Да раздуем клюката !!

Като каза на всеки километър и се сетих, че вчера ми се обажда майка ми от София и ми разказва следната история. Взела си такси от центъра и специално гледала да е ОК, защото е абонирана при тях и защото са им ниски тарифите. От центъра до нас струвало около 8лева. Седяла си тя на задната седалка и не виждала апарата за отчитане, защото не е много висока, а и е инвалид с едната ръка и като пристигнали му дала 20 лв. Той ги взел, а тя седяла и чакала да и върне ресто. Той я попитал какво чака, а тя му казала: Рестото. Той викнал :какво ресто? Дължиш ми още 9 лева. Тя му казала: Какви 9 лева? Аз редовно се возя с ОК и съм ви абонат. А той и казал, че лепенката на колата била стара. Та майка ми решила, че е по-добре да му даде 9-те лева, за да не я удари или да и вземе чантата, където имала 30 лева, а и е трудноподвижна. Та човека ги грабнал , дал мръсна газ и изчезнал. Тя не успяла да види номера. Та това е в България на всеки километър.
Докато бях там ми е идвало да взема един автомат и да стрелям примерно в парламента, в министерски съвет, в общината....Иначе съм миролюбива натура.

И на мен много ми се стреля там!
Аз затова и не си ходя често, че ще има много убити!

неприятна случка е тая.

гледам,че по канатско е 10/7сутринта.




по една супичка за разсънване?

stimi написа:Аз и мъжа ми разбира се! Що и други ли трябва да има?

Уфффф, верно, че вие бяхте la crème de la crème.

Maria написа:
Уфффф, верно, че вие бяхте la crème de la crème.

Грешка! Съвсем ordinaire сме! Борим се с живота както всички други, без да загубваме чувството си за хумор разбира се!

stimi написа:

Maria написа:
Уфффф, верно, че вие бяхте la crème de la crème.

Грешка! Съвсем ordinaire сме! Борим се с живота както всички други, без да загубваме чувството си за хумор разбира се!

То справянето с живота не обуславя степента на самонадеяност.
С други думи, количествените натрупвания водят твърде често до качествени изменения.

Да и аз така мисля! Щото откак "забогатяхме" спряхме да правим глупости! Сега си живеем само със спомените, демек вчеловечихме се...
Защо ли никoй не ми вярва???

stimi написа:Да и аз така мисля! Щото откак "забогатяхме" спряхме да правим глупости! Сега си живеем само със спомените, демек вчеловечихме се...
Защо ли никoй не ми вярва???

Може би защото самата ти не си вярваш...

Да, права си има на моменти такова нещо, но у всеки човек понякога се прокрадва несигурност...
Надявам се никoй да не ми се сърди!... Аз не съм лош човек!

1. Днес мамицата ми разкатаха от тъпи куриели на работа. Срама нямат. Добре че остават още 15 минутки до бегом-марш.
2. Утре ще ядем 144 сладкиша.
3. Остават ми още 3 седмици до заслужена едногодишна почивка.
4. ­Шефката е направила 2 правописни и 1 граматическа грешка в едно изречение.

Какви са тези сладкиши????? Най-вече това привлече вниманието ми, от всичко, което казваш. За едногодишната ти почивка много се радвам. А това за шефката ти, особено ако е тукашна, изобщо не е учудващо. Аз дето съм абсолютно боса във френския правопис, помагах на моите бивши колежки да пишат някои думи, така че за какво говорим...

аз също съм боса на френския, но харесвам другите френски неща

Лесно се сфикфа с езика, ма трудно с миризмата ...

Да ама ако вземеш вана преди това (може и заедно с французина...ако е достатъчно голяма.... ) е друга пиесата!

маменце вярно,ли ти си тва..................................................

Леле мъртъв си!!!! Не знам мъжа ми дали ще лети, но аз със сигурност....За да те убия!!!!...
Между другото....какво прави тя точно, че не се разбира...Опитва се да се удуши ли???

Вода написа:Какви са тези сладкиши????? Най-вече това привлече вниманието ми, от всичко, което казваш. За едногодишната ти почивка много се радвам. А това за шефката ти, особено ако е тукашна, изобщо не е учудващо. Аз дето съм абсолютно боса във френския правопис, помагах на моите бивши колежки да пишат някои думи, така че за какво говорим...

Та на въпроса за сладкишите (че нещо се разводнихме), какво да ти кажа - имаше турско розово, мъртвешко зелено, лайняно кафяво, убийствено синьо, наръсени с нещо лилаво блестящо, мазен крем където небцето ти после се хлъзга...Обаче една колежка каза, че тия сладкишчето сега били върха на модата!

bonbonka написа:аз също съм боса на френския, но харесвам другите френски неща

Бонбонке, кой номер ти е сутиена? Или снимката е с много намален формат?

М-Да сладкишите са хубаво нещо! Обичам да се радвам на другите като ги ядат! У нас не се задържат, щото децата ги изяждат много бързо.

stimi написа:М-Да сладкишите са хубаво нещо! Обичам да се радвам на другите като ги ядат! У нас не се задържат, щото децата ги изяждат много бързо.

А аз обичам и да правя. По принцип харесвам леки и ефирни сладкиши, а не като днешните мазнолаци. Тортата, която бях направила за миналия рожден ден на дъщеря ми ... беше просто малка фантазия. И от по-миналия също беше яка.

Да и аз правя, понякога за кеф, щото обичам да готвя. Често обаче и купувам. Има сладкарници, където продават качествени неща, които не са тежки.

Даааааа, Мария готви страхотно. На Стими кекса също беше много хубав, много бързо се изяде. Аз ужасно много обичам сладкиши, но гледам да не ям, защото съм голяма лакомия.

след шофиране из софето ми дойде идея,която ще спести доста катастрофи и нерви.предлагам да се изработи стикер,който трябва да си залепят повечето от жените-шофьорки,със следното съдържание:"внимание - жена зад волана!спира рязко,неочаквано и видимо за всички,освен нея,ненужно! тръгва по същият начин!завива в най-неочаквани,дори и за самата нея,посоки!ако сте наблизо,се уповавайте на Бога за вашето спасение!"...

Папа, ф Табарнашко на жените са им по ефтини застрахофките щото били по добри шофьори ...

Айде, Айде да не казвам колко мъже съм питала за посоката и те ми сочат Надясно, едновременно казвайки ми Наляво...
А, пък оня дето избега в центъра на Монреал, като го помолих да ми покаже пътя....Беше върха!
Явно имам сексуално агресивен вид...

Тука мъжете са с женски хормони и жените с мъжки ...

А, пък мен това колко ме настървява няма да ти казвам!...

както казва Козма Прудков-не можеш да обхванеш необятното...