Слушателския превод.

Доу Джоу отвори поредната папка от чекмеджето с профили с етикет “Джей Джей и Кей Кей “ и почна да чете.

Почваше поредния дълъг и монотонен ден от рутинната му работа на първостепенна слушалка.
Неговата работа се състоеше в пресяване на информацията на подлушваните индивиди от миналата седмица.

След половин часово четене на четири-редовия текст той се спря на следния транскрипт който му се стори изключително съмнителен:
Разговор между Джей Джей и Кей Кей на улицата пред супер-маркета.
Като изключиме шума от минаващите коли, останалия след пресяване на неразбираемия текст и отхвърляне на думите от които нищо не се разбираше, текста беше следния:

-Кей, кво става брато, кво ше правиме с оная далавера от миналия месец?
-Е ти па ся, да не ти е за трети път, та ми задаваш второстепени въпроси?

Доу се позамисли много дълбоко върху осемсмисления текст и за да е сигурен, че разбира точно “кодираното” значение на диалога се опита да се постави на мястото на говорещите.
Първо той знаеше много добре какво значи думата “далавера”.
Нали самия той работеше тази толкова отговорна и неприятна работа само и само за да може един ден да се кандидатира за кмет на Спокойнево – селото в което беше израстнал и живял през целия си 21 годишен живот.
Но от друга страна той не можеше да бъде 100% сигурен за каква далавера точно говорят Кей и Джей защото нали все пак те бяха от страна която бе на по ниско ниво от Патриотия и точно по тази причина Доу не можеше да поеме риска да даде прекалено добронамерена оценка на този диалог.
Та била тя и напълно искрена и неутрална.

А ако въпросната далавера беше например, че Кей искаше да продаде $и на черно на Джей?
Това би било голяма далавера за цялата Патриотия защото по този начин можеше по късно да се осведомят (индиректно разбира се и чрез местни поставени лица) тайните служби на Пандизия и по този начин да се създаде нова нестабилност във вътрешните работи на тази тоталитарна държава.

Това от една страна беше супер ход, но от друга страна Доу знаеше, че двете и половина тоталитарни държави които бяха останали на земното кълбо трябваше да се ценят и пазят много тъй като ако и те изчезнеха от лицето на земята, за него и евентуално за неговите потомци нямаше да има нито работа нито пенсия след това.
Защотото родителите му и дедите му се бяха отдали на слушателство и конспирации и традицията трабваше да продължава още много поколения.

Също така въобще не го блазнеше мисълта да търси друга работа, та била тя дори държавна такава.

Той почти беше взел решение как най угодно да интерпретира записания от слушалките текст когато реши за всеки случай да се консуптира с речника с последните версии на кодираните жаргонни думи и изрази преведени от пандизийски.

С изненада той откри, че “далавера” от миналия месец значело вече купон с пушене на трева и поръчка за купуване на нова такава.

Жалко, тъкмо Доу беше решил да си отмъсти на двамата пандизии и да ги натопи казвайки, че те искат да правят нападение срещу Патриотия с което щеше да си извоюва цял месец почифка на Острова на съкровищата..
А отгоре на тоа целия му ден беше скапан след като снощи жена му не му даде \|/ и той беше длъжен да отиде да си иска от съседа който беше мъж с женски хормони и не беше голям красавец което разбира се правеше цялата работа по лесна но не и толкова приятна за всички.

Нищо, си каза той, все ще има още нещо за което да се захвана и да натопя  тия двама пандизии до гуша.

Деня щеше да е много дълъг.
Оставаха само думите брато, миналия месец, трети път и второстепени въпроси + глаголите от които трабваше да се скалъпи накяква интрига и това щеше да изтощи Доу от работа ...

Той започна да медитира върху израза “ миналия месец”.
В дългогодишния опит на Доу този израз можеше да означава както “следващия месец” така и “този месец”.
Всичко зависеше от интерпретацията на Доу като старша проверяваща слушалка, чин който той бе получил с връзки още от дядо си точно преди той да се пенсионира.
Дядо му - Слуш Слушин беше направил кариера в слушателството имайки късмета да работи в златните години на слушателството, през първата световна студена война.
Даже той бе тоя който бе внедрил специалната техника за “подслушване чрез сугестия”.
Тази техника се състоеше във внушаване на текст на подслушвания.
Текст който обекта нямаше никакво намерение да произнесе, но го правеха безволево по телепатична команда от слушалката.
За тази новаторска техника Доу бе получил ордена "заслужила върховна слушалка".

Много, но наистина много му се искаше да отвори речника, но той предпочете да прекара слведащите два часа в размисъл какво точно е искал да каже автора на текста с израза “ миналия месец”.

Фсе пак нали точно за това беше платен Доу, за да внесе човешки фактор в превода на текст от който зависеше дали щеше да бъде разрешено занапред да се говори на пандизийски в Пандизия, та дори и бъдещето на цялата държава, та била тя и тоталитарна такава като Пандизия.

След дълго четири часово мислене Доу огладня и отиде до закусввалнята да си поръча пченичена супа.

Не щеш ли на опашката пред него той видя Дей.
Дей беше тайната любов на Доу и той би дал фсичко само и само да бъде поне 3 секунди с нея.
Дей обаче от своя страна ненавиждаше Доу и беше се заклела до края на живота си да не му даде да я докосне дори.
Това разбира се не беше ивестно на Доу и той я поздрави приближавайки се до нея.

-Здравей Дей здравей :-)
Тук трабва да фмъкнем, че пофтарянето на думата “здравей” по последни данни значеше буквално: “искам да спя с тебе”.
Но дали Дей вече бе прочела последната версия на слушателския речник или не?
Несигурността в това създаде допълнително напрежение и нахлуване на хормони ф главата на Доу ...

Той се стресира до полуда.
Доу затрепери в очакване и се хвана за парапета.

Дей като примерна феминистка си беше прочела урока и знаеше много добре какво иска да каже Доу с двойното "здравей", но нарочно се назландисваше и не отговаряше на все още поздрава.
На края след около минута тя отвори прекрасната си уста и промълви:
-Не Доу не здравей ...
Което от своя страна разкодирано значеше: “Да Доу искам, но чак като се пенсионираш.”

Доу се сдуха мислейки, че Дей искаше да каже: “Не Доу никога.”.
Стреса от трудната работа и семейните грижи бяха попречили на Доу да запомни последната версия на израза.

Така или иначе Доу си хапна с апетит и се запъти обрато към бюрото си.

След още дву-часово мъдрене той реши да остави втората част от превода за утре, а защо ли не и за в други ден знаейки, че той беше единствения експерт по финализиране на най важните разговори, а имено на подслушваните безразборно и по случайност такива.

-Гьончо кво стаа братчед?

-Па кво да стаа мешам тука.

-Кво стаа с нашия човек уреждаш ли го?

Кат чу термина “нашия човек” на Гьончо му настръхна вълната от страх.
Той с мъка се сети за кого става въпрос.
В определени среди само човека се споменаваше с истинското му име и дори и там им се дръпваше фъшкията като се сетеха за него.

-Ми уреждам го кво да го прая. Подметна Гьончо уж шеговито, но от вътре му кипнаха изпражненията от страх.
Той не можеше да признае открито на Тъпчо, че го беше страх дори и да планира каквото и да било срещу човека тъй като знаеше какво се бе случило с тия които вече бяха опитали дори и да си помислят за тва.

-Уреждаш грънци, главатарите почват да стават нетърпеливи. Ше земе някой да пропее и стой та гледай кво става тогава с мене и тебе.

-А ти па ся. Се опита да се успокои не много вярвайки в думите си Гьончо
Забрави ли, че сичко е уредено ОТГОРЕ.

-Бе отгоре или отдолу нали се пак и те са хора, лесно е да се допусне грешка ...

-А ти па. Как да сбъркат тия там, нали знаеш, че са фанали попа за брадата :-))).

Но дори и смеейки се Гьончо се страхуваше все повече и повече когато се говореше за тоя човек.
И най странното беше, че не знаеше и самия той защо.

-Ако трабва ше пуснеме и някоя феминистка да помогне.
Нали ся те са най силните.

-Абе силни силни, пророни Тъпчо.
Знаеме им на тях силата още от комунизЪма.
Силни са само докат са на далавера.
Кат видят, че кораба потъва почват да се съюзяват с противника.
За тва ние сме тия които трябва да контролираме ония от горе и да опправяме бакиите им.

-Е, как па ли няма и ти да оправиш бакиите на тия отгоре.
Не напразно ти викат Тъпчо.
Кат гледам как са се усрали от сякъде почвам да се чудя дали не е по голяма далавера и ние да помислиме да сменим партията за да сме сигурни поне, че ше доживеем до пенсия.

-Ква пенсия си бълнуваш бе брато?
Ти кой от колегите си видял да се пенсионира?
Ако викаш на остаряването на “острова на съкровищата” пенсиониране разбирам, ма ф цивилизацията сички изгаряме и ни търсят от сички полиции във сички страни.
Добре, че се още са останали един-два острова на които ше може да се скриеме и да изхарчиме маното-менте.

-Я Тъпчо, от къде извади толко много акъл брато?
Далавера е тва което обаждаш.
Чакай минутка да звънна на Отвяячката да я питам дали ше стане така.

Зън, зън зън ...

-Ало, се чу нежен, но изморен глас от другата страна на линията.
Кой е?

-Отви как си душа?
Гьончо съм.

Тук трябва да фметнем, че Оттварячката имаше тайна тръпка към Гьончо още от комунистическо.
Той се славеше с това и онова в женското съсловие ;-).
НО за съжаление Отви никога не бе успяла да се откъсне от контрола на Дизел Послушков та да може да попалавничи с Отви.

Дизел беше свъран директно с най най голямата мутра на която никой друг освен него дори и не беше виждал лицето.
Колкото и да беше феминизЪма на власт, се още си вървеше добрата стара далавера с добрия стар сех за измъкване на привилегии ...
А и Отви също чакаше пенсиониране на самотен остров тъй както и тя се беше усрала тук-таме и знаеше, че няма да и се размине ако някой от висшестоящите полицаи се пенсионираше междувремено.

Въобще сичко беше супер навързано и само нашия човек не чакаше пенсиониране на самотен и скрит остров тъй като:
1. Не вярваше вече ф Дядо Коледа и
2. Знаеше, че тия странни и шарени хартийки за които повечето хора биха продали майка си и баща си (и много дори го бяха вече направили) много скоро нямаше да имат никва, ма абсолютно никва стойност.
По право единствената им стойност щеше да бъде, че чрез тях щяха да заловят и скапят много палавници които са “забогатяли” по незаконен начин.

-ОООООООООО Гьони как сме брато?
Попита Отви и вълната и потръпна чуфствено.
Тя скръсти крака и отметна главата си назад блажено.

-Отви я кажи душа една далавера тука.
Сигурен съм, че ти ще знаеш за кво става въпрос.
Каза Гьончо усмихвайки се защото още от малък майка му го беше научила на хитрината, че кат направиш четка на някой, той се отпуска и си вече наполовина на далавера.

Кажи ми дали да се зориме да чакаме далавера на самотен и скрит остров след пенсия?

-Ммммммммммммммммм промърмори Отви.
Като стара хиена това мънкане и беше напълно достатъчно да пресметне кво точно и как да отговори, че да не се мине.

-Гьони, не виждам що да не върви.
Винаги е вървяля и винаги ше върви.
Отговори Отви с малко коллюбяние дали двойната употрлюбя на вълшебната думичка “винаги” нямаше да накара Гьончо да се усъмни ф искреността и.
Тя не можеше се пак да да си позволи да бъде искрена и да сфетне Гьончо за дървото което чакаше сички притежатели на цветни хартийки със съмнителен произход тъй като хем на нея щеше да и се стъжни хем щяха да се получат съпер усложнения на най високо световно равнище.

Се пак тайните си бяха тайни и тва, че Дизката се беше изпуснал един-два пъти споделяйки туй-онуй ф леглото не значеше, че На Отви вече не и е мил живота.

-Ех Отви Отви, за тва си те обичам и знам, че винаги може да се разчита на тебе :-).

Отви вече бе почнала да се затопля от телефонния разговор когато Гьончо просто и каза чао и затвори.

Ех тия мъже си помисли Отви, от нищо не разбират.
Добре се пак, че беше останала някоя и друга по завързана жена за ИСТИНСКИ сех.

Гьончо от своя страна беше толкова зарадван, че веднага сподели новината с Тъпчо и двамата се нальокаха като казачи от кеф.

Юли беше привършил работата си по Фребек и  се готвеше вече да се изнизва.

Жал му беше за приателите и познатите които трябваше се още да им живеят там както и за хорицата които им живееха и им гърбеха без да подозират нищо от това което се случваше в действителност.

След батака който той оставяше нямашв да им е лесно, ама въобще ...

Работата бе доста тежка, но плодовете и се виждаха вече.
За който може да вижда и мисли се пак де ;-).

Фребек не бе първото място по което той бе работил, но то беше най якото и плодотворно.

На пръф поглед нищо особено, но никой и не си правеше илюзии, че батака който се реализираше неусетно във френската провинция на Грамада беше оркестриран и приложен на практика от самите тоталитаристи които водеха многовековна война на сичко и сички което и най малко наподобяваше демокрация.
Последните решения идваха разбира се от централния комитет на централния комитет.

Юли вече си зимаше дългоочакваната и заслужена дълга почифка и почваше да се занимава с проблемите на тези индивиди които до сега бе оставил да си почиват тъй като той по принцип работеше само на национално ниво и само по изключение на лично ...

Сполай Ви.