s why it’s great that she’s succumbed to dementia after what would have been a long, frustrating and humiliating illness of the type commonly affecting elderly people. The fucking old cow.”
http://www.thedailymash.co.uk/news/society/people-with-no-idea-who-thatcher-was-ecstatic-that-shes-dead-2013040865066?fb_action_ids=10200927236244607&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%7B%2210200927236244607%22%3A609419915754390%7D&action_type_map=%7B%2210200927236244607%22%3A%22og.likes%22%7D&action_ref_map=%5B%5D
08-04-13
THOUSANDS of people under 35 are rejoicing at the demise of a woman they once read about.
Rot in hell, generic old lady
Following Lady Thatcher’s death, people who want to look impressively ‘political’ are acting like they remember Thatcher as something other than a vague abstract concept of evil.
Guardian website regular Tom Booker said: “Thatcher is dead! This is the best day of my life.
“I was really against everything she stood for, whatever that was.
“Especially her ‘prole tax’. She actually invented the word prole, the old bitch.”
28-year-old Facebook self-promoter Nikki Hollis wrote: “Mrs T dead at last. Horrible woman, already I feel sorry for Mr T he was ace in The A Team.”
19-year-old student Stephen Malley said: “The worst thing about Mrs Thatcher was her lack of humanity, empathy or emotion.
“That’s why it’s great that she’s succumbed to dementia after what would have been a long, frustrating and humiliating illness of the type commonly affecting elderly people. The fucking old cow.”
http://www.thedailymash.co.uk/news/society/people-with-no-idea-who-thatcher-was-ecstatic-that-shes-dead-2013040865066?fb_action_ids=10200927236244607&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%7B%2210200927236244607%22%3A609419915754390%7D&action_type_map=%7B%2210200927236244607%22%3A%22og.likes%22%7D&action_ref_map=%5B%5D
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: Почина Маргарет Тачър
Не знам, ма тва което си спомням е, че е тръгнала от 0 (нула), ожениела се е за някакъф главатар (без което никога нямало да може да се фпие ф политиката) и останалото го знаеме.
Re: Почина Маргарет Тачър
Политик от световна класа
„Никога няма да видите жени като нея отново. Тя е един от най-големите премиери на всички времена. Тя трансформира живота на хората“, посочва в обръщението си нейният говорител Тим Бел пред телевизия Sky News.
Когато Тачър встъпва в длъжност през 1979 г., британските профсъюзи са били достатъчно силни, за да нокаутират партийните лидери, които им се противопоставят, а ключови индустрии, включително комуналните услуги, са били одържавени.
По времето, когато тя слиза от поста - 11 години по-късно, аргументите ѝ за икономика на свободния пазар, по-ниски данъци и дерегулиране на финансовите пазари (отмяна на правителствените регулации, особено на онези, които се отнасят до ценообразуването и дейността на обществено притежаваните организации, с цел намаляване на цените чрез по-голяма контояжкаенция и чрез стимулиране развитието на дребния бизнес) бяха приети от целия политически спектър в страната.
Преходът е бил болезнен. Безработицата се увеличава до над 3 млн. души в средата на 80-те години на XX век. Много населени места в северната част на страната, който е бил световен център на производството, се борят, за да се адаптират към новата икономика.
„Тя беше доста непретенциозна, един от най-влиятелните политически лидери, които Великобритания, дори светът, е имал някога“, посочва Тим Бейл, професор по политология в университета „Куин Мери“ в Лондон и автор на книгата „Консервативната партия от Тачър до Камерън“(изд. 2010 г.).
Тачър бе формирана от битките, които пое: тя води война срещу Аржентина, сблъска се със стачкуващите миньори и принуди лидерите да намалят финансовите вноски на Великобритания в предшественика на Европейския съюз. Тя оцелява след опит за покушение през 1984 г., когато Ирландската републиканска армия бомбардира хотела ѝ в Брайтън по време на годишната конференция на Консервативната партия, убивайки петима души. Тачър се придържа към графика си и прави обръщение към членовете на партията на следващата сутрин.
След като печели за трети път изборите, Тачър е принудена да освободи офиса на собствената си партия, след като отказва да направи компромис в политиката, която води към Европа, както и относно данъка върху недвижимото имущество, който води до масови бунтове и насилие.
„Винаги воин, а не лечител, нейната дълбока идеологическа определеност отчуждава онези, които вярват в консенсуса, а не в конфронтацията“, коментира още Бейл. "Но нейните политики и нейната личност поставиха началото на различни промени - социални, икономически, политически, дипломатически и дори военни - толкова дълбоки, че последствията ще продължат да играят роля в продължение на десетилетия, дори векове", посочва още той. Тя формира тясна връзка с президента на САЩ Роналд Рейгън, чието управление и политическа идеология съвпаднат с нейните.
„Маргарет винаги е била откровена и пряма в отношенията си с нас“, казва Рейгън пред сп. National Review през 1989 година.
Във видеообръщение на погребението на Роналд Рейгън в Националната катедрала във Вашингтон през юни 2004 г. Тачър казва: „Ние загубихме велик президент, велик американец и велик човек, а аз загубих един скъп приятел“.
Рейгън и Тачър са били тясно свързани с Михаил Горбачов, бившия съветски лидер, който еволюира от противник до съюзник на западната политика. През 1979 г. тя се съгласи да постави американските ядрени ракети във Великобритания на фона на протестите в цяла Западна Европа. Нейната твърда линия срещу Съветския съюз ѝ спечели прозвището Желязната лейди в съветската преса.
„Ако ръководите страна като Великобритания, силна държава, страна, която пое водеща роля в световните дела в добри и лоши времена, страна, която винаги е надеждна, тогава трябва да имате поне малко твърдост в себе си“, посочва тя.
http://econ.bg/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/%D0%96%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-_l.a_i.424658_at.15.htmlКогато Тачър встъпва в длъжност през 1979 г., британските профсъюзи са били достатъчно силни, за да нокаутират партийните лидери, които им се противопоставят, а ключови индустрии, включително комуналните услуги, са били одържавени.
По времето, когато тя слиза от поста - 11 години по-късно, аргументите ѝ за икономика на свободния пазар, по-ниски данъци и дерегулиране на финансовите пазари (отмяна на правителствените регулации, особено на онези, които се отнасят до ценообразуването и дейността на обществено притежаваните организации, с цел намаляване на цените чрез по-голяма контояжкаенция и чрез стимулиране развитието на дребния бизнес) бяха приети от целия политически спектър в страната.
Преходът е бил болезнен. Безработицата се увеличава до над 3 млн. души в средата на 80-те години на XX век. Много населени места в северната част на страната, който е бил световен център на производството, се борят, за да се адаптират към новата икономика.
„Тя беше доста непретенциозна, един от най-влиятелните политически лидери, които Великобритания, дори светът, е имал някога“, посочва Тим Бейл, професор по политология в университета „Куин Мери“ в Лондон и автор на книгата „Консервативната партия от Тачър до Камерън“(изд. 2010 г.).
Тачър бе формирана от битките, които пое: тя води война срещу Аржентина, сблъска се със стачкуващите миньори и принуди лидерите да намалят финансовите вноски на Великобритания в предшественика на Европейския съюз. Тя оцелява след опит за покушение през 1984 г., когато Ирландската републиканска армия бомбардира хотела ѝ в Брайтън по време на годишната конференция на Консервативната партия, убивайки петима души. Тачър се придържа към графика си и прави обръщение към членовете на партията на следващата сутрин.
След като печели за трети път изборите, Тачър е принудена да освободи офиса на собствената си партия, след като отказва да направи компромис в политиката, която води към Европа, както и относно данъка върху недвижимото имущество, който води до масови бунтове и насилие.
„Винаги воин, а не лечител, нейната дълбока идеологическа определеност отчуждава онези, които вярват в консенсуса, а не в конфронтацията“, коментира още Бейл. "Но нейните политики и нейната личност поставиха началото на различни промени - социални, икономически, политически, дипломатически и дори военни - толкова дълбоки, че последствията ще продължат да играят роля в продължение на десетилетия, дори векове", посочва още той. Тя формира тясна връзка с президента на САЩ Роналд Рейгън, чието управление и политическа идеология съвпаднат с нейните.
„Маргарет винаги е била откровена и пряма в отношенията си с нас“, казва Рейгън пред сп. National Review през 1989 година.
Във видеообръщение на погребението на Роналд Рейгън в Националната катедрала във Вашингтон през юни 2004 г. Тачър казва: „Ние загубихме велик президент, велик американец и велик човек, а аз загубих един скъп приятел“.
Рейгън и Тачър са били тясно свързани с Михаил Горбачов, бившия съветски лидер, който еволюира от противник до съюзник на западната политика. През 1979 г. тя се съгласи да постави американските ядрени ракети във Великобритания на фона на протестите в цяла Западна Европа. Нейната твърда линия срещу Съветския съюз ѝ спечели прозвището Желязната лейди в съветската преса.
„Ако ръководите страна като Великобритания, силна държава, страна, която пое водеща роля в световните дела в добри и лоши времена, страна, която винаги е надеждна, тогава трябва да имате поне малко твърдост в себе си“, посочва тя.
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Почина Маргарет Тачър
Тя е била не само силен политик, но и човек:
"Мога да бъда сигурна, че съпругът ми няма да заспи по време на моя реч, и че ще ръкопляска в подходящите моменти."
"Мога да бъда сигурна, че съпругът ми няма да заспи по време на моя реч, и че ще ръкопляска в подходящите моменти."
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Почина Маргарет Тачър
Това го е казал Тим Бел, Марги. :)
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Почина Маргарет Тачър
Жиф и здраф, това не променя нищо :-).fluid написа:Това го е казал Тим Бел, Марги. :)
Re: Почина Маргарет Тачър
Да, може би и след Чърчил са смятали, че друг такъв няма да има и за онези, които са живели до 70-те години това се е оказало вярно, но ето че след 30 години се е появила Тачър…. В рамките на човешкия живот „винаги“ и „никога“ нямат смисъл, наистина.
Не съм ПР на тоя Бел, но трябва да се отчита емоционалността на момента.
Не съм ПР на тоя Бел, но трябва да се отчита емоционалността на момента.
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Почина Маргарет Тачър
fluid написа: емоционалността на момента.
а-ха, емоционален апломб, нали......
може би, бихте попрочела, драга, Фло и оуен джонс:
Tuesday 9 April 2013
Thatcherism was a national catastrophe that still poisons us
We are in the midst of the third great economic collapse since the Second World War: all three have taken place since Thatcherism launched its
In the war led by Margaret Thatcher’s governments – against the left, the trade unions, the post-war consensus – her side was crushingly, devastatingly, humiliatingly victorious.
In the coming days, some on the right will attempt to snuff out criticism of her legacy, arguing that it is somehow disrespectful, spiteful or ghoulish. Absurd, of course: she was a politician – the most divisive in modern British history – and what she represented must of course be debated. They will use the moment of her passing to batter Thatcherism into the national psyche: that she somehow saved Britain from ruin, put the “great” back into “Great Britain”, and so forth. Those who grew up in the Britain that Thatcher built will be patronised: you were still learning how to walk at the height of her power. And that is why it is crucial to separate Thatcherism from the woman who spearheaded it.
Thatcherism was a national catastrophe, and we remain trapped by its consequences. As her former Chancellor Geoffrey Howe put it: “Her real triumph was to have transformed not just one party but two, so that when Labour did eventually return, the great bulk of Thatcherism was accepted as irreversible.”
We are in the midst of the third great economic collapse since the Second World War: all three have taken place since Thatcherism launched its great crusade. This current crisis has roots in the Thatcherite free market experiment, which wiped out much of the country’s industrial base in favour of a deregulated financial sector.
A poisoned “debate” about social security rages in Cameron’s Britain. It focuses on the idea that there are large numbers of people stuck on benefits. It is certainly true that there were more people languishing in long-term unemployment last year than there were in all forms of unemployment 40 years ago. In large part, this is a consequence of Thatcherism’s emptying communities of millions of secure, skilled industrial jobs. Large swathes of Britain – mining villages, steel towns and so on – were devastated, and never really recovered. Even when Britain was supposedly booming, the old industrial heartlands had high levels of what is rather clinically described as “economic inactivity”.
Five million people now languish on social housing waiting lists, while billions of pounds of housing benefit line the pockets of private landlords charging rip-off rents. The scarcity of housing turns communities against each other, as immigrants or anyone deemed less deserving are scapegoated. But the guilt really lies with the Thatcherite policy of right-to-buy and failure to replace the stock that was sold off.
Champions of Thatcherism hail the crippling of the trade unions, which were battered by anti-union laws, mass unemployment, and crushing defeats of strikes, not least after the rout of the iconic miners. This has not only left workers at the mercy of their bosses, but has made them poorer, too. Four years before the crisis began, the income of the bottom half was stagnating, while for the bottom third it actually began to decline – even as corporations were posting record profits. With no unions to stand their corner, workers’ living standards have long been squeezed – driving large numbers to cheap credit.
We could go on. Britain was one of the most equal Western European countries before the Thatcherite project began, and is now one of the most unequal. Thatcherism is not just alive and well: it courses through the veins of British political life. The current government goes where Thatcherism did not dare in its privatisation of the NHS and sledgehammering of the welfare state.
The challenge ahead is the same as it was yesterday: to tear down the whole edifice of Thatcherism, heal Britain of the damage done, and build a country run in the interests of working people. It’s a fight we must all fight. The champagne is on ice until we win it.
http://www.independent.co.uk/voices/comment/owen-jones-thatcherism-was-a-national-catastrophe-that-still-poisons-us-8564858.html
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: Почина Маргарет Тачър
Маргарет Тачър:
Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – най-вече корупцията в държавния апарат и беззаконието.
Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – най-вече корупцията в държавния апарат и беззаконието.
paparazzo- Пише та пише
- Брой мнения : 7150
Дата на регистрация : 13.01.2009
Re: Почина Маргарет Тачър
Тачър може да е спорна личност в собствената си страна, но тя е призната като далновиден политик и от леви и от десни в цял свят.
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Re: Почина Маргарет Тачър
Андрю Робъртс, "Уолстрийт джърнъл"
http://online.wsj.com/article/SB10001424127887324050304578410692913779414.html
Некролозите за нея и от левицата, и от десницата сякаш намекват, че битките й са все от миналото, че тя е фигура от една по-ранна епоха, чиито борби нямат отношение към политиката днес. Едва ли нещо би могло да бъде по-далеч от истината. Принципите, които тя установи и които заедно оформят ясната политическа програма, наречена отдавна тачъризъм, съответстват на съвременността дори повече, отколкото на 80-те години на миналия век. Да я отписваме като историческа фигура, означава да пренебрегнем непреходността - най-отличителния аспект на политическата й мисъл.
Днес Съветът за сигурност на ООН плюс Германия (наричани още групата 5+1) одобряват решение по отношение на иранската ядрена програма , което тя навремето определи в друг контекст като "политика на превантивното раболепие", и можем да разберем и приемем ясното и категорично отхвърляне от страна на лейди Тачър на малодушието в международните отношения. Когато тя бе на власт, отношението й към заплахите на диктаторите и изнудването от страна на аржентинската хунта за Фолклендските острови или на Саддам Хюсеин преди войната в Залива бе твърда и безкомпромисна позиция, която днес групата 5+1 все се опитва да избегне.
Маргарет Тачър мразеше дефицитите така, както се очаква от дъщерята на един бакалин да ненавижда дълговете. Макар че наследи от Лейбъристката партия една катастрофирала икономика през 1979 г., в която най-високият данък върху дохода бе 98% и в която стачките на служители в обществения сектор съсипваха британската индустрия, тя успя да увеличи растежа и производителността до такава степен, че когато напусна управлението, най-високата данъчна подоходна ставка бе 40%, а темповете на растежа бяха съизмерими с тези в любимата й Америка.
Би било великолепно, ако можехме да чуем и оценката й за състоянието на Европейския съюз днес, тъй като всяка от прогнозираните от нея опасности от икономическия и валутен съюз се оказват точни. Лорд Солсбъри веднъж каза, че най-жестоките думи в английския език са: "Казах ти, че ще стане така". Колко пъти Маргарет Тачър каза на Брюксел и еврофилите, че система, в която всички европейски икономики, без значение от техния размер, вид и форма, бъдат натикани в единна валутна и лихвена система, неизбежно ще се провали? Тя бе видяла опасността. Може би щеше да ни покаже и изхода от кризата.
За разлика от много днешни политици тя имаше безпогрешна интуиция за политиката и за това кое е правилно и кое - не. На честването на 200-годишнината от падането на Бастилията например нещо й подсказа, че не бива да се присъединява към французите в празнуването на революцията, довела до кръвопролития, война и републиканство, затова тя забрани на британския посланик да участва въпреки скърцането със зъби във Външно министерство. Може ли някой да си представи, че съвременен политик ще направи такъв ход днес? Тя се наслаждаваше на обидите, които й отправяха враговете й. Когато съветската пропаганда й лепна етикета "Желязната лейди", целта бе да се привлече вниманието към липсата на гъвкавост от нейна страна. "Всеки лидер трябва да носи у себе си известно количество стомана, и ето че аз не съм изключение, след като ме наричат Желязната лейди", отвърна тя. Колко силно днес Западът се нуждае от лидери, които възприемат личната си непопулярност като незначителен вторичен продукт на големите битки, които искат да водят, и които вярват, че хората ще ги преизберат, въпреки че избирателите не ги харесват лично особено много?
Днес, когато лейди Тачър вече не е жива, не бива да я превръщаме в поредната удобна исторически фигура, окастрена от идеологическите присъди, които принадлежат на времето. Тачъризмът ще остане завинаги и с него светът е по-добър.
Днес Съветът за сигурност на ООН плюс Германия (наричани още групата 5+1) одобряват решение по отношение на иранската ядрена програма , което тя навремето определи в друг контекст като "политика на превантивното раболепие", и можем да разберем и приемем ясното и категорично отхвърляне от страна на лейди Тачър на малодушието в международните отношения. Когато тя бе на власт, отношението й към заплахите на диктаторите и изнудването от страна на аржентинската хунта за Фолклендските острови или на Саддам Хюсеин преди войната в Залива бе твърда и безкомпромисна позиция, която днес групата 5+1 все се опитва да избегне.
Маргарет Тачър мразеше дефицитите така, както се очаква от дъщерята на един бакалин да ненавижда дълговете. Макар че наследи от Лейбъристката партия една катастрофирала икономика през 1979 г., в която най-високият данък върху дохода бе 98% и в която стачките на служители в обществения сектор съсипваха британската индустрия, тя успя да увеличи растежа и производителността до такава степен, че когато напусна управлението, най-високата данъчна подоходна ставка бе 40%, а темповете на растежа бяха съизмерими с тези в любимата й Америка.
Би било великолепно, ако можехме да чуем и оценката й за състоянието на Европейския съюз днес, тъй като всяка от прогнозираните от нея опасности от икономическия и валутен съюз се оказват точни. Лорд Солсбъри веднъж каза, че най-жестоките думи в английския език са: "Казах ти, че ще стане така". Колко пъти Маргарет Тачър каза на Брюксел и еврофилите, че система, в която всички европейски икономики, без значение от техния размер, вид и форма, бъдат натикани в единна валутна и лихвена система, неизбежно ще се провали? Тя бе видяла опасността. Може би щеше да ни покаже и изхода от кризата.
За разлика от много днешни политици тя имаше безпогрешна интуиция за политиката и за това кое е правилно и кое - не. На честването на 200-годишнината от падането на Бастилията например нещо й подсказа, че не бива да се присъединява към французите в празнуването на революцията, довела до кръвопролития, война и републиканство, затова тя забрани на британския посланик да участва въпреки скърцането със зъби във Външно министерство. Може ли някой да си представи, че съвременен политик ще направи такъв ход днес? Тя се наслаждаваше на обидите, които й отправяха враговете й. Когато съветската пропаганда й лепна етикета "Желязната лейди", целта бе да се привлече вниманието към липсата на гъвкавост от нейна страна. "Всеки лидер трябва да носи у себе си известно количество стомана, и ето че аз не съм изключение, след като ме наричат Желязната лейди", отвърна тя. Колко силно днес Западът се нуждае от лидери, които възприемат личната си непопулярност като незначителен вторичен продукт на големите битки, които искат да водят, и които вярват, че хората ще ги преизберат, въпреки че избирателите не ги харесват лично особено много?
Днес, когато лейди Тачър вече не е жива, не бива да я превръщаме в поредната удобна исторически фигура, окастрена от идеологическите присъди, които принадлежат на времето. Тачъризмът ще остане завинаги и с него светът е по-добър.
http://online.wsj.com/article/SB10001424127887324050304578410692913779414.html
fluid- Писачко
-
Брой мнения : 2183
Местожителство : София
Дата на регистрация : 22.01.2010
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря 27 Мар 2024, 16:57 by vanelo
» A chance to take my little boy home
Чет 02 Ное 2023, 19:43 by vanelo
» ПАК Е ПЕТЪК!
Пет 25 Ное 2022, 18:22 by vanelo
» Най дългия електронен роман !!!
Пет 02 Юни 2017, 18:55 by Marginal
» Другото ми хоби е музиката ...
Пон 07 Мар 2016, 14:09 by Marginal
» Давай Бат Бойко ДАВАЙ !!!
Вто 15 Дек 2015, 06:41 by Marginal
» Un québecois bien à sa place ...
Пет 23 Окт 2015, 14:58 by Marginal
» A Practical Guide to Free-Energy Devices
Нед 18 Окт 2015, 04:29 by Marginal
» Едно от преживяванията на чичо Владо в Канада ...
Пон 12 Окт 2015, 12:12 by Marginal
» Жена ви слага ли си го със сина си/ви?
Съб 12 Сеп 2015, 01:58 by Гост
» Слушалките ...
Чет 13 Авг 2015, 05:54 by Marginal
» Кой е арматол Тимотей Венеаминов ?
Чет 06 Авг 2015, 15:26 by bozman