София

благодарност към съмишленика-slavia_forever...

Градовете са като хората - раждат се, развиват се, живеят и се променят. Всеки от нас мисли, че познава София. Та как иначе, нали ежедневно крачим забързани по жълтите павета, любуваме се на Народния театър или палим свещичка в катедралата Свети Александър Невски. София обаче има своите тайни, скрити дълбоко в нейното минало. За едва 130 години градът преживява три мащабни трансформации. От кален ориенталски градец след Освобождението София бързо и уверено се превръща в модерна столица на младата българска държава. Едва няколко десетилетия по-късно, в края на Втората световна война, голяма част от красивите улици и площади са безмилостно унищожени от англо-американските бомбардировки, за да бъдат заменени малко по-късно от монументалните строежи на новата власт. Днес градът отново се променя, този път пред самите нас. Хармоничните стари фасади се заменят със стъклени "билдинги", а някогашните градинки отстъпват място на нови търговски центрове. Питали ли сте се как са изглеждали улиците, по които се разхождате всеки ден, какви са техните тайни? Не знаем дали съществува машина на времето, но всяка от показаните тук над 1000 фотографии е като откраднат миг от отминали времена. Все по-малко остават хората, виждали със собствените си очи града преди войната. За нас, другите, остават само разказите и старите снимки. Тази страница е посветена на онази София, съхранена единствено в света на черно-белите образи.
Град София е разположен в центъра на Балканите, там, където се пресичат пътищата от Западна Европа за Цариград, от Черноморието за Адриатика, от Дунава до Беломорието. В продължение на няколко хилядолетия градът се е развивал в средата на Софийската котловина при 550-625 м надморска височина, а по северните склонове на Витоша /кварталите Бояна, Драгалевци и Симеоново/ до 800-900 м. По своето великолепно местоположение София е на едно от първите места между европейските столици. От тях само Мадрид има по-голяма надморска височина. Многовековният град отстои на 156 км от Пловдив и почти толкова от Ниш, на 30 км от Перник, на 174 км от Плевен, на 320 км от Русе, на 469 км от Варна, на 385 км от Бургас, на 199 км от Видин и на 183 км от Кулата. Заема важно стратегическо място, заобиколена от север със Стара планина, от изток и югоизток от Средна гора /Вакарелските височини и Лозенската планина/, от юг от Витоша, а от запад от Люлин.
Градът е разположен върху четири надзаливни тераси на р. Искър и притоците й Перловска и Владайска. Най-високата, 40-50 м, е запазена отчасти от Слатинския редут, Лозенец, Малка и Голяма Конювица. Втората е с относителна височина от 18 до 24 м. Върху нея е значителна част от територията на града от р. Кална до Слатинския редут. Нейното ниво личи най-добре между Слатинския редут и гара Подуене. Тя изгражда площад "Александър Невски", височината около Централния затвор, Красно село и др. Третото терасно ниво е от 12 до 16 м над съвременното речно легло. То личи ясно по деснобрежието на Перловска река - от двора на днешния минералогически музей /бивша ШЗО/ до гара Подуене. На това ниво е средната част на града от Медицинската академия до Народното събрание, също територията на Западния парк до - източните части на кв. "Захарна фабрика" и от Централния затвор до Централната жп гара и "Модерното предградие". Четвъртото терасно ниво заема най-ниските части около Перловската и Владайската реки с 3-5 м височина. То личи най-добре при кв. "Иван Вазов" и Военната академия. Върху това ниво е възникнал старият град. Освен това София лежи върху две по-малки тераси от 0,5 до 1,5 м и от 3,5 до 5 м - част от кв. "Хаджи Димитър", Герена и др. Бояна и Драгалевци са разположени върху делувиалните конуси в подножието на Витоша.
Важен първичен фактор за възникване на София са минералните извори в центъра на града, както и тези в Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчерево. От значение е била и р. Искър и нейните леви притоци Перловска, Владайска, Слатинска и др. От десните притоци по-важни са реките Лесновска, Чурешка, Буховска и Кремиковска. София се развива все повече към Витоша /жк "Младост"/ и към Люлин /жк "Люлин"/.
Над София и котловината доминира Витоша. Австрийският пътешественик и геолог Ф. Хохщетер сравнява София и Витоша в тяхното единство с Неапол и Везувий. Рядко са столиците в света, които могат да се гордеят с толкова хубава и при това толкова близка и леко достъпна планина.
Друг важен фактор за възникването и развитието на града е красивата и плодородна котловина. Тя има умерено-континентален климат - мек и приятен. Зимите са снежни, без студени ветрове. Недостатък са температурните инверсии, но те са рядкост. Средната температура на най-студения месец е минус 2°С - януари, а лятото е умерено топло -през най-топлия месец юли температурата в града е 21,1°С. Пролетта е мека и прохладна, а есента е с богати багри, с много тихи и слънчеви дни.
При такива благоприятни условия на мястото на днешна София е имало селищен живот още в предисторическо време от новокаменната епоха отпреди 6 хил. години. Още в V в пр. н. е. тук са живели траки от племето серди. По-късно идват римляните, които в началото на II век основават град при император Траян, който му дал името Сердика и прибавил фамилното си име Улпия Сердика. Най-голям разцвет при римляните градът получил при император Константин Велики /306-337 г/. Той често пребивавал в града и казвал "Моят Рим е Сердика". Искал да я направи столица, но се установил в Константинопол. В 447 г. хуните изгорили града. Нов подем настъпил при император Юстиниян /527-565 г/. Тогава Сердика била оградена с внушителни крепостни стени, останки от които са запазени и до днес в центъра на града.
От края на VI век на Балканския полуостров се заселват славяните и Сердика постепенно загубила римския си облик. Тогава тя била в пределите на Византия. През 809 г. хан Крум завзел Сердика и тя влязла в пределите на българското царство. Към края на IX в града е вече известен със славянското си име Средец, което се запазило до 1018 г., когато попада във византийски ръце с името Триадица. Арабският географ Идризи през XII в. споменава този многолюден град с името Атралиса, лежащ "в широка и плодородна равнина". Интересни сведения за града има в житието на Св. Иван Рилски, назован в него "Средецкия светия". След 1194 г. Средец възстановява своето име и е включен в пределите на второто българско царство. Градът е във възход. От 1258 г. е Боянската църква, която с образите в нея е предшественик на ренесанса. В края на XIV в. по името на голямата църква "Света София", на името на богинята на мъдростта, градът получил днешното си име. През 1392 г. градът бил превзет от турците и придобил ориенталски вид с конаци, джамии, хамами / бани/, кервансараи.
От XV до XVIII в. за София има малко сведения в пътеписите на пътешествениците и докладите на дипломати и кръстоносци, заминаващи или връщащи се от Цариград и светите места. Бертранден де ла Брокиер /1443 г./ отбелязва, че София е "Най-добрият град" на България. Добровничанинът Феликс Пеманчич /1502 г./ я нарича столица на България и голям търговски град. През 1530 г. Венедик Курипешич пише за Софийското поле и с. Слатина. http://vbox7.com/play:264256b4
Много или малко са 130 години? За този сравнително кратък период, столицата се е променяла из основи няколко пъти. Това идва да покаже, че каква ще бъде тя, зависи изцяло и единствено от всички нас!

Мноо е мръсен въздуха ф Софето !!!

съгласен...от къде го изтупанчиха това Кремиковци..дееа..
помня като малък небето беше червеникаво...
преди като пътувах всеки ден-при Бистрица се вижда Софето..за толко години съм я виждал много малко пъти "чиста"..обикновенно виждаш малко от Дървеница и Младост...останалото е сиво-синкава/някакво като/ мъгла....гнъс пълна...

Е нали нещо Кремикофци спрял да бълва тиняк?

това докато не го изринат от там...едва ли ще спре да пуши...

Затварянето на металургичния комбинат "Кремиковци" отново се отлага

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4151518,00.html?maca=bul-standard_feed-bul-619-xml

Е, как пуши, работи ли или не?

Снимка
Ръждясала носталгия

Като гледам как овчедушно витаят горките екс-бачакатори, разбирам, че камунизъма е неизличим в БГ... Просто сегошното правителство, по предизборни цели, не иска да го ликвидира точно сега... нищо ново. Безкрайна агония и яка смрад - в задния двор на Ефропата. Тва е положението.

Лупи го погнаха , да видим докъде ще я докарат , този е емблематичен нагаждач и плужек за българският ,,преход,,!

И аз считам че положението ф България е ужасно лощо !!!

Арх. Тулешков:
http://www.frognews.bg/news_34481/Arh_Tuleshkov_Molat_na_Sitniakovo_e_zelenoto/

Ако изхождаме от девиза на София „Расте, но не старее”, то очевидно той вече съвсем не е актуален. Столицата се разраства, та се пука по шевовете, но изглежда все по-овехтяла, безстилна и смешна.
Също като стара дама, под дрипите на която лъскавеят нелепо пера, фльонги и евтини украшения. В грозни картини се превърна градският пейзаж на почти цяла България. Затова един чужденец нарече страната ни „кочина със стъклени къщи в помията”. Имал е предвид освен мръсотията, и архитектурната безвкусица, която неспасяемо ни залива отвсякъде.....................................

- Дайте пример за най-налудничавите идеи?

- Искаха например небостъргач до руската черква, на мястото на градинката. На мястото на музея на революционното движение на бул. „Руски” изведнъж се появи една абсолютно дървеняшка сграда – без никаква кореспонденция с цялата архитектура в този район. Автор й е един австрийски ландшафтен архитект. Огромно безобразие беше и събарянето на мавзолея - една уникална сграда на арх. Овчаров. Такова безобразие е било и събарянето на оградата на царския двор навремето, когато започват да строят мавзолея........................................

- Ако направите една равносметка, как се процедираше при комунизма и как днес в сферата на архитектурата?

- Ще ви дам един пример. На ул. „Оборище” дори по времето на Тато блокчето на Политбюро беше направено ниско, за да бъде свързано с околната архитектура, а не в конфликт с нея. Какво излиза?! Че ЦК, което можеше да прави каквото си поиска, не си позволи да наруши архитектурната стилистика на района. Днес НСОК (Национален съвет за опазване паметниците на културата – бел.ред.) разрешава толкова безобразия че те вече са безчет – пръснати из цялата страна. Несебър е напълно застрашен да излезе от паметниците на Юнеско – какво по-скандално от това?!

Моята приятелка София
14.05.2011 18:24
http://www.dnes.bg/redakcia/2011/05/14/moiata-priiatelka-sofiia.118274




Излизам и тръгвам, без значение накъде. Вървя по улицата. Крачките ми са ритъм, свързан директно с пулса на града. И се превръщам в част от туптящото сърце на този град, с улици като извити пипала. София е сърцето ми! В редките случаи, когато е чел стиховете си пред нюйоркската публика, Уолт Уитман е възкликвал: „ Аз съм сърцето на Манхатън!” А аз съм градонаркоман. Дишам въздуха му, докато се извися високо, и още по-високо...

Обичам този град, носещ името на храм, означаващо Мъдрост. Харесва ми, когато погледна в далечината да виждам как мукавената Витоша е надвиснала, прихлупила обширните квартали в сянката си. Небето отгоре, над града, сякаш го притиска и топли в синьото си.

Вървя по булевардите, преминавам през малките, тесни улички. Красиви са като в картина на Моне; един пъстър калейдоскоп, феерия и експлозии на цветове. Слънцето наднича над терасите и целува с жълтото си покривите.

Преминавам през парковете, където тревата е като току-що изстискано мръсно зелено от акварелната тубичка. Навсякъде пейзажа е обагрен в злак и спомени. Кучетата гонят котките, чуват се привикващите ги стопани.

Сядам и вадя цигарите и кибрита. Жадно пия дима, докато усещам как времето бавно отминава. Всичко наоколо е блус, като от тромпета на вечния Майлс Дейвис. Всичко е толкова... Ако Исак Бабел бе тук щеше да ме разбере, да го усети. Флобер също!

Времето тече, излива се бавно и пълни дългите ръкави на историята. Пуша! Устните ми изгарят от огъня. Хвърлям цигарата и продължавам да вървя...

Вече съм в самата сърцевина на града, в центъра на живота. Слънцето е вече над мен, връхчетата на пръстите му донасят до мен огризки от душата на изминалите времена. То продължава да се търкаля, като портокал по покривката на индиговото небе и скоро ще тупне от масата в мрака на идващата нощ.

Шумът, бъркотията и цветовете наоколо ме омагьосват. Движението е безспирно, виковете на пешеходците, скърцането на трамваите, облизващи запазилата се утринна влага на улиците.

Мургавите просяци протягат ръце, говорейки тихо. Витрините на луксозните магазини се натъртват в погледа ми. Отминавам ги. Металните тела на автомобилите преминават бързо. От запушените им стъкла се носи непривичният танц на музика, оплела в себе си всички неравноделни, балкански ритми. Тънки, женски гласове пригласят по глупав начин за отминали химери.

Вървя и за разнообразие гледам минувачите в очите: влажни и топли. Леките тела на жените преминават покрай мен като някакъв забравен спомен - дежа вю от лятото. Малките момчета, събрани около паметниците, в тесните, ниско изрязани джинси, опаковали слабите им, нестандартни градски тела, са като от щрихи на Гигер. Наоколо, като разноцветни пеперуди, пърхат малките момиченца от училищата наблизо и се смеят, засмукали дългите си цигари.

Над тях, надраскани с червени и сини цветове, надвисват и се мръщят тъмните паметници.

Тъмни и космати облаци се появяват иззад планинските върхове и бързо се настаняват над бетоните гърла на блоковете. Проблясва искра от жезъла на Зевс и едри капки, големи като Кохинор, започват да бомбардират уличната прах и съзидателно нахвърляните боклуци.

Но един повей на вятъра, едно движение на стрелката на градския часовник и всичко се изчиства. Отново е сухо и топло. Но не за дълго.

Слънцето започва да се спуска зад изстиващите, пепеляви покриви. Един последен лъч проблясва между порутените комини и то се скрива, казвайки довиждане на целия град. До утре!

Търся място, където да отпусна измореното си от дългия ден тяло. Виждам тъмните стъкла на бара. Напускам светлото, влизам в тъмното, сядам и чакам. Бирата пристига и аз пия жадно.

Приятен джаз се излива от дискретно скритите говорители. Оглеждам лицата около мен в мъгливия сумрак. Усмихнати са и красиви. Сладкият дим от цигарите на дамите кара дробовете ми да вдишват с наслада. Тялото ми вибрира и тупти в унисон с главната артерия на града.

Чувствам се цял в този град, покрит от нежните ръце на моята приятелка София. И ми е топло, топло…

Излизам навън и виждам как тъмнината захлупва града, като воал от приказка за вещици. Тръгвам отново по мрачните улици. Спускам се в подлеза. Там един тъжен мъж с китара пее песен за имагинерeн свят, написана от човек, застрелян в Ню Йорк от свой почитател.

Отново съм горе, по улиците. Електриковото жълто на уличните лампи боядисва фасадите на сградите, неоновото пулсиране ги прехвърля в друга реалност. Слагам малките слушалки в ушите си, натискам триъгълното копче. Усмихвам се и продължавам нататък. Потъвам в тъмното на София.

Четвъртият български гей парад "София прайд 2011" мина минро, весело и слънчево, с висока посещаемост от млади хора. Вижте видеото:


Папа, снимаш ли? Нещо мноо срамежливи тия..

Блажни кожи, язък че батисфат {} ...

Щот ний са махнахме оттам, и те щат не щат обръщат резбата, нямат избор...

ЛУДА НАДПРЕВАРА - СОФИЯНЦИ СЕ ВРЪЩАТ ОТ РОДНИТЕ СИ МЕСТА
25-километрова опашка на източния вход за столицата

26 декември 2011, 18:35
София, България
http://www.blitz.bg/news/article/125865



Колони от автомобили има на магистрала „Тракия” за влизане в столицата. Върволиците започват от отстоящото на 25 км село Вакарел. Много натоварено е и движението при отбивките за Околовръстния път и на входа на София при Враня.

И що така бързат, тука почиваме до фторник, или до догодина някои хора....

тука се бачка, Джорджа- офиси, администрация....диплят пачки, разбираш ли!!!!

любяси кефа. одеве прибирайки се към дома, драснах един пиянски тегел през парка на свободата. от орловия до радиото. ма те алейте осветени, едни нападали жълти листа, един чаровен мирис на трева и шума, абе.... любяси романтиката. напрао се върнах 35г. назад. яд ме сеа, че нема фотоси, ама винаги като къркам си оставям гсм в дома.

paparazzo написа:любяси кефа. одеве прибирайки се към дома, драснах един пиянски тегел през парка на свободата. от орловия до радиото. ма те алейте осветени, едни нападали жълти листа, един чаровен мирис на трева и шума, абе.... любяси романтиката. напрао се върнах 35г. назад. яд ме сеа, че нема фотоси, ама винаги като къркам си оставям гсм в дома.

Кфа е разликата с 34-те предишни години?

Marginal написа:
Кфа е разликата с 34-те предишни години?

Как ква - инфраструк-турата е оправена.. Бат Бойко тва-онва.
И престъпност нема в парка. По същите причини.

най- после започнаха, да го потдържат, тоя парк. шот си беше, еати кенефа.

не, Джорджа- не е майтап- пипнали са го. наистина, йордан кафандъкова го подържа.
ми то има- ма, дедо, си подносва смит' уесън 38. наеш, ли, Джорджа, колко ефективен, тоя, злодей, мачка, нос, капачките на колената- и това само с дръжката- така, де- компактен е. съгласих се, че е барабан.

Are you sad?
Are you depressed?
If so, we can help.

Smith&Wesson
When nobody loves you: www.smith-wesson.com

[quote="Sgan"]Are you sad?
Are you depressed?
If so, we can help.[/quote]

не, бе, не, С.- изобщо не си ме разбрал. тоя злодей прашасфа в един трезор. в бандитските години ми го подари, Таки. та онзи ден го носех, случайно, помагах на приятел да пренесе- бърз кеш. аз обичам да се бия- забавлявам се. лошо стана, шот напоследък вадат нож......., а ножа и ръжена са трудни- убиват. тц.

Не бе П. шегувам се.
Аз харесвам барабан, за защита, де. Ма винаги съм залагал на липсата на информация у противника. Щото ако никой не знае, че нося много пари само случаен проблем може да ми доведе неприятности и тогава приятел с пищов е нещо много хубаво да имаш.
Но ако знам и се изправя с един калашник и два пълнителя на 15-20 метра от теб е добре да слушаш и изпълняваш, щото така имаш шанс да останеш жив.
Което е най-важното. А добрия бой е хубаво нещо, ма без ножове, бутилки и прочие гадости. Щото това не е бой, а желание за победа на всяка цена, а ако ще търсим победа играта е друга.

https://www.facebook.com/alexander.sandev.7

вчерашната снимка. и доста други......

начи ша ма звините, мааааа
вчера гледам снимка и търся партииния дом - моя ориентир в живота, а той се не види, щото тъпия форум реже снимката отдесно, ма разгледах я аз и си викам неможе тез точки да дават таз картина и като я заредих отделно и си изгре дома със знамето, дето го туриха на мястото на свидната петолъчка дето я прибраха за по-добри времена.

просто, не се научих да ги намалявам.