Добре дошли във: www.forumnazapomnenite.com
Ако ви мързи да се регистрирате или не си спомняте паролата си, флезнете с Фейсбук сметката си натискайки бутона който се намира малко преди края на тая страница ...
Кефи ли ви?
Дълга на Кебек
Latest topics
» Най дългия електронен роман !!!
Пет 02 Юни 2017, 18:55 by Marginal

» Другото ми хоби е музиката ...
Пон 07 Мар 2016, 14:09 by Marginal

» Давай Бат Бойко ДАВАЙ !!!
Вто 15 Дек 2015, 06:41 by Marginal

» A chance to take my little boy home
Съб 31 Окт 2015, 07:51 by Marginal

» Un québecois bien à sa place ...
Пет 23 Окт 2015, 14:58 by Marginal

» A Practical Guide to Free-Energy Devices
Нед 18 Окт 2015, 04:29 by Marginal

» Едно от преживяванията на чичо Владо в Канада ...
Пон 12 Окт 2015, 12:12 by Marginal

» Жена ви слага ли си го със сина си/ви?
Съб 12 Сеп 2015, 01:58 by Гост

» Слушалките ...
Чет 13 Авг 2015, 05:54 by Marginal

» Кой е арматол Тимотей Венеаминов ?
Чет 06 Авг 2015, 15:26 by bozman

» Les fruits dans un estomac vide ...
Вто 21 Юли 2015, 12:08 by Marginal

» Жена Ви прави ли Ви магии?
Пет 03 Юли 2015, 09:15 by Гост

Top posters
Marginal (16898)
 
paparazzo (7150)
 
myhata II (6265)
 
stimi (4915)
 
Mr800Days (4254)
 
7george (3967)
 
danielle (2594)
 
Вода (2380)
 
fluid (2183)
 
kralimarko (1566)
 

Съфружници
Анонимна анкета само за мъже !!!
Колко кожи сте разпрали?
Дефствен съм
1-10
11-20
21-30
31-40
41-50
51+
Шфестер съм

>>Резултати<<
Създайте собствена анкета

СИНЪТ НА ГЕОРГИ ЗАРКИН: СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ ОТКРАДНА ПИЕСА ОТ БАЩА МИ!

Предишната тема Следващата тема Go down

СИНЪТ НА ГЕОРГИ ЗАРКИН: СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ ОТКРАДНА ПИЕСА ОТ БАЩА МИ!

Писане by Marginal on Вто 19 Окт 2010, 01:25

СИНЪТ НА ГЕОРГИ ЗАРКИН: СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ ОТКРАДНА ПИЕСА ОТ БАЩА МИ!
19 август 2008, 00:08
Строго секретно
Керка Хубенова


Снимка, направена непосредствено след смъртта на Георги Заркин. Видно е едно към едно насилственото му умъртвяване, което е следствие на бой с маркуч и удушаване с възглавница.

На 7 август – точно 31 години след зверското убийство на писателя и журналиста Георги Заркин в пазарджишкия затвор, излезе на бял свят първия му роман „Чест”.
По този повод сина на легендата - Лъчезар Заркин разголи факти и събития около тайните, които все още витаят около името и живота на баща му.

- Как стигна до вас този роман на баща ви?
- За жалост, баща ми и до днес е познат като политическа личност, но не и като творец. Пътищата, по които достигаха до мен неговите творби, са най-различни. След смъртта му ни предадоха от затвора някои негови творби заедно с часовника му и лични вещи. Но с голяма част от произведенията му се сдобих от архивите на Държавна сигурност, когато бяха отворени досиетата и имах пълен достъп до секретната документация за него. Друга част пък пристигаше във времето при баба ми /майка му/ от негови съкилийници, на които ги е предавал тайно, когато е идвало време те да излизат от затвора. Изнасяли са написаното от него твърде изобретателно. Например някои от политическите му и граждански стихотворения са писани на една пилюрна хартия, навита на тънички рулца, които са изписани от двете страни с много ситен шрифт и могат да се четат само с лупа. Изваждан е тютюнът от цигарата и на негово място е поставено това рулце със стихотворенията в празната цигара и то е замаскирано с малко тютюн. Цигарата е вкарана обратно в кутията. Много такива кутии с „цигари-стихотворения” има у дома. Баща ми има две присъди за писане на такива политически стихотворения. Едната е от пет години, другата - от осем. В затвора си е водил и дневник. Но той е изчезнал.
След демокрацията моите главни действия и цели бяха да направя своите разследвания за политическите убийства в българските затвори и в частност убийството на Георги Заркин. Повече от десет години време ми отне тази работа. Върших я с помощта на Военна протояжкаатура. И

изскочиха потресаващи факти и събития, убийства и престъпления.

Из засекретените документи открих и много творби на баща ми, които са били прибирани към досието му. Но има и творби, които не са ни върнати, а… са публикувани под чуждо име.

- Какви са съмненията ви? Или фактите?
- Да. Ще ви разкажа нещо потресаващо! Малко преди 10 ноември излезе пиесата на Станислав Стратиев - комедията ”Балкански синдром”. Не бях я гледал още, когато у нас тогава дойде специално един човек, който е бил съкилийник на баща ми. Гледал комедията на Стратиев и се възмутил. Дойде специално, за да ми каже, че тази пиеса вече я е чел в старозагорския затвор, където е лежал с баща ми, и че татко е авторът й, а не Станислав Стратиев. Изтръпнах. Стратиев е един голям драматург, много известен! Какъв интерес имаше този човек да лъже? Прочетох „Балкански синдром” на Стратиев... После я и гледах.

Бях потресен!

Комедията на баща ми е написана на една тетрадка - пазя я в къщи - с абсолютно същите действия, сюжета, героите; дори отделни абзаци от текста, абсолютно същото развитие... Само заглавието й беше сменено.

- Как реагирахте ?
- Разбира се, че реагирах. Отидох при Станислав Стратиев. Кабинетът му беше в Сатиричния театър на ул. „Раковска” в София. Влизам аз при него. Казвам му: „Добър ден, не се познаваме...”. Представям му се. Казвам, че баща ми се казва Георги Заркин, че разполагам с негова тетрадка от затвора, в която той е написал пиеса, която е мот-а-мо като неговата „Балкански синдром” и има известни съмнения по отношение на неговото авторство. Извиних се предварително, че зная, че той е известен драматург, че има и други произведения, но това е факт, който мога да докажа.

- И как реагира Станислав Стратиев на това място?

- Много се смути.

Забелязах, че се изчерви, но не реагира никак остро. Каза, че нямал нищо общо… Но набързо стана, засуети се и ми каза: “Вижте... , ако трябва да ви помогна с нещо, ще ви помагам винаги! Обаждайте се”. Беше мек. Не ми се обиди. Ако при мен дойде някой и ми заяви нещо подобно, просто е абсурдно да реагирам така спокойно, пък предполагам и всеки друг автор. Но Станислав Стратиев дори не поиска от мен да му покажа тетрадката с пиесата на баща ми! Как така някой ще те обвинява очи в очи в плагиатство и ти ще му кажеш, че искаш да му помагаш, той да се обажда, за всичко, от което имаш нужда, че той е насреща и прочие?! Аз излязох от кабинета му и, разбира се, никога повече и за нищо на света не съм го потърсил.

- И досега не сте ли предлагали пиесите му на някои театри?
- Не съм. Но имам един експеримент в тази посока още през 1986 г. Тогава предоставих на Младежкия театър в София една от пиесите на баща ми - „Орфей и Евридика”. Разбира се, по онова време беше абсурдно името на Георги Заркин изобщо да се спомене, не да се играе на сцена негова пиеса. Тогава се именувах Лъчезар Георгиев Атанасов. И с тази фамилия никой не можеше да разконспирира чий син съм. А още повече да се досети, че имам нещо общо с убития в затвора „враг на народа” Георги Заркин! Все едно аз съм авторът на пиесата „Орфей и Евридика”. Предоставих на художествения съвет на театъра да я прочетат. Директор на Младежкия театър тогава беше актьорът Петър Чернев. Поиска лична среща с мен. Бях само на 24 години и трябваше да се представя добре в разговора. Нали ужким аз бях авторът на пиесата. Наложи ми се да чета „Теория на драматургията” преди да ида на срещата, за да съм „на ниво”. Отидох. Седнахме и започнахме разговора. Каза ми колко прекрасна била творбата ми. Какъв истински шедьовър на драматургията е, че имам голямо бъдеще и т.н. Разбира се, че щях да си призная греха, в случай, че пиесата се постави и се играе на сцената. Бях дори го измислил как ще стане: След като бъде поставена и се играе известно време, тогава аз щях да направя изявление в печата, или някъде публично,

че не съм авторът й, а съм син на Георги Заркин и тя е негова драматургия.

И да го докажа със затворническата тетрадка, в която е този текст. Да си призная, че съм бил принуден от обстоятелствата да скрия временно истината, за да види произведението бял свят.
Та, след като завърши с тирадите колко е прекрасна пиесата „Орфей и Евридика”, Петър Чернев в прав текст, директно ми предложи да впиша като съавтор на пиесата „си” Кольо Георгиев. Не познавах този човек. Не съм се движил в тези среди. Но Петър Чернев се опита да ме убеди, че това се налагало, защото този Кольо Георгиев е трябвало да защити професура и това щяло да стане именно по този начин – като е съавтор на пиесата „ми”?!”.

- Но това е потресаващо! Нима Петър Чернев е имал предвид известния драматург и директор по това време на Театър „София” - писателя Кольо Георгиев? Който беше и драматург на Младежкия театър, както и председател на Съюза на българските писатели. Възможно ли е...?
- Наистина, не познавам този човек Кольо Георгиев. Но това беше името, което Петър Чернев повтаряше и ме убеждаваше да се съглася. И че ще получа хонорар. И по десет процента от печалбата на всяко представление от пиесата ще получавам. Само от мен се иска да се съглася той да бъде съавтор на „Орфей и Евридика”. Аз, разбира се, отказах!

- А казахте ли му накрая кой е истинският автор на тази творба?.
- О-о-о, не! Знам ли как щеше да реагира?! Моята цел не бяха парите, а да направя така, че произведението на баща ми да види бял свят и при това с неговото име. Затова пробвах по този начин в Младежкия театър. Но след като отказах категорично, след време получих една рецензия от същия този Младежки театър, че пиесата не била сценично произведение...

Стара Загора
Керка ХУБЕНОВА


ДОСИЕ:

* Георги Заркин е уличен в противодържавна дейност и е вкаран в затвора едва на 25 години. Зад стените, основно на старозагорския и няколко месеца преди края на живота си в пазарджишкия затвор, прекарва единайсет и половина години. В навечерието на Световния писателски конгрес в София през 1977 г., за да не „пречи” на властващите и да не стане „международен проблем”, че един писател и журналист е в затвора по политически причини и събратята му от демократичните страни да възроптаят, Георги Заркин е зверски убит. Издаден е и фалшив смъртен акт, че е умрял от сърдечна недостатъчност.
* В деня на погребението му, два часа преди него - близките му получават известие, че е мъртъв и... вече го погребват. Те няма как да го изпратят в последния му път. Управата на пазарджишкия затвор го закопава набързо в сектора за безпризорни и изоставени стари хора, без близки.
* През 1990 г. единственият наследник на писателя - Лъчезар Заркин, иска ексхумация на трупа и нова независима съдебно-медицинска експертиза, която категорично доказва зверското му убийство. Чрез военноокръжна протояжкаатура в Пловдив е открит и живият доктор на затвора д-р Петков, който свидетелства за оказаното му насилие - бой и удари по кокалчетата, за да напише фалшивия смъртен акт на Георги Заркин след убийството му.
* Имената на убийците са известни. Между тях има още живи.

Източник: http://www.blitz.bg/article/6485
avatar
Marginal
Администратор

Male
Libra Buffalo
Брой мнения : 16898
Рождена дата : 14.10.1961
Възраст : 56
Местожителство : L'Ile Perrot, QC, Canada
Дата на регистрация : 12.01.2009

Вижте профила на потребителя http://connectedhealer.weebly.com/#/

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите