индиански хороскоп

Абе, Аз на тия работи вяра нямам! За моята зодия пише разни работи, ама наяве става съвсем друго и добрите ми партньори са били винаги от зодиакални знаци, с които не би трябвало да меля...
Ама това е щото съм си крейзи!

bhravo stimi bravo..to ostava6e i partniorite po zodii da gi podbira6....tva 6te6e da e varha prosto 6te vzema da probvam i az taka

даааам-мисля,че живота е танц...при някои бавен...при други бърз...но лошото е че не винаги танцуваме, с този който искаме!.
хахаахаааа

я вижте една приятелка какво споделя у фейсо:
penthouse с нечовешки гаден билборд в центъра на софия. КОЙ ще дойде да обясни на децата ми защо някой е окачил огромна обезкосмена вагина на два билборда на витошка? или аз съм луда?

omg

Да бе и ти защо я сложи два пъти??? (Знам, Знам ...Не ми казвай!)...За да я видят по-добре децата ти???
Упс, ... забравих, че нямаш деца!
О, Боже не е лесно да четеш между редовете, особено ако си толкова завеян като мене...

Как да няма деца???? Аз от преди бях разбрала, че има, че даже май са и 2, ако не съм се объркала пак нещо

Чакай, Чакай...Ти за кого ми говориш, за Линко ли???
Леле Боже, ша умра! Да не се занасям с някое от децата му?...Ужас-сс!!! ...Голям купон!...

Добре, че Интернет е една голяма шега!...и нищо не е действително!

това е една история на Лора от снощи.
много е готено.много ми хареса.


Сгреших ли - Историята на Лора - Награда на публиката - 24.02.2010

Когато с един много скъп на сърцето ми човек обсъждахмe каква ще е темата на Лигата тази вечер, той каза:

- Ох, ти енциклопедия си издала по грешки. Не е честно да говориш.

Имам два развода. Тоест имам две победи по презумпция. Но това е една друга тема. Сещам се за една история. Много е гадно, когато се сприятелиш с новото гадже на бившото си гадже. В смисъл, аз имах едно гадже, което беше музикант от брас секцията. За тези, които не са минали тази партитура, ще ви издам вътрешен хумор. На брас секцията резонаторните кутии са им в главите, на щрайха в инструментите. Та той след мен се хвана с една много готина мадама. Също с червена коса. Луда и готина. С нея много се харесахме. На няколко купона ние просто никакво внимание не му обръщахме. Бяхме заети да го плюем. В смисъл:

- Абе, той прави ли така, бе?

- Ами, не!

- Е, кажи му, бе! Много е добре. И разни други такива работи.

И една вечер някъде към два и половина - три ми се звъни на телефона и мацката вика:

- Лоро, помагай!

Викам:

- Къде си? Идвай слагам кафето!

Идва. Пяна на мотика. Ама просто не си стоеше на краката.

- К’во става бе, Ирино?

- Ужас! Ужас! Скарах се с човека. Излязох. Напих се. Заложих си телефона. Изхарчих го на комар. Легнах си с един със сини очи. И нямам никави пари и не ми се прибира.

- Еми, викам, добре. Сядай сега тука! Влизай да се къпеш! Почвай да пиеш кафета! Ще го мислим.

- Добре. К’во ще правим сега? След като се освести мацката, я питам аз. Тя взе да плаче, естествено. Викам:

- Сега спокойно! Лягай да спиш!

- Не! Дай ми телефона да му се обдя!

- Глупости! Ще стоиш тук! Няма да мърдаш! Лягай да спиш! Ще си траем.

- Абе, как ще си траем? Той ще полудее! Не може така!

- Ще стоиш тук и ще си траеш. Сложих я да спи и седнах да мисля. Викам си: „Егати! К”во да правим сега?” Взе да ме мъчи няк’ва съвест. Честно ли е? Да и помогна ли сега? Обичали сме се пък с този човек, били сме заедно. После викам: „А глупости! Така му се пада.” Събудих я някъде към 7-8 сутринта и и казвам:

- Сега му се обаждаш и вдигаш луд скандал. Как не те е срам! Цяла нощ ме няма. Как можа да не ме потърсиш!? Може да са ме убили и изнасилили? Може да са ме обрали? Обраха ме! Не мога да ти се обадя. Как не звънна на Лора!? Как не се обади на майка ми, на сина ми!?

И тя го направи. Петнайсет минути след това той беше у нас. Плачещ. Тъжен. Извиняващ се. Заведе я да и купи нещо, защото тя беше много разстроена от тази негова незаинтересованост. И други работи. И едни страшни италиански ботуши. И така мина цялата тая работа. Дълго време след това аз се чудех дали не сгреших. След няколко години бях сигурна, че не съм, защото му разказах и той го врътна същия номер на следващото си гадже.

https://www.facebook.com/pages/Liga-na-razkazvacite/173860313046?ref=mf

Защо ми стана тъжно и студено от тая иначе добре разказана история?!

Защото става въпрос за Канада ...

Става въпрос за хора...

О, Боже, гадно е да лъжеш човека до тебе! Хората правят грешки, но когато се обичат...трябва всичко да си казват, независимо от последствията!!! Аз никога не съм го лъгала, въпреки че... може би не съм ангел?!?

fluid написа:Става въпрос за хора...

Точно те правят държавата.

Хората си приличат навсякъде по света. Тази история, например, е от София...

Не съм много съгласен, зависи кво разбираш под "приличат" ...

fluid написа:Защо ми стана тъжно и студено от тая иначе добре разказана история?!

сигурно защото това е реалния живот,а тази история е истинска.
освен това Лори е пич.

[quote="fluid"]

Така е, тука сичко е на обратно, просто не можеш да си позволиш да мислиш и / или действаш както ако си някъде другаде.
Е, може, ако искаш много да виеш след тва ...
Ма не познавам много такива ...

Пак ли става дума реда, наложен от ?

Не ми се вярва, тва е от преди тях ...

Marginal написа:Така е, тука сичко е на обратно, просто не можеш да си позволиш да мислиш и / или действаш както ако си някъде другаде.
Е, може, ако искаш много да виеш след тва ...

Това ли ви харесва в Канада, защото много страшно изглежда? :) Или въпреки това е хубаво?

Ху-ууубавооо ей-ии!!!

кое му е хубавото ей

Че всички ме обичат!!! Само шофьор с камион си нямам...Aма, уви няма пълно щастие!...

отива млада дама в публичен дом за жени и казва ,че има нужда от истински мъж,но има само 5 долара с които да си плати.
естественно на рецепцията любезните търговци и казват,че няма проблеми и цената си заслужава стоката която ще получи.
след 30 минути разгневената дама е отново на рецепцията и с чуство на неудовлетвореност и разочарование си иска 5те долара от рецепционистката-аз ви платих цели 5 долара,а вие какъв ми пратихте,пълен негодниг.
тогава рецепционистката я успокоява-ми госпожице пратихме ви най добрия комютърджия,от какво сте недоволна ,вие за 5 долара какво очаквахте шофьор на голям камион ли да ви пратя.

Значи викаш трябва виртуално да си го представя като шафьор???...
Брях, да му се не види, че то така по-добре, Брей!...и без това мъжа и ша я бие, че налита на шафьори...
Друг е въпросът дали той няма да, Я оправя с мишка...
(Леле, днес достигнах Апогея си по глупости!!! Моля коленопреклонно за прошка!!!)

fluid написа:

Marginal написа:Така е, тука сичко е на обратно, просто не можеш да си позволиш да мислиш и / или действаш както ако си някъде другаде.
Е, може, ако искаш много да виеш след тва ...

Това ли ви харесва в Канада, защото много страшно изглежда? :) Или въпреки това е хубаво?

Зависи кой питаш, сички сме различни.
Мене лично не, кефи ме тва че има сравнително спокоен и осигурен живот, както и пенсии, заплати и подобни.
Климата също много ме кефи.