Нова ледникова епоха?

Пролетта на 2011 г. буди съмнения за световни климатични промени.
Сняг в средата на април. Подобно явление стресна не само България, но и южната ни съседка Турция. В Москва също не мирише на пролет. Тук дневните температури не надхвърлят 8 градуса, а нощните стигат до нулата, което е с няколко градуса под нормата за сезона. Климатичните изненади накараха руските учени да се запитат накъде вървят глобалните климатични промени, търсейки причината за хладното време в земетресението в Япония и бомбардировките над Либия.
Сайтът „Краят на света” лансира теорията за стремително глобално заледяване на планетата. Причината - трусът от 9 бала по скалата на Рихтер, разтърсил Япония на 11 март т.г. Вследствие на земетресението между тектоническите пластове под Тихия океан се е образувала огромна цепнатина с размер почти 400 км, пише сайтът. Според авторите му това разместване на земните пластове може да доведе до промени в картата на световните течения. Още няколко не много силни земетресения дори можели да спрат топлото течение Гълфстрийм, което ще причини заледяване на северозападните части на Европа.
Събудилият се от труса в Страната на изгряващото слънце вулкан Симое също играе ролята на катализатор на климатични промени. Специалистите са определили явлението от 3 до 5 бала за опасност. Кратерът бълва прах и камъни на височина 4 км. Учените правят паралел с т.нар. година без лято - 1816 г., когато в Западна Европа и Северна Америка царяло необичайно хладно време. Американският изследовател на климата Уилям Хамфрейс намерил обяснение за студа в изригването на вулкана Тамбора на индонезийския остров Сумбава. Той се пробудил през 1815 г., но били необходими няколко месеца, докато пепелта достигне до Европа. През март 1816 г. температурата на въздуха запазила зимните си стойности, а през април и май валял сняг, дъжд и градушка. През юни и юли в Америка всяка нощ стълбът на термометъра падал под нулата, в Ню Йорк и в североизточните части на САЩ падал метър сняг. Германия била обхваната от силни бури, а повечето реки излезли от коритата си. Заради лошото време и липсата на урожай през следващата 1817 г. цените на зърното скочили 10 пъти и много европейци били обречени на глад.
Ледниковата епоха - холивудска измислица или мрачна перспектива за планетата Земя? Споменавайки словосъчетанието, мнозина си представят апокалиптичната картина, нарисувана от авторите на филма „Денят след утре”. Какво обаче може да доведе до нова ледникова епоха? Ядрената зима е хипотетично глобално състояние на климата на Земята, предизвикано от широкомащабна ядрена война. Предполага се, че за постигането на този ефект е необходимо взривяването на 30-40% от световните запаси от атомни бойни заряди. В резултат на изхвърлянето в стратосферата на голямо количество дим и сажди съществено ще се повиши количеството на отразените слънчеви лъчи, което ще понижи температурата на планетата до арктически стойности.
Автори на теорията за ядрената зима са американският астроном и астрофизик Карл Саган и директорът на Института по физика на атмосферата на Руската академия на науките акад. Георгий Голицин. В съвременните научни изследвания от 2007 и 2008 г. е направена значителна крачка напред. Компютърното моделиране на ситуацията показва, че дори малък ядрен конфликт, в който всяка страна използва около 50 заряда с мощност, равна на бомбата над Хирошима, ще предизвика малка ледникова епоха. 50 заряда се равняват на 0,3 на сто от световния запас по данни от 2009 г.
Според изследванията на американските учени Оуен Тун и Ричард Турко една индийско-пакистанска война с използването на бойни заряди със сумарна мощност от 750 килотона ще доведе до изхвърлянето в атмосферата на 6,6 млн. тона сажди. Това замърсяване би довело до падане на температурите под стойностите от годината без лято 1816 г. Обменът на ядрени удари между Русия и САЩ със задействането на 4400 заряда пък ще произведе 150 млн. тона сажди. В резултат валежите ще намалеят с 25% и ще се върне студът от ледниковата епоха с намаляване на температурите с 20 до 40 градуса по Целзий, като тази картина ще се запази минимум 10 години.
Учените са категорични, че днес не може да се говори за ядрена зима или за фатални климатични промени вследствие на аварията във „Фукушима” и саждите от бомбардировките над Либия. Но глобалното априлско застудяване е факт - по данни на руската метеорологична служба тази пролет в Москва може да стане най-студената за последните 10 години и столичани дори с усмивка се питат: „Ще има ли лято тази зима?” Дали хладното време и катаклизмите в света са само съвпадение, това тепърва ще бистрят специалистите по климата, но както е казал американският физик Лео Силард: „Ако ядрената зима беше невъзможна, то трябваше да си я измислим...”

ГЛОБАЛНОТО ЗАСТУДЯВАНЕ

На Земята е имало 7 ледникови епохи, като първата датира отпреди повече от 2 млрд. години. Най-известна е последната ледникова епоха, завършила преди около 10 000 години. И до ден днешен учените не могат да посочат точна причина за глобалното заледяване на планетата. Според една от теориите студът е настъпил вследствие на отдалечаването на континентите един от друг.
Посочват се и други причини – постоянно променящият се ъгъл на наклона на Земята. В съчетание с неправилната форма на орбитата, означава, че в различни периоди планетата се намира на различно разстояние от Слънцето. Предполага се още, че голямото количество пепел в атмосферата също може да доведе до глобално застудяване. Някои учени смятат, че на Земята е паднал гигантски метеорит, който, вдигайки във въздуха огромен облак пепел и мръсотия, за дълги години е спрял достъпа на слънчева енергия.

Eто един начин на здравословен живот, който ни прави по-здрави и щастливи. Животът ни е несъизмерим с геологическите епохи, затова дълголетието не е толкова важно пък и не е наша работа:

Сигурно сте чували, че тичането е от онези неща, за които се говори, но други хора ги практикуват, защото са луди и нещо ги блъска в главата. Точно като здравословното хранене, драстичната смяна на професията и пролетното почистване. ЛУДИ ХОРА. Не-аз-овци.

Но какво ни дава то?

Представете си свят, в който не се задъхвате при изкачване на разликата асфалт - тротоар. Не се препъвате във всяка плочка. Представихте ли си го? Супер.
А сега с малко повече детайл - с тичане ще потренирате сърцето си, ще се сдобиете с еластични, не-запушени артерии и естествено, с чудесно кръвооросяване. Костите ви ще станат по-здрави, ще намалите и опасността от сърдечен удар, което ако сте на трийсет едва ли ви притеснява много. Но изчакайте малко! Всичко с времето си.
Тичането е един от малкото спортове, които помагат да свалите мастните натрупвания от цялото си тяло.
Тичането е и най-евтиният и здравословен начин да се надрусаш. Ендорфините, познати като естественият опиат, ще атакуват мозъка ви (в добрия смисъл) веднага след продължителния или интензивен джогинг, както обещават учените, цитирани от Ню Йорк Таймс.

И всичко това безплатно?

Ето защо Хорст Фукс не се е сетил да ни го предложи.
Че и за духа...
По принцип в нашето общество агресията не се толерира. Това е причината да сте внимателни с всички, да не повишавате тон или, недай си боже, да фраснете някой, само защото е тъпак. По принцип, това е правилният начин, защото така е устроена цивилизацията, а и не искам някой да реши, че аз съм този тъпак, който трябва да бъде фраснат. Но агресията си стои и къде отива тя? Има ли някакъв еспумизан и за нея, който просто да я накара да изчезне? Валериан ли ще е? Прозак?

Харчене на енергия - най-добре. Поне няколко джаула.

Доказано е, че тичането помага за премахването на това натрапчиво чувство на безизходица, което много хора изпитват. Не знам, как издържат без своята изходица, което означава или че не се изхождат, или че въобще не ходят, но и двата случая - спрете, това не е добре за вас!
Човек трябва да се стегне (и да потренира), за да се отпусне (и да изхаби агресията). Това не е оксиморон.
Чували сте същите неща хиляди пъти, но горещите съвети на лекари и треньори се хързулват по леда, под който зее езерото на скептицизма, подплътен от мастни натрупвания мързел.
Ето го уикенда. Имате ли да правите нещо по-важно? Защото един лек джогинг и чудесен душ звучат като прекрасен старт, среда или край на деня. Няма значение колко лета носите след себе си, ще ви се отрази добре.
А и не е нужно заниманието да е самотно. Даже е препоръчително да спреш да си починеш, когато се задъхваш толкова, че да не можеш да говориш. Способността ти да си приказваш се явява естествен регулатор за това физическо занимание. Да се сещате за друго такова? Защото моите наблюдения са, че с боксова ръкавица в устата трудно се говори.

Как беше при мен

Аз не съм роден тичач или тичозащитник. Моята изненада от това, че бягам, може да се сравни само с изумлението на едно бебе, осъзнало, че има пръсти и те се движат.
Веднъж фризьорката ми ми съобщи, че с гаджето й решили да свалят шкембетата и почнали да тичат. Аха, значи затова й липсват съвсем видимо пет-шест кила. Ден след разказа й се събудих и си казах, че ако не го направя сега, никога няма „да намеря време". Беше топло, беше ранна утрин и нямах много извинения за пред себе си.
Станах, навлякох нещо като анцуг и тичах около двайсетина минути, след което се върнах лилава. Цветът на срама или по-скоро - цветът на ПОБЕДАТА. Два дни по-късно се изсилих и успях да си разтегна сухожилие, така че две седмици да не мога да ходя, камо ли да тичам. Но след двете седмици се върнах „на пистата" (градинката при сити центъра), защото в тичането имаше нещо магическо, трудно-обяснимо за непосветени.
Арни, примерно, сравнява вдигането на тежести с „непрестанен оргазъм". Сега, не бих стигнала толкова далеч в изказването си, но разбирайте нещо такова.
След няколко седмици редовно тичане започнах да се прибирам червена. Днес цветът ми е розовеникав. Обичам да го наричам за по-точно „цветът на ПОБЕДАТА НАД ПОБЕДАТА".
Изненадата тук е, че аз вярвах, че мразя да спортувам. Спортът беше нещо, което правят спортистите. Сега, четири месеца по-късно, знам че за час мога да изтичам десет километра (НДК - кучешката градинка - Южния парк). Това е слаба до слабо-средна работа, ако се занимаваш по-сериозно със спорта. Но и да не е безкрайно добър резултат, знам, че съм го постигнала АЗ, последният човек, когото избираха в отборните игри по физическо. Дори след дебелите деца.
Сега ми е трудно да се ядосвам на хората, трудно ми е да изпадам в депресии, не мога да се държа зле с останалите, проблемите ми ми се струват като задачки с решение.
И ако случайно някой ми каже нещо, аз си мисля само и единствено „така като те гледам, десет километра не си тичал, така че БАСТА!"