Мили дами, пазете се – идвам!

техните ще помагат ... чудно...

var carousel_1280239256 = new SimpleCarousel('slideshow',{
navigation : { prev : 'material_header_prev', next : 'material_header_next'}
});
carousel_1280239256.init();


Всичките ми приятели имат приятелки или жени, имат и деца. Аз нямам. Защо?
Трябва веднага да си намеря. Какво? Да не съм накапан? Aз съм зрял, отговорен мъж, пък и майка ми каза, че ми е време, иска да гледа внуци.
Почвам да я търся. Ще питам жените на приятелите ми, не може да нямат някоя като за мен.
И така, мили дами, пазете се - идвам!
Търся си млада, хубавица, с висше - естествено - няма да се излагам пред приятелите с някоя селянка, я!
Всъщност не ми трябва някаква многознайка, по-глупавичка - да ме слуша.
Така - намери се. Идеалната. Прекрасно тяло, красива, с висше образование, даже изкарва по някой лев - работи - чудесна. Какво му трябва на един мъж.
Ето вече сме два или не - май 3 месеца заедно. Време е да се работи за дете. Тя е убедена, че я обичам и тя ме обича, добре ни е заедно. Подхвърля ми някакви неща за сватби, но стига. Толкова пари - за какво? Вече никой не се жени, ами да, ето Иван, Гошо, съседите и те не са женени, колегите - също... Е, добре де, ще се оженим, но като поотраснат децата, да могат и те да присъстват на сватбата.
Ето - щастливата новина - тя е бременна. Супер. Ще живеем заедно, ще имаме дете, нашите ще помагат, техните ще помагат ... чудно. Едвам се сдържам да се похваля на момчетата, и на колегите.
Да, много й угаждам, вече ядем по равно, тайно се дебнем кой ще бръкне пръв в хладилника...
Искала дрехи за бременни от модна линия някаква. Че кой си купува такива дрехи, само за 9 месеца, няма смисъл, после няма да може да ги носи. Ще кажа на майка ми да и прати нейната рокля.
Сега пък на майка ми роклята била демоде, платът не бил хубав, десена бил стар... глупости! Майка ми е толкова стилна жена, ама нейсе, ще купим някакви дрехи, дано са по-евтини.
Божичко тази жена е полудяла (но пък гърдите й са невероятни). Не издържам повече да слушам това - непрекъснато ми говори за любов, семейни ценности, доверие, изневери...
Момчетата споменаха нещо подобно, но не вярвахм че ще се случи и на мен. Прекарахме 10 дни, обсъждайки колко били важни имената на децата, кое какво значело! Все ми е тая! Ние сме модерни, да го кръщава както иска, и без това майка ми каза, че няма да се сърди, вече всички кръщавали децата си на себе си, а не на родителите си. Защо трябва да слушам всичко това? Тея, Дея, Мия, Ния ... все тая, само да престане с тези лекции.
Ще се обадя на доктора, да изважда детето ми от тази полудяла жена, всяка минута в повече ми вгорчава живота. Не издържам. Искам почивка. Няма ли да се роди вече!
Честитоооо, имам си дъщеря. Ще черпя наред, обещал съм на момчетата, като се роди, да ги заведа на стриптийз, да пием мъжката цяла вечер. Е, какво? Нали така правят всички бащи? Тя и без това е в болница, не може да дойде...
Ох, добро утро. Бяха тежки три дни. Почти не помня къде сме били и какво сме правили. Гошо ми показа някакви снимки на телефона си с някакви стриптизьорки, казах му да ги трие веднага, аз вече съм женен мъж и дете имам. Божичко колко пари съм похарчил! Не може да съм ги похарчил аз, обрали са ме. Да, така ще кажа, фалшив алкохол и са ме обрали.
Време е да си прибера женичката вкъщи.
От 10 дни не съм мигнал. Това не спира да плаче, цялата стая е оповръщана, хубавата ми спалничка - унищожена!
Край - немога повече, оставям ги с майка ми да спят там, аз отивам някъде на тихичко, просто искам да си пия бирата и да си гледам мачовете. Нищо повече.
Детето расте ли расте, но не спира да реве. Остарях с 10 години покрай него... Защо ми го бутат в ръцете, аз съм мъж, като порастне ще му се карам, ще му давам пари за дискотека. Не ми е сега времето да го гледам.
Жена ми е луда! Определено ми вгорчи живота. Къщата е в пълен безпорядък, всичко е наопаки, навсякъде има разхвърляни бебешки дрешки, пелени, играчки, пюрета... Детето продължава да реве, сега му растяли зъби. Не издържам. Вече едва намирам пари за по една биричка вечер. Всичките ми спестявания си отидоха. Памперси, пюрета, кошчета, шишета ...
Жена ми продължава да е кит. Не разбирам, мина толкова време! Вече започна да си купува постоянно дрехи за бременни. Другите не й стават. Даде ги в някакъв дом за деца.
Имаме нова колежка, изглежда обещаващо. Млада, красива, не - направо страхотна. Тя дори е слаба! Ще й предложа да пием по кафе след работа, така де, колегите трябва да се опознават.
Колежката се оказа страхотно парче. Влюбих се, от пръв поглед, да - това е любовта, сигурен съм.
Казах на жена ми да се изнесе, не я понасям, изглежда ужасно, по-скоро ще се самоубия, отколкото да правя секс с нея, а и тя не иска, все нещо я боли, все нещо не й е наред, изморена била - че от какво да е изморена, нали е вкъщи по цял ден.
Така или иначе, откакто се роди детето не сме спали на едно легло. А и това дете ... не може да е моето. Това мрънкащо, ревящо, повръщащо... Неможе да е моето. Аз съм бил толкова хубаво дете! Майка ми каза...
А и жена ми имаше някакви уж приятели дето й пишеха на фейсбука, знам ли, може пък да е имала любовник. Ами да. Не съм си правил тест за бащинство, аз съм великодушен и благороден, бях наивен, приех детето. Но нищо - станалото станало.
Добре че бях разумен и не се поддадох на настояванията й да се оженим.
Казах й да се изнася! Последваха седмици рев, „разговори" и тем подобни неща. Къде била отишла нашата голяма любов, та ние сме били семейство, имали сме дете ... Какво пък. 21 век. Всичките ми колеги са се развеждали вече, Гошо от квартала даже има 2 жени и 2 деца от тях. Та сега има и нова приятелка. Май е бременна.
Не издържах - събрах й багажа в колата и я закарах при майка й. Да си я гледат - такава неприличаща на нищо мрънкаща жена не е моята жена.
Е, казах й, че си обичам детето и даже като имам пари ще му пращам редовно. Да, може би понякога ще го вземам събота и неделя, ама да не ми звъни постоянно да ми иска пари щото да не я оставя без нищо, ами да, то това дете хем не е мойто, хем съм го гледал досега ...
Най-после мир и спокойствие. Имам си бира, имам си чисто нова плазма - вчера си направих подарък, да се почувствам човек. Ами да, откога не съм си купувал нищо...
Колежката искала да ходим на почивка в Италия, на промоция - било евтино. Абе чак да е евтино...
Ама айде, как да й откажа, такава страхотна жена ... И след това ще й кажа че искам да дойде у нас. Вече е свободно, тихо, подредено, е, само няколко играчки разхвърляни има, но ще ги бутна в някое чекмедже.
Колежката е страхотна! С нея се преродих, чуствам се отново човек. И какъв страхотен секс прави... ще и кажа че искам да се пренсе унас.

Zestko.
Kade gi namirash tezi chetiva Muha?

Ето Хълбой,дневникът на един баща,и други такива ...http://www.webcafe.bg/section/id_60

Mersi Vanelo.

дами няма от какво да се пазите,щото никога не съм си тръгвал,любя и бягам

С тоя мекия,няма ко да бягате

що така ве мух.в тим ортона в тороно бром ли ви сервират

Малееее Батее днеска в ква компания бях........пияни ученички в 1-ти тояжкас идвали ти на акъла за ква свобода на съзнанието иде реч от мохабетите чак и аз се изчервявах по едно време бах мама му секса витаеша във въздуха дето се вика с нож да го режеш обаче аз геройски издържах допих си бирата и се прибрах......ама другия път не знам дали ще се удържа ???

Абе кво стаа тука кво пиша кво излиза ?!?

Кфо Лонли?

lonly wolf написа:......обаче аз геройски издържах допих си бирата и се прибрах......

еее-и що се мина така....баламурник.
-сеа те питам един въпрос:
-знаеш ли кои чукат 40годишни-деееа???

Кой?

,ми,Шефе и аз не знам кои точно,ама не искам да съм от тех.......
,щот,дет има приказка-младост-радост........,то тия дъртули,най страшни/гаси тока,че си легам/,маани,маани-деееа!

40 годишните кожи ги праскат 18-20 годишни лъфчета, такива са им фкусовете.
Секо правило си има изключения де ...

var carousel_1280516048 = new SimpleCarousel('slideshow',{
navigation : { prev : 'material_header_prev', next : 'material_header_next'}
});
carousel_1280516048.init();


Била съм Кумба от „Плодчетата", Айприл от „Костенурките Нинджа", русата мацка от „Капитан Планета" и какво ли още не... Оооо и Пебълс също беше оферта, но в епизодите, когато порасна.
След това дойдоха Спайс Гърлс. Бях Спорти, но сега като се замисля, единствената причина може би беше дългата тъмна коса.
Момчетата да не се правят на ударени. И те са спорили за ролите на Леонардо, Донатело, Микеланджело и Рафаело (не художниците!!!), някой със сигурност е бил Раничко или Трънчо, а мога да се обзаложа, че всеки от тях е искал да бъде единственият и неповторим Капитан Планета.
С почти същата увереност съм склонна да заложа и за имитацията им пред огледалото на някои от членовете на Бекстрийт бойс. Ако се окаже, че греша, значи са тичали след футболната топка, мечтаейки си някой да им подвикне "Хей, Стоичков" - или пък са дриблирали на баскетболното игрище, опитвайки се да направят забивка в стил Джордан.

Детските години обаче отминаха. Дойде време да пораснем. И какво се оказа - отново преследваме нечия друга история, отново виждаме в огледалото нечие друго лице.
Примерите са безкрайно много. Момичетата веднага се досещат, нали? Славната четворка от "Сексът и градът" сякаш ни е промила мозъците. Не ме разбирайте погрешно, обожавам и сериала, и филма. Но не прекалихме ли? Няма ли вече достатъчно клонинги на Кари, Саманта, Миранда и Шарлът.
Даже вече не е нужно и визуално да приличаме на тях. Просто се оприличаваме на тази, чийто живот най-много искаме да водим.
А какво стана с нашия собствен? С нашите собствени мечти? Защо не може да поемем свой път, а отчаяно вървим по нечии стъпки? Та това не е гаранция за успех.
За съжаление днес повече момичета ограничават себе си до това да бъдат новите Златка, Николета, Андреа, когато просто могат да бъдат Новата, експлоатирайки ума, а не тялото си!
Толкова ли сме се обезличили, че стъпваме в обувки, които не само не са! наши, ами не са ни и по номер?
А мъжете да не се смеят иронично. Те не са ваксинирани срещу тази инфекция, напротив. Все едно не искат "Бугати" като на Румен Вълка или пък не си мечтаят да си легнат със 100 манекенки като Ицо Сираков (Бербатов и Божинов).
Е, момчета и момичета, за чии живот мечтаете? И кога забравихте да мечтаете за своя собствен? Кога забравихте изтърканите крилати фрази като "Не следвай път - върви, където няма път и остави следа!", "Бъде своята оригинална версия, а не нечие второразредно копие!".
Неслучайно са изтъркани, но и неслучайно са крилати. Защото има истина. Не казвам, че не съм излизала с три приятелки и не сме си разпределяли ролите от "Сексът и градът". Казвам, че светът няма нужда от втора Кари. И започвам да го осъзнавам все по-силно.
Не може да се залъгваме, че имитацията е най-висшата форма на ласкателство - така няма да стигнем доникъде, освен може би до имитация на собствените ни мечти. Искам да открия своя глас, своите думи. Защото в края на деня надали е хубаво да бъдеш запомнен като новия Хемингуей, когато можеш да бъдеш просто новия Иванов, Петров или Стоянов.
Бъди този, който утре децата ще искат да бъдат, а не онзи, който се напасва в чужд калъп.