Вижте какво става в България

Може би Сидеров и Борисов са се наговорили някъде тайно - така да станат за смях в един и същ ден, че да блеснат в новините, да засенчат опоненти и съперници, както и да развеселят протестиращия народ.

Може би преди заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) съвместно са режисирали ефектна размяна на свойствените си роли - Сидеров да изпълни дълъг речитатив и хватки от бойните изкуства, а пък Борисов да разобличи пъклен заговор.

Може би е уточнено също Сидеров да поеме гневливостта, а Борисов да е само гордо обиден - стойка, която той ловко поддържа след изборите от 12 май. И лидерът на ГЕРБ сърдит напусна КСНС. Е, после се разбра, че това неговото не било сръдня,  ами бързал за летището. Но карай, стига да е весело.

Що се отнася до пъкления заговор, не му се получи много оригинално - щели били да го убиват. Това Борисов от години го повтаря, но нищо - върши работа и още как, щом целта е да стане за посмешище.

Може би Станишев и Местан са се разбрали някъде на тихо и тъмно: „Ако при президента ония, с които делим 42-рото народно събрание, тръгнат да се излагат - оставяме ги да си се излагат на воля. Белким се позабрави какво се бяхме наговорили преди седмица и как с един замах изкарахме хората на улиците...“

Речено-сторено. Тандемът Станишев-Местан обгърна в хладнокръвно сеирджийство подскоците на атакисткия лидер.

Дали пък и президентът Плевнелиев не се е наговорил с някого секретно, за да прегази закона, показвайки публично въпросните сеири.

Само че в президентството на Република България очакваме да виждаме мъже с лично и национално достойнство, хора, уважаващи институциите на страната. А такива хора нито се фръцкат като истерички, нито мижитурски мигат, ако избухне скандал.

Как така поникна недостойното зрелище? Нима е заради проклетия един глас - където и да се крие той - на който висят всички бъдещи политически развития? Ако е така, защо този глас не подтиква политическите лидери към предпазливост, сериозно поведение и демонстрация на разум и отговорност?

Нервите са си нерви, но дайте да си припомним член 3 от Закона за КСНС:

„Консултативният съвет за национална сигурност обсъжда въпроси, свързани с:

1. външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност;

2. гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани;

3. действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност.“

Да виждате тук едно, поне едно, макар и най-мъничко нещо, което да заслужава гаври и инфантилни номера от страна на водещи политици?

Вече ми се струва, че няма достойно решение за никоя от страните в Сблъсъка. Енергията на Протестите сякаш замира - извън това равнодушие - и заради още една причина: властниците ще капитулират по-скоро заради пощипванията по бузките им от брюкселските надзорници - сега най-вече заради Волен, което си е направо неразбираемо, като знаем какви ги вършат примерно националистите във Франция или Холандия. Но Станишев се страхува много повече и от най-безобидната забележка на своите опекуни, отколкото от каквато и да е щуротия на Волен, и в крайна сметка вероятно ще отстъпи властта.

Не заради протестите или каквото и да е друго, а заради щип-щип по бузките. Не заради бакалски подредения от случайността Парламент, което го прави невъзможен за разумно функциониране - а заради тия пощипвания. Още един-два пъти щип-щип - и Станишев ще хвърли оставката. И така ще излезе, че народната енергия пак ще е отишла на вятъра - така поне ще представят развръзката. Грозно и обидно ще е, ако по този начин се похабява колективният ентусиазъм, но е неизбежно, когато нашите първенци спят с брюкселски сметала под възглавниците си. Има и друго - и то се отнася до Орешарски. Той беше финансов министър в кабинета на Станишев по време на могъщата и направо страховита учителска стачка - и по никакъв начин не подсказа, че тези неща му влияят; той не е устроен да се предава лесно, емоционалната му сухота го прави много устойчив в подобни случаи. Но и Орешарски щедро ще бъде пожертван - пак заради щип-щип по бузките, - колкото да му стане ясно, че за хората, които го подбраха, личният му конфуз няма да има никакво значение.
......
В какво ще се отлее енергията на Протестите - това е магистралният въпрос.
Мнозина се плашат разочарованието да не избуи в омраза или някакво друго отровно чувство. Каквото и да е обаче, то ще заседне като рибена кост в гърлото на политическата ни система

Ето горното, развито и обобщено от журналиста Бойко Ламбовски, за когото политикантстването е професия:

"Човеците поради социалната си порода си имат управници. Управниците им ползват ред привилегии по тази причина, често злоупотребяват с положението си. Злоупотребяват навсякъде - в Руанда и САЩ, в Русия и Свазиленд, в Германия и България. Разбира се, някъде по-грубо и демонично, някъде - по-рафинирано. Да вярваме, че е възможно да намерим за управлението си само ангели е илюзия. Виждал съм десетки примери през изминалите десетилетия как амбициозни, интелигентни, добре образовани младежи за няколко месеца във властта се превръщат в чевръсти, цинични, безскрупулни далавераджии. Не всички, но достатъчно, за да очаквам такива метаморфози и в бъдеще. Човекът не се променя с един светъл пример и едно възторжено шествие, иначе след разпъването на Христос по Земята щяха да бродят само светци. Единственото, което може да контролира тези процеси, са неотстъпно гражданско внимание върху избраната от гражданите власт и железни правила при избора, функционирането и смяната на тази власт - с вишегласие, мандатност, разделение на властите и т.н. Неща, които ги има и сега.
Та спонтанният протест срещу Пеевски ми се видя естествен, дори прекрасен. Ето, казах си, един нов, бърз и точен коректив на властта - улицата. Защо бърз и точен ли - защото властта реагира веднага. И се отказа от Пеевски. Властта се отказа и от порочната практика при г-н Цветанов МВР да има "спонсори" - браво. Кое тогава ми звучи дисхармонично в продължаващата музика на протеста - дисхармонично като хор на вувузели в концерт на Дебюси? Ще ви кажа - искането за бърза оставка. Тези са "лоши", я да доведем "добри". Но аз съм виждал много пъти досега да идват "добри". Ще ви обадя една тайна - такива няма. Всички са и добри, и лоши според контрола, според програмата, която изпълняват или не, според динамиката на ситуацията. Когато чух цял сонм бивши и настоящи политици да викат "оставка", ми стана ясно - политиката е непобедима. Дори един от тях, ако не се лъжа - г-н Радан Кънев, по някаква телевизия радостно обяви, че бил първият, поискал оставка на правителството. Дори намери за важно да уточни деня и часа, когато сторил това. Вероятно, за да не запретендира друг за първенството. То ми се видя хем хумор, хем нонсенс някакъв. Защо ли? Защото голяма част от протеста се енергизира от люде, недоволни от изборния резултат."