Климбо почина !!!

Климент Денчев почина.
Лека му пръст.
Пускам тая тема, щото ме кефи.
Срещал съм го 2-3 пъти и беше пич.
Лека му пръст ...
Много добър човек беше !!!

Какъв ти е източника на новината?
Аз го харесвам!
:––(

Зорка, ако ти говори нещо, моя приятелка е ...

Е... каква тъжна новина. Скоро го споменавахме във форума. 7george беше пуснал тема за него. Лека му пръст и ще го помним като бате Климент - от "Лека нощ Деца!!!"

Marginal написа:Климент Денчев почина.
Лека му пръст.
Пускам тая тема, щото ме кефи.
Срещал съм го 2-3 пъти и беше пич.
Лека му пръст ...
Много добър човек беше !!!

БОГ ДА ГО ПРОСТИ !!

Бог да го прости! Остаряхме още , защото още нещо детско у нас си отиде безвъзвратно

Бог да го прости. Аз прочетох вече и по българските вестници. Казаха, че сърцето му е спрчло, имал е няколко байпаса. Починал, докато спял.

Лека му пръст...беше готен и добър човек...
спомням си го-бях малък и имахме един телевизор Стадион...та рисуваше на едно стъкло там...
после като по-голям го гледах в няколко филма...и все с анимацията го свързвах...
тези червени айдуци сумати свестни и кадърни хора прогониха от България........
Бог да го прости

България си ми е в сърцето


- На затворническата килия, в която се развива част от действието, пише, че "Страданието е най-голямото обучение". Съгласен ли сте с това?
- Да. Затова сме непрекъснато от приключение на приключение. Не само ние, всички българи.
- Как ви се вижда България след 25 години? Намирате ли я променена?
- Много хубава. Моят приятел, големият български китарист Християн Платов винаги казваше: "Ще се оправим, бе майна". Сигурно, но няма да стане изведнъж. Промените са драстични.
- Значи сте оптимист...
- Абсолютно.
- Как заминахте за Америка?
- Последвах съвета на мой любим приятел от детинство.
(В този момент фоторепортерът на ДУМА подава на Климент Денчев визитната картичка на нашия главен редактор Евгений Станчев, негов дългогодишен приятел.)
- Евгений Станчев ми е написал: "Климбо, обичам те! Двадесет и пет години мечтая да те видя..." И аз го обичам.
- Защо приехте да се снимате в новата продукция на Иглика Трифонова?
- Защото е комплимент да получиш покана от такава умна жена като Иглика Трифонова.
- Какви бяха първите ви впечатления, когато гледахте "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова в Монреал?
- Сълзите ми се спряха в гърлото. Това беше събитие не само за мен, не само за българите, гледали този филм, а за цялата монреалска публика. Съществуваше еуфория от продукцията на Иглика Трифонова и Росица Вълканова, защото изведнъж се показа абсолютно друго равнище на мислене и на правене на кино. Бях много впечатлен от прекрасните български артисти. И бях толкова горд!
- Холивуд наистина ли диктува тенденциите в киното?
- Абсолютно. Те не диктуват тенденции, по-скоро това е консуматорското общество. Независими кинопродуценти правят филми с малки бюджети... Режисьорката Манто, която си е написала сценария, осем години ходи и търси - не й дават пари. Защото не била касова. Същото беше и с Иглика, която чака 4-5 години, докато се намерят фондове. Не искат да плащат за хубави неща.
- В кой театър работите в Канада?
- Системата там е по-различна. Не си в постоянен театър. Последната ми професионална изява беше с Дружеството на модерната музика в Квебек. Играем храбрия шивач на братя Грим със симфоничен оркестър и разказвач. Постановката е предназначена за деца. Спомних си, думите на Леа Иванова, която ми беше казала едно време, че публиката слуша с очите си. И като ме извикаха да правим представлението им казах да ми направят голямо и дълго бяло пано, та докато се разказва пиесата и оркестърът свири - всичко се рисува. Накрая цялото е изпъстрено в огромна рисунка. И когато свърши представлението, картината се нарязва на парчета и се раздава на децата. В историята бях разказвача и този уж сценичен работник, който мести разни предмети по подиума.
- В колко продукции сте участвали там?
- В около 20-30. Предимно в американските филми изиграх толкова много руски попове и свещеници, включително и шпионин от КГБ.
- Как си обяснявате успеха?
- Имах голям късмет, че винаги съм имал жени режисьорки до себе си. Първата българска режисьорка беше Бинка Желязкова. Тя ме създаде като образ, какъвто се запазих. В Канада - Мишлин Манто, еквалент на Бинка Желязкова.
- Освен режисьорките, кои са другите важни жени в живота ви?
- Майка ми. Тя е на 90 години, с пълния си акъл. Работи още. Цял живот е била коректорка. Живее в България. Другата жена, с която се гордея, е сестра ми Бонка Денчева. Тя е главна редакторка на в. "Прелом".
- Смятате ли да се приберете в България?
- Не. Не съм се замислял.
- Липсва ли ви нещо от България?
- Нищо. България е в мен. Тя си ми е в сърцето. А що се отнася до сирене, чубрица... там ги има също.
- Ще отидете ли да гледате някой спектакъл?
- Колегите ме поканиха. Първо ще отида в Сатиричния театър да видя моите любими колеги. Възнамерявам да гледам в Народния постановката "Хъшове", била прекрасно представление. Всички да отидат да я гледат, стига са гледали тези чалги по телевизията.
====
Наричат го душата на общността в Канада. Той е нещо като Странджата - канадският. От няколко поколения емигранти говорят за него. Климент е култ там. Нашето запознаване в Канада беше голямо преживяване. Преди това не се познавахме лично. Помнех го от дете. На втората прожекция на "Писмо до Америка" нямаше българин, който да не каже: "Климент ме изпрати да видя филма". След това се срещнахме в кръчма в Монреал, тогава го попитах: "Климе, ако те поканя в мой филм, ще дойдеш ли?" Той отвърна: "Разбира се." И изпълни обещанието си.
http://www.duma.bg/2005/0305/120305/kultura/cul-7.html