Най дългия електронен роман !!!

По това време в Табърнашко Стиляна се излежаваше блажено във вана пълна с ароматни мехурчета, с чаша Мартини в ръка и си повяваше с испанското ветрило...Съзнанието и беше празно и никакви образи на индивиди от мъжки пол не го смущаваха...Абе, въобще беше релаксирана като японка...
Свещите блещукаха и разнасяха приятен аромат...Лятото наближаваше, а с него идваше и дългоочакваната ваканция на Карибите с нейният възлюбен Цезар....Е-еех животът е хубав! - мислеше си тя...

В този момент се чу затръшване на врата, Стляна се стресна, защото не очкваше никой. Нейният Цезар беше на работа и беше ужано зает, а децата бяха заминали за няколко дни на екскурзия. Стъпките се чуваха все по-близо. Стляна не знаеше какво да направи...вратата на банята се отвори...

...и тя видя пред себе си Първан.Как ли я беше открил,та тя пазеше толкова внимателно своята анонимност?И как ли беше успял да влезе в бунгалото,то макар и дървено,беше оборудвано с много добра алармена система.Всички и казваха,че няма нужда от нея,все пак живее на село,но баща и пое сметката и зетя прие да я инсталират.Единственият достъп беше през реката,но от там можеше да дойде само водолаз.Всяка друга на нейно място би се уплашила,но през нейното съзнание премина единствено мисълта,че провидението е отговорила на нейните скрити и незадоволени сексуални фантазии.Стани,и каза с рязък тон Първан.Колко е недосетлив,та не вижда ли че тя е права и тръпнеща пред неговия поглед.

....от недоумение може би???
- Колко нелепо! - помисли си тя....- Мечтаех си за принц на бял кон или най-малкото интелигентен мъж с прошарени коси и черно порше 911, какъвто беше нейният Цезаp, а то какво ми дойде до главата....Недоразумение със шнорхел!
....И внимателно натисна бутонa на предварително програмирания водоустойчив cелюер зад гърба си ....в другата ръка здраво държейки готовите за граждански арест белезници...

Цезар така се казваше неговото куче .Балкан, това беше неговото име ,простакесата Стиляна живееше в мечти
Балкан от сутрин до вечер блъскаше за кората ляб

Цезар винаги е бил алергичен към кучета и не ги е обичал особено...както и сладникавите полицейски романи, писани от нереализирали се в кариерата си адвокати...Колкото до неговият живот...Той беше безоблачен и нищо не можеше да смути спокойният му сън...Имаше чудесно семейство,красива и стилна жена, успешна кариера и много бъдещи планове...

но въпреки това не би отказал да бъде прилично почерпен с домашно приготвени туршия,лютеница,луканка,вино и ракия приготвени от биологични продукти расли във фермата на местен фермер някъде далеч на юг от града ,но жена му си падаше по сухоежбината която предлагаха по разни мафиотски банкети и постоянно го водеше там освен заради похапването,но и да си развее новото червено ветрило привличайки по този начини потенциални работодатели.точно какви никой не знаеше,прокрадваше се само едно предположение ,че под маските на видните местни интелектуалци посещаващи тези позорни сборища се криеха най елитните производители в града и околията на червени ветрила.

Приемите и правенето на мили очи на тлъсти богаташи бяха част от правилата на играта...а жена му просто беше една лъскава придружителка, на която не и се нравеше много това, но етикецията изискваше да не ходи сам...и не тя го водеше, а той нея....Колко и бяха омръзнали фалшивите усмивки и позирането...Затова тя често се утешаваше във форума...

А дали беше така се питаха гостите,и все пак Балкан беше гладен,на приема те се запознаха и с видни търговци на чехли и налъми ,бяха им връчени страхотни оферти

Да...яденето и напитките бяха превъзxодни...и по френски изискани...е не носеха носталгичния привкус от детството прекарано в онази източноевропейска държава, но затова пък бизнесът с чехли и налъми се очертаваше мнoгoобещаващ идната година и бъдещето беше розово...като ветрилото на жена му, за което той си мечтаеше преговаряйки над контрактите...

Балкан довършваше сусола след работа и псуваше на ум съдбата си.Трудно му беше да реди третокачествения паркет,купен от тротоарна разпродажба на месна верига магазини,за които той бе работил,преди да се впусне да преследва болните амбиции на жена си.
Каква е мислихме,каква стана,си каза на ум Балкан,слагайки поредното парче необработен паркет с инструментите си купени от гаражна разпродажба.
Мечтаех за по добър живот,а то го докарах до там,да си боядисвам сам сусола,да карам икономична кола,а жена ми се вози в съндък с четири гуми-си каза Балкан.
Отпи глътка от домашното вино,дадено му от съжаление от приятел (то и без това беше за хвърляне),и се наведе пак над прашния под.
А жена му-видна чертожничка,го притискаше да свърши по-бързо,че и се ходеше на ваканция на Карибите,а тъкмо беше дошъл летния сезон(разбирай на намаленията).Това за нея нямаше значение-по важно беше да нащкака сномки с стария Кодак на баща си и после да ги качи в Интернет да се покаже пред бившите си колежки колко е пробивна.
(следва)

Изведнъж кучето, което се казваше всъщност Балкан се сепна внезапно събудило се и си каза...-Трябва в предишен живот да съм било подводен завaрчик в Табърнашко, та да сънувам такива кошмарни сънища и доволно се изтегна на меката рогозка, докато се насландисваше над пълната си чинийка с кучешка храна...
То обитаваше направения специално за него сусол и с блажена наслада очакваше някое от децата да го изведе да се поразтича по просторния терен,....докато стопанката на къщата приготвяше романтична вечеря на свещи, предшествуваща поредната бyрна нощ...

Balkan въздъхмна тежко.
Новата придобивка на снобарския манталитет на жена му,а именно кучето,живееше по-добре от него.
Естествено чертжничката си нямаше и понятие от това как се гледа куче и го хранеше постоянно,по няколко пъти на ден.
Животното поглъщаше всичката храна защото такава му беше природата-да се храни.От преяждане кучето повръщаше и пърдеше мазно,и горкия Балкан трудно понасяше това.
Следствие на което му излизаха пъпки и му се възпаляваха хемороидите.
Ех живот.

Вечерта беше с аромат на люляк. Стиляна се протегна блажено, след като напали дузина ароматни свещи около двойната вана...Банята се превърна в храм, където тя и любимия щяха да удовлетворят бушуващите страсти....
................................................................................
В това време на повърхността на водата на тинясалото езеро изкочиха няколко мехурчета...и като някаква гротеска се показа една странна фигура с плавници и шнорхел...и едно водорасло закачено върху него...Това беше Първан. Той погледна към своят мотор 300 кубика и така както си беше се отправи към близкия бар...Имаше късмет, че там имаше маскарад та никoй не обърна внимание на странното му облекло...Само две представителки на ескорта потръпнаха от погнуса от натрапчивата миризма на тиня, която се носеше на талази от него...

Сичко вървеше като по ноти за Стиляна и нейната компания, но тя дори и не подозираше, че на сичко това имаше един таен сфидетел ...
Тъмен балкански субект, пратен ф командирофка от тайните служби на Мазохизия, да направи пълен психологически профил на изменицата на родината която е отишла да раздава труда си и младоста си на загниващия капитализъм, след като е била изучена и обучена на гърба на трудолюбивия мазохистки народ ...
Агент 002 се почеса мълчаливо по вътрешната част на дясната буза на гъза си и се понамести по удобно на клона на столетния клен, приготвяйки се за часове наблюдение с 30Х увеличаващия бинокъл Никон ...
Ноща обещаваше да бъде твърде дълга и интересна !!!

Балкан допиваше кафето втора цедка,седнал на неизмитото стълбище пред бунгалото.
Дръпна за последно от цигарата индианско производство и въздъхна уморено.
Цяла вечер беше смесвал остатъци от бои,които му беше оставил предишния собсвеник на бунгалото,преди онзи да се изнесе с 100км/ч от мизерията на село Свети Катя.
Балкан беше докарал цвета на презряла гъба мухоморка,и удари една боя на фасадата на старото си бунгало.Беше сигурен че ще се хареса на жена му Стиляна.Цвета беше същия като този на единсвената и рокля,която чертожничката имаше.Роклята беше купена от бутик в Южен Дегестан.Чертожничката беше там в командировка,щото фирмата в която работеше тогава беше спечелила конкурса за проектиране на свинарници на месния вожд.Периода прекаран в размирната провинция остави трайни следи върху вкуса и.
-Дано да и хареса цвета -си каза Балкан,докато изкарваше на заден от неасфалтирания си driveway базовия модел на малолитражната си кола.
Денят се очертаваше горещ,което бе добре за чертожничката,която беше завършила за 5 години вечерно,задочно,платено ПУЦа към изгорялата гимназия в Каспичан.
Балкан обаче щеше да се поти като негър в пустиня щото икономичната му кола нямаше климатик.за да задоволява снобарските капризи на жена си,Балкан работеше на шест места едновременно,а вечер след полунощ,скубеше глухарчета в двора,докато Жан от Сен Табърнан въртеше на шиш жена му щото връзката им беше отворена!!!
С всеки измитат ден Балкан разбираше че животът му беше спрял някъде там,около 170см височина

Агент 002 вече втори час седеше върху дървото. Мравките бавно запълваха всички кухини на изнуреното му тяло...прясно изсраното от един гларус говно бавно се стичаше по темето му и заплашваше да навлезе през разтворената заради горещината риза и във врата му...Никакъв резултат! Какво чакаше всъщност той? Каква развръзка?...И той вече не беше наясно със себе си...В училището, в което го бяха подготвяли не му бяха обяснили как да се справя със заплетени случаи като тоя...и той сега трябваше да импровизира....
.....
По това време в друг квартал на Табърнакия един водолаз взе преломното решение в живота си....Ще стана писател...и без това повече ми се отдава отколкото да гоня рибите по плитчините,....а и може някоя мадама да забърша като почна да раздавам автографи на литературното четене....

Но в главата му отново се прокрадна мисълта, която вече толкова пъти му отравяше мечтите още в зародиш:" Ами ако тя ми изневери? Какво ще направя? Ами ако ми омръзне след втората година, дали няма да ми вземе единия етаж, построен с толкова труд? Дали все пак не е по-добре сам, пък дори и да ям нарязан на вестник салам?" В този момент чакането му донесе невиждани до сега картини. Щорите се вдигнаха и той видя вана пълна със сапунени мехурчета и малки свещички, които грееха, като звездици. Дали и аз някога ще имам такава баня?- въздъхна тъжно той...

и се почеса по вълната

Всъщност животът на Балкан никога не беше спирал, дори напротив хвърчеше като запотена лимузина по 132-ра със 120 км в час.А и как да спре живота на толкова феймъс архитект, който си пиеше уискито със Сър Норман Фостър и имаше проекти на 4 континента по целия свят.
И въпреки, че начинаещият писател водолаз - бабаит да използуваше литературни метафори проектите в Южен Дaгестан си бяха жива реалност, с малката подробност, че не ставаше въпрос за свинарник, а за огромен спортен комплекс с хотел, бизнес център, стадион и тъй нататък...
Какво да се прави ...като хората имат нефт и пари за харчене...
Балкан се изтегна доволно зад махагоновото си бюро в луксозния си офис в южното крило на триетажния си котидж и отпи с наслада глътка от чашата с Апълтини току що донесена му от неговата любима Стиляна.
- Е-еех животът е хубав! -каза си той , представяйки си ваната с мехурчета, която го чакаше на горния етаж,...но Бизнесът преди всичко!... и той набра номера на най-новият си клиент в Аустрелия, който по това време пиеше сутрешното си кафе...

Балкан се движеше по 132 магистрала с своето подобие на лимозина,пушеше нервно на отворен прозорец и усещеше остри болки в джигера.
Колата се движеше с 110км/ч и това беше върха на нейните възможности,от вибрациите на купето дори не беше в състояние да чуе касетката с отбрани хитове на Азис и любовници, която му беше подарила жена му по случай сребърната им сватба.
Закъсняваше за четвъртата си работа за днес.Работеше като главен отговорник по лука и каймата в единсвения ресторант в Света Катя,а именно пицарията "Купи две и получи бутилка лосион за спиране на растежа на космите в ушите''.
Това щеше скоро време да се превърне в основнодоходната работа на Балкан.
Току що беше приключила срещата с единсвения,основния и последен клиент на Балкан,а именно представителя на търговията с променлив успех,видния анадоски бизнесмен,вносителят на зрели джанки за източния бряг и негов ортак и съйбия на съдбата му- Съби Пърчихуев,или по модерно му-Steve.
Съби току що бе съобщил новината на Балкан,че спира проекта по разширяване на дюкяна,понеже търговията с сладко от зелени доматчета не вървяла според очакванията ми.
Балкан разчиташе на този договор за да може да осигури за три месеца плащанията за бунгалото.Жена му видната чертожничка Стиляна(по паспорт Стойна),но Стиляна и звучеше по-благородно,вече шеста година го натискаше да ходят до Куба,по време на намаленията.
Балкан реши да изкара златния си кътник и да го продаде в заложната къща близо до тях,лихварят му беше нещо като приятел и му гарантираше ниска и фиксирана лихва от 32,5% на месец.С парите щеше да закара жена си в Куба,а на връщане щеше да и обясни че ще трябва да се преместят в 2 1/2 за следващите 15-20 години.

Беше ранна утрин...Миришеше на пролет...Капчиците роса се стичаха бавно по нежните листа на люляковия храст...
Балкан отпиваше с наслада от сутрешното си кафе, мислейки си с неприкрита възбуда за изминалата нощ...
Последният разговор с неговият клиент му донесе добри новини. Той пристигаше в Табърнакия за откриването на поредната му мезон дьо престиж...
Аустралиецът ги имаше разпиляни по целия свят и ги обикаляше с луксозната си яхта. Всичко беше подготвено. Къщата беше декорирана и теренът изпипан до последната тревичка, поканите за коктейла изпратени и журналистите информирани...
....Но имаше един проблем. Изминалата седмица беше дъждовна и езерото, към което къщата гледаше се беше позатлачило с тиня...Трябваше да се реагира незабавно!Балкан се обади на секретарката си, пищна блондинка....да намери някого...
В уреченият час той слезе заедно с хубавата си жена от черното 911. Тя бързо се поразхвърля и потопи в басейна.Водата беше изумрудена и нежно галеше тялото и....
Балкан зачака....
Изведнъж по пътя се зададе с пукот и трясък чаканата персона...Той имаше мръсен вид, неизбръснат, с кръвясали очи, остатък от честите му посещения по долнопробни барове, възседнал ръждясала машина модел 23-та година.
Той спря рязко зад поршето. Затисна едната си ноздра и се изсекна звучно, после се изхрачи и изплю настрани...
Това беше Първан водолазът-писател, който не припечелваше много от своите памфлети, та трябваше да се потопи и изчисти затлаченото езеро...
Шнорхелът и плавниците закачливо се подаваха от окаяната му раница....

През това време тайния комунистически агент 002 вече пишеше рапорта си ...
Той се беше успал през миналата нощ и съответно беше изпуснал по голямата и важна част от това което се беше случило в жилището на Стиляна и Балкан, а имено как Балкан нацепи заднишката Стиляна и я клати като маймуна тараба за около 2 часа.
Но какво от това, така или иначе, комунистическото съзнание съществуваше само на теория и всички знаеха, че всеки си вършеше работата през пръсти по стар комунистически обичай.
Довърши писането и си каза на ум: "Къф кеф, пак зеха балтията балъците, така им се пада, като ме карат да им работя за жълти стинки." ...
Вече наближаваше обяд и агент 002 се чудеше къде ще отиде да изхарчи народните пари, дали в някой луксозен ресторант, или в някой табарнашки публичен дом.
Накрая, везните се наклониха към ресторанта.
Въпреки че нямаше да знае какво яде, по добре да не знае какво яде, отколкото какво рендосва, жена или травестит !!!

Балкан отиде да посрещне Първан и забрави за жена си, която беше гола в езерото и изобщо не очакваше появата на Първан. Той трябваше да дойде най-рано след час, но беше решил също да се изкъпе в езерото, надявайки се, че работодателите му ще закъснеят и ако случйно го видят, ще им каже, че провярава дъното. Балкан даде напътствия и бързо тръгна към къщата, за да провери за последен път дали всичко е както трябва, а това щеше да му отнеме доста време.
Първан реши, че след като не е наблюдаван може да осъществи първоначалните си намерения, съблече се гол и се потопи в езерото, което нежно галеше кожата му, без ни най-малко да очква, че може да срещне вътре също голата Стиляна.
Той се отпусна по гръб и леко помръдваше с крака, за да доплува до онази част на езерото, която не се вижадше от поляната и прозорците на къщата. В това време той си мислеше дали не сбърка, че не отиде до публичния дом и членът му започна бавно да се показва над водата.
В същото време Стиляна беше доплувала до скритата част на езрото и лежейки по гръб си мислеше дали мъжът и няма да се реши да влезе и той. Тя беше възбудила и задоволила неговите потребности по пътя в колата, но самата тя оставаше на сухо, макар и водата нежно да галеше кожата и.
Както се полюваше на повърхостта Стияна се опря в нещо. Какво ли беше това? Въпреки, че беше с притворени очи, заради силното слънце, както и от блаженство, тя знаеше, че на това място не може да има нищо, в което да се опре, все пак тя беше пречертавала този проект десетки пъти.
Първан беше почти на върха на възбудата си, представяйки си всички проститутки от публичния дом, когато се опря някъде и секунди след това, още преди да се обърне, за да разбере какво става, нещо мокро хвана члена му.
Стиляна знаеше, че няма от какво да се притеснява и само протегна ръка, без да отваря очи, за да напипа това, което я е смутило и напипа.......член....Позна го веднага, но си помисли, че е сън или илюзия, вследствие на слънцето, водата и развинтената и фантазия. Реши да не си отваря очите и да види докъде могат да я докарат мечтите и.
Първан също позна ръката обхващала го по този начин десетки пъти, но реши, че съзнанието му се шегува с него, нали наскоро беше гледал филма "Тайната" и тренираше всеки свободен миг, за да забогатее по-бързо, но често съсредоточаването му върху богатсвото преминавше към някоя завързана мома с големи...
Той също реши да продъжи без да отваря очи и също протегна ръка и напипа една сочна....

Страст заслепи и двамата....И в следващият миг те се озоваха на огромното легло в мастър бедрума на новата къща. Първан лежеше по гръб. Тя го прекрачи и възседна...В този момент Балкан, който беше наблюдавал цялата сцена от прозореца на салона, влезе дискретно в стаята. Свали бързо дрехите си и се включи в играта. Той клекна зад нея и започна да я обработва с език отзад.
Тя стенеше от възбуда и дишаше учестено. Не след дълго Балкан плавно и го вкара.
Двойното проникване я накара да изстене. Двата члена се движеха за кратко в синхрон...
Всичко това му дойде множко на Първан и той свърши бързо. Смениха позата. Сега Стиляна легна по гръб и пое в уста омаломощеното оръжие на Първан.В същото време Балкан започна да и го вкарва леко.Краката и бяха на раменете му. Тя издаваше странни звуци, така както си беше с пълна уста. След няколко минути той изригна в нея и се отпусна на леглото.
Стиляна застана на четири крака и Първан проникна отзад. Последва бясно клатене (като маймуна тараба), което беше прекъснато от далечните гласове на приближаващи се хора.Първан скочи, грабна плавниците и шнорхела и се спусна стремглаво към езерото, а двамата...

Стиляна(или по паспор Стойна) си печеше белите бричове излегната върху доларамския дюшек,получен като подарък от любимия,по случай преместването им в бунгалото в Света Катя.
Отдавна мечтаеше за басеин,за да може да се снима и да изпрати снимки в провинциалното градче на мъжо си,за да се докара пред родата колко е кадърна и дълбокомислена като котешки гъз.
Най-накрая мечтата и се беше сбъдна.Единсвените що-годе свесни обитатели на Света Катя,комшията и от чеченско-азърбайджански произход Петрун Забъркашвили,успя да си преравни дипломата на секондер 3 и се изнесе с бясна скорост от селото,понеже си беше намерил работа като помощик мотокарист в недалечното Свети Коци.
Петрун изнасяйки се им подари басейна собсвено производсво,от което Стойна беше много горда;
-Как само ме уважават комшиите-си каза с задоволсво чертожничката.

Оше в следващия уикенд,Стойна се беше излегнала в басейна(което беше с размерите на вътрешна гума на ЗИЛ–153).Беше яла от зелените джанки на Съби за вечеря и сега имаше газове.Корема и къркореше и от време на време бясно се отпускаше с мощна и миризлива пръдня,от която кучето започваше да вие, да се върти в кръг и да си хапе опашката.
В това време мъжо и Балкан,се беше надупил с търмъка и тесаше лехите които беше засял с райкен боб и бяла капия.А сина им,целеше с скобелник баща си по лявата буза да гъза,и истерично се хилеше на всяка пръдня на майка си.

Балкан трудно удържаше подобното на лагерна количка лично превозно средсво.Беше излезнал насрещен вятър по 132ката и подмяташе евтиния модел на колата му като лайнян весник в лозе.Той беше леко удовлетворен,макар че имаше болки в злъчката,които му образуваха пръдни от които му се затопляше гъза на седалката и му беше добре.Удволетворението на Балкан идваше от току що миналото интервю.Беше се явил за един пост,към който интереса беше голям.Конкуренция му правеха около 150-160 други кандидата,предимно поклонници на индийския многорък бог Шива.Постът беше за статис зад кадър в кимейка на филма ''Мамо, аз пак се насрах'' сниман с фотоапарат Зенит на автоматична.
Балкан беше доста притеснен в началото,понеже в безводното му селце имаше режим на водата от типа 12 часа без вода,три минути теч на тиняк,пак 12 часа на сухо.От това ,а и от близоста на товарното пристанище и чакане по шлюзове,на Балкан пърхута му беше станал едър като бъбречни камъни,а миризмата от некъпаното му тяло започваше да му люти на очите.
Въпреки всичко Балкан имаше своите шансове.Беше се предложил дори да работи като изкусвена машина за сняг.Трябваше само да растърси глава.Премиерата на филма беше предвидена в албанската част на Тринидад и Тобаго,и Балкан виждаше шанса да емигрира в тази гостоприемна страна.
С жалкия хонорар от филма щеше да запише Стойна на курс''Как да си епилираме сами космите на гърба" и "Как да си изчистим калта под ноктите на краката"
Чертожничката се беше излегнала бърху вътрешната гума на самосвала и гледаше с празен поглед на надрусан наркоман рецивидист.Нея я терзаеха два въпроса
-защо на кучето му капеше козината от гърба
-защо всички нейни колеги напускаха фирмата.
Отговорите бяха прости-защото беше мелез от пекинез и язовец
-защото им беше писнало да работят на 15% под минималната работна заплата и да чертаят постоянно еднотипни кочинки за плодовити свине майки.

Зеленото човече изключи видео стената, почеса се по тестисите зад ушите и каза на гоущероподобното до него Йо мен, тва българистанците били по-затлачени отколкото си мислехме. Има -няма един месец как провеждаме експеримента с паралелните реалности и глеи кво става - довлекохме ги в Табърнакя, на едни внушихме че требе да успеят и те наистина започнаха да пробиват и да усещат живота си по-хубав. Другите обаче шо така само кочини, таратайки и мизерия виждат. Е ти ги Балкан и Стилияна - обитават едновременно две реалности в зависимост от битието на тоя дето ги описва.
Are stiga бе - отговорило гущероподобното - не са само българистанците така, не помниш ли експеримента с комунизма, що народи подлъгахме и колко зор беше да му начукаме в главата на Маркс, че Битието определя мисленето...обаче голем сеир беше после

Точно в този момент, духа на Нострадамус по някаква случайност четеше "Най дългия електронен роман" и си каза мислено: "Тия балъци като че ли откриват Америка, та то е ясно от много хилядолетия, че не битието определя мисленето, както си е въобразявал оня балък - Маркс, а че мисленето определя битието.
Тая реалност съществува в сички религии и дисциплини като Йога, ма нема кой да чете.
Тва е и един от основните проблеми на онова малцинство наричащо се българи, че мислят само отрицателно и съорветно предизвикват само отрицателни реалности ...
ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕххххххххххххх, каза си Нострадамус, хем освен мене имат Едгар Кейси и Баба Ванга, другите двама които са си пиели ракията с Господ и от които биха могли (и би трябвало) да земат акъл ...
Жалко, че такъф як народ си концентрира силата върху създаване на негативни реалности ееххххх !!!