Интервю-реклама !!

Интервю с Моника Петрова
28.09.2009 г. Емигрант БГ
Интервю на Емигрант БГ с Моника Петрова.
- Коя е Моника Петрова?
- Скитник - романтик. Родена съм през 1971 и израснах в долината на река Тунджа - гр. Ямбол. Истинска късметлийка съм, че имам две сестри. Долу-горе като в приказките. Сестра ми Валентина е по-голяма с две години от мен, а разликата с по-малката ми сестра Райна е 11 години и половина. Много моля не вадете лист и химикал, това не е математическа задача. За нас, не просто семейството, а фамилията означава много. Напомня "Моята дебела гръцка сватба". Невероятно е. За съжаление сега част от нас се пръснахме по света: Англия, Ирландия, Италия и аз от другата страна на океана - Канада - държавата мечта за много хора.
- Разкажете на читателите на Емигрант БГ за живота си преди и сега, откъде идвате и къде сте сега?
- В България животът е доста по-различен. Това е заради самите хора. Въпреки икономическите условия, хората са по-човечни, по-гостоприемни. Тук хората са по-студени, по-затворени в тесния си кръг, по-егоисти. Като доказателство: думата "черпя" не съществува. Всеки си плаща, независимо кой кого е поканил на кафе или ресторант. Дребните нещица са това, което понякога кара хората да се затварят в своята общност. Аз и моят съпруг нямахме нито политически, нито икономичски причини, за да напуснем България. Моят съпруг, Георги, работи 6 години в авиацията, след което започна да работи в частния сектор като компютърен специалист. Аз работех като учителка и за една частна фирма. Имах възможността да организирам екскурзии и да пътувам с детски групи както в България, така и в чужбина. Всяка година ходих за по седмица и повече с приятели с раници на гърба из планините. Българските планини са нещо, което ми липсват много. При всяка моя ваканция в България не пропускам да отида в Пирин и Рила. За съжаление Банско вече не е онова невероятно кътче съхранило историята, архитектурата, старата българска атмосфера и гостоприемство.
Дойдох в Канада със съпруга си от чисто любопитсво. Малко като на лотария. Имахме документи за Канада и Австралия. Канада беше 6 год. на първо място в света по стандарт и рещихме да видим какво е да живееш в рая. Процедурата трая две години. Накрая бяхме забравили защо подадохме документите. Изчакахме до последната седмица на визите, напуснаме работа и тръгнахме да си търсим късмета, за да не си кажем някой ден... "Какво ли щеше да стане, ако бяхме отишли?!" Нека да не забравяме, скъпи приятели - имиграцията не е туризъм. Канада се оказа, че е за хора, които наистина искат да дойдат тук с еднопосочен билет, или за тези, които искат да изкарат (изстрадат) някакви пари и да се върнат - западен вариант на Коми.
Трябваше да пътуваме на 13 септември 2001. Заради събитията в САЩ (11/9) отложиха полета няколко пъти. Ако вярвах в предзнаменования, нямаше да дойда. Започнах да работя на втория месец и определено бях изненадана. Очаквах да видя компютри, високи технологии, високо ниво на механизация и автоматизация, но в по-голямата си част всичко е манифактура. В момента работя като учителка и се занимавам с дейността на Българо-Канадски културен център "Паисий Хилендарски".
- А каква е професионалната ви реализация, занимания, хобита преди и сега?
В България първо завърших педагогическия университет в Бургас и след това Бургаския Свободен Университет, като междувременно работих в Котелския балкан. След това се преместих в София и докато работех в 98-мо училище, завърших програмата за следдипломна квалификация "Международни икономически отношения" в УНСС. В България работих както в държавния, така и в частния сектор. За съжаление тук, в Северна Америка, чуждестранните дипломи не се признават (или поне по-голямата част от тях), това се отнася и за френските. Въпреки приравняването, наложи се отново да се върна в училище. Министерството на образованието на Квебек определи кои курсове трябва да взема, за да ми признаят част от образованието. Записах определените курсове в един от английските колежи и тъй като икономическото образование не го признават, реших да запиша да уча "Туризъм".
Далеч от България, изпитвах огромна нужда да правя нещо, което да ме свързва с нея. През 2002 заедно с моя съпруг и двама приятели, регистрирахме Българо-Канадски Културен Център "Паисий Хилендарски". Създадохме танцов състав, а няколко години по-късно и хор "Бояна" се присъедини към нас. Междувременно от България пристигна свещеник и аз започнах да пея в църковния хор. В България навремето пеех, както и сестрите ми, в хор "Георги Димитров", с диригент Стефка Пастърмаджиева. Голямата ми сестра пя 11 години. Аз след първите две се отдадох на спорта, а малко по-късно за една година бях в школата по актьорско майсторство към драматичния театър на Альоша Бехар, след което 6 год. играх в куклен театър "Светулка", с ръководител Кирил Караманов. Някой може би ще се попита, защо не съм се спряла на едно нещо. Аз съм от поколенията, които имаха възможност да правят много неща в училище. Ако времето ми позволяваше, щях да започна и да танцувам в България, там не успях, но тук някак спонтанно се породи това желание.- Обикновено ние зад граница много често сравняваме тук и там. Как виждате вие тук и там в различните аспекти на живота - манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции...?
- вземат и по-малко. Някои от адвокатите вземат, например, 400$ на час. Има и по-високиВсеки един от нас приема нещата по различен начин. Много хора виждат това, което искат да видят. Определено ценностите тук са доста различни. Едно от нещата, което ме шокира, е: семейството тук не е силна единица. Всеки един в семейството трябва сам да се занимава с всяко нещо. Съпруга ти, примерно, не може да ти запази час за среща или да свърши нещо вместо теб. Всеки сам за себе си. За съжаление децата са най-потърпевши. Никой няма контрол над тях. Тук масово децата пият лекарства, поради липса на внимание, повтарят годината или ходят в смесени класове, работят с психолози и социални работници.
Канадците, сами по себе си, са различни, в зависимост дали са френско-говорящи или англо-говорящи. Това е болна тема (за Квебек). Достатъчно е да кажа, че една и съща улица сменя името си в зависимост от това какъв език говорят в квартала, през който минава. Стандартът на живот е различен от този в България. Има много бедни и богати. В Монреал има над 20 000 бездомни. Средната заплата е 17-20$ на час, минималната е 7.50, но, разбира се, има хора, които заплати.
Пазаруването тук е превърнато в спорт. Примерно, за коледните празници пазаруваш от септември месец, защото по Коледа вече е заредено за Св. Валентин!
Говорейки за традиции, бих искала да спомена Седмиците на Кленовия сироп. Както всички знаят, кленовото листо е символа на Канада (от 1965 г.) През месец март започва точенето на сиропа от дърветата. Всеки може да отиде в хижите, където се преработва и да види целия процес. В същото време може да опита националната кухня: варена шунка с кленов сироп (всичко, което се предлага е с кленов сироп!), бял боб; мариновани краставички, пържени яйца и др.
Кандците, по мое виждане, са две групи: едните - отворени към света, а другите са против емигрантите... Нищо, че икономиката се крепи на тях!
Кое е най-великото нещо за канадците - от нищо ще направят нещо и ще изкарат пари. Българите от нещо правят нищо и се опитват да искат пари.- Можем ли да говорим за прилики в по-горе изброените различни аспекти на живота?
- Едно от основните неща е, че българите не се променят.
Приликите се свеждат предимно до това, че всички се борят за по-добър живот. Държавата тук се крепи на кредитната система. Подобно е и положението в България. Престъпност има и тук. Има си и групировки, като конфликтите са предимно между латиноамериканските групи и черните групи. Мафиите по света са се вихрили 60-70 години... По това време България беше социалистическа държава. За съжаление успяхме да прескочим робовладелския строй, но не и мафиотския.
- Ако можете да избирате сега дали да отидете да живеете в друга държава, бихте ли го направили отново или не и каква е мотивацията ви за този избор?
- Определено не бих отишла да живея в друга държава. Жертвите, които трябва да направиш, не си струват. Трябва да започнеш от нулата във всяко едно отношение. Нека не забравяме роднините и приятелите. Липсата им се усеща особено силно по празниците. За съжаление оказва се, че човек навън трудно може да намери истински приятели. Системата принуждава хората да се затварят в себе си или да общуват с много тесен кръг от хора. Спокойствието на хората тук се крепи на кредитната система. Живот на кредит: къщи, коли, мебели, техника... пазаруваш с кредитни карти и трупаш дългове. Още със завършването на университета и си поне 15 000 "назад". Разбира се, има много хора, които живеят на социални помощи и работят "на черно". Но... тъй като не за това сме дошли, трябва да се борим със системата. Много хора казват, че идват тук заради децата си. Истината е, че децата, които се раждат тук често страдат от астма, странни алергии, кожни заболявания и др. Това се дължи на климата, генно-модифицираните храни и замърсяванията. Отделно, образователната система търпи критика. Родителите понякога са напълно обезкуражени, но как няма да са, когато децата ги заплашват, че ще се обадят на 911. Много малко от децата тук са конкурентно способни, особено по европейските стандарти. Тоест, няма защо да се оправдаваме с децата, защото те страдат от нашите решения. Определено родината си остава Родина завинаги !
- Какво сте направили за Родината си, от която идвате и какво бихте искали да направите, ако ви се отдате възможност?
- Две години преподавах български език и история в неделното българско училище тук. Това са две от основните неща, за да има човек национално самосъзнание и принадлежност. Както споменах, регистрирахме и работи и сега Българо-Канадския Културен Център "Паисий Хилендарски". Тук е мястото да спомена целта и идеите за създването му, а именно: да съхрани и популяризира българската култура и традиции, както и да подпомага културните и социални връзки между България и Канада. В съответствие с горепосочените цели е и да съдействаме на групите, които идват от България на международния фолклорен фестивал в Дромондвил, ("Детство" - Пазарджик, "Чавдар" - Пазарджик; "Пъстрина" - Монтана). Организираме и концерти (Влади Вълчев). Организираме и дни на България, в които представяме накратко българската география, история, писменост, православната църковна литургия, националната ни кухня и най-вече колоритния ни фолклор, с ревю на национални костюми, концерт на танцовия състав и изпълнения на народни песни от нашата певица Ева Савова. Два пъти в седмицата давам уроци за български народни хора за българи и канадци. Организирала съм няколко благотворителни концерта за наши болни сънародници и съм съдействала при организирането на много такива. Успях да създам много добро сътрудничество с българската група в Торонто и Отава, както и много добри партньорски взаимоотношения с арменската, сръбската, руската, румънската и китайската общност тук в Монреал.
- А за страната, в която живеете?
- Участвам в различни проекти, организирани от Министерството на имиграцията и културата. Участвах като партньор в организирането на концертите, посветени на празника на Квебек и Канада, Деня на благодарността и други. Съдействах при събирането на средства от организацията за борба с хемофилията, за Фондацията за защита на децата и Фондацията за защита на малтретираните жени.
Сътруднича при инициативите на Société du patrimoine d'expression du Québec. Както обикновено, календарът ми, както и на група "Българи" е претрупан...
- Какво ви даде новата родина и какво ви отне, каква е личната ви преценка, променили ли сте се и в какъв смисъл?
- Канада ми даде възможност да опозная една друга култура, възможността да срещна хора от над 100 националности. Тук е рай за тези, които искат да учат езици, въпреки че всяка общност е затворена и хората не се смесват като цяло. Тук видях колко много хора харесват българската музика и народни танци. В Монреал има над 4 групи, които танцуват повече от 30 вида български хора. Хора, които мечтаят да посетят България и фестивала в Копривщица. В нашата танцова група имаме един канадец, който тази година ще посети България за четвърти път и ще остане един месец. Колкото и странно може да ви се стори, тук разбрах, колко малко българите познават България. Благодарение на престоя ми тук мога да оценя много неща. Какво ми отне Канада...? Няколко години, в които трябваше да започна всичко отначало, близките ми... например, удоволствието да излезеш с приятели да пиеш кафе. Не бих казала, че съм се променила повече, отколкото годините могат да те променят, независимо къде си.
- И като заключение, какви са ви мечтите за бъдещето и какво бихте искали да кажете на бившите и настоящи сънародници?
- Мечтата ми е българите по света да намерим сили в себе си да бъдем по-сплотени, независимо къде сме и един ден всички да се завърнем в България. На тези, които мислят да напуснат страната, трябва да знаят, че никой никъде няма да ги посрешне с отворени обятия. Животът никъде не е лесен! От опита ми тук мога да кажа: политиците и полицаите са корумпирани, ако хората ги оставят да бъдат такива. Хората тук са толерантни към останалите нации, но няма да чуеш по националната телевизия да се говори на друг език освен националния, не защото са расисти, а защото имат национално самосъзнание. Ние, българите, трябва да престанем да раболепничим, да си завиждаме, да си пречим и ако някой създаде нещо и прави нещо добро трябва да го подкрепяме, а не само да се опитваме да внасяме раздори и разцепление. За тези, които са извън България искам да кажа, че трябва винаги да сме единни. Това е, което прави общностите силни. Общите интереси са тези, които трябва да ни обединяват, а не нашите различия. Нека се опитаме да вземем най-доброто от държавите, от където сме, за да помогнем както на себе си, така и на България, защото хората правят държавата.

Само не можах да разбера кога дойде септември месец в Монтреал,кога се окопитити ,кога записа курсове и приравнителни и същевременно създаде и регистрира културния център ? :shock:

с жорката преди 5-6 год. разкарвахме храни в алакартата и псувахме кой дявол ни навря в тоз кучи гъз

Обажда някой далавери, ма за други е бая неориентирана, например, че никъде не било лесно, за мене например тука е бая лесно.
Другата изцепка беше: "Стандартът на живот е различен от този в България. Има много бедни и богати." В България май не е така?
А иначе, че имиграцията е туризъм, сигурно си е въобразявала тя и група съчетски учени само.
?- Определено не бих отишла да живея в друга държава. Жертвите, които
трябва да направиш, не си струват. Трябва да започнеш от нулата във
всяко едно отношение.?
Тва как го реши, не знам ...

Mълчи бе,слушай жената ,тя е напред с материала и е всестранно развита, дипломи ,фондции,хора и песни езици ,сигурно няма време за секс ,а ко мислиш ?

А, добре, ше слушам жената ...

жената си е много ОК,това ,че някои ги сърби от истините които казва си е техен проблем.

А, добре, кажи ти как стоят нещата, та да знаеме ...

ми тя Моника ги е казала,кво ме караш сеа да се напъвам.

Да де, ма ти определи че е казала само истината, не аз.

Ебати Жената. Нито знае за кво е емигрирала, нито за кво стои в Канада.

Трябва да я е срам да се обажда...

Ма тая Моника тук в Монреал ли живее? Аз нещо не разбрах. А и за този център за пръв път чувам...

да ,от почти 10 години.познавам я задочно,действен човек ,върши нещо полезно ,а не стои по цял ден по форумите.мъжът и го познавам лично,бачкахме навремето заедно.

Аре бе ?

псолютно,даже го дава ди джей по българските партита и прави добър купон.

Брао !

http://www.bulmont.com/a_014_bulgarsko.html

Междувременно обаче сваляме някои от изпълнение, тъй като единият ни хореограф, който ги направи с нас, се премести при Ива Беличка и почна да ги поставя с другата група

Вода,беше ви комшия.-----Българска Църква “Св Иван Рилски”

Отец Димитър Шумов
Лубомир Хардалов

Ви канят на благотворителен обяд, който ще се състои на 4 Октомври,2009, от 13.00 часа, в залата на църквата “Св Иван Рилски” Montréal 1195 Sauvé Est

В програмата: Обяд,музика, томбола.
Вход -10$
Всички приходи от благотворителния обяд и Вашите дарения, ще постъпят по сметката за закупуването на сграда за Българската църква !
Благодарим за покрепата ви!

Аз за другия хореограф нищо не казвам, него го знам, ама за тази жена не бях чувала, че чак пък и културен център...явно това име е модерно, защото и на Беличка фирмата се казва културен център или нещо от някъде идва на далавера... Активни хора, нека да прославят страната ни. Но когато говорят за емиграция и за ценности да не обобщават а да говорят само от собствено име.

Mr800Days написа:да ,от почти 10 години.познавам я задочно,действен човек ,върши нещо полезно ,а не стои по цял ден по форумите.мъжът и го познавам лично,бачкахме навремето заедно.

Страшен си пак ...

Вода написа:Аз за другия хореограф нищо не казвам, него го знам, ама за тази жена не бях чувала, че чак пък и културен център...явно това име е модерно, защото и на Беличка фирмата се казва културен център или нещо от някъде идва на далавера... Активни хора, нека да прославят страната ни. Но когато говорят за емиграция и за ценности да не обобщават а да говорят само от собствено име.

& от името на Батето и на Мухата2 ...

Какво ти пречат Батето и Мухата 2 не мое разберем

Нищо, само коментирам акъла ви.

Маргинал ,ако нас ни няма ще умрете от скука бе човек

Тва е така, ма аз по едно време почнах да ви зимам на сериозно и си помислих че сте идиоти.
Гот е, че ни светкаш че сте се майтапили казвайки че в България е по-гот от Канада ...