Перфектният ден на един мъж

Перфектният ден на един мъж:
06.00 Будилникът звъни.
06.15 Свирка.
06.30 Мощно и задоволително сутрешно сране. Четене на спорта и последната страница на вестника.
07.00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола прислужница.
07.30 Лимузината пристига
07.45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
08.00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
09.30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
09.45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди
11.45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка Дом Периньон.
12.15 Свирка.
12.30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
14.15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
14.30 Полет към Монте Карло.
15.30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
17.00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
18.45 Сране, душ, бръснене
20.00 Новините по тв: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за
Мадрид (и няма да се връща повече), марихуаната, кокаина и белите
робини са легализирани.
20.30 Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма
сочна пържола, сладолед сервиран върху голите цици на Памела.
21.00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
21.30 Секс с 3 жени (всичките и с лесбийски наклонности)
23.00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в джакузито.
23.30 Свирка за лека нощ.
23.45 Сам в леглото.
23.50 10-секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да излезе от стаята.

:lol: :lol:
Поне в някои часове да сме перфектни... :D

Е тва с обяда - фаст фуд ше забравиш ...
Много рядко ям такава тиня ...

Из писма до един женски вестник

"Той много тежко го преживяваше и което е най-лошо -
разочарова
се от момичетата. Започна да гледа на тях като на
противоположен пол."

"Сутринта той си замина, а аз останах сама в
разхвърляното легло -
гола и разтревожена." Стела, 14 г.

"Аз бях изнасилена цялата и навсякъде. Но това е
минало.
Сега се интересувам от други работи."

"Аз не умея да се целувам и в това е моята беда. А
всъщност нищо ми няма,
даже съм красива. Харесвам се на момчетата, но щом
разберат,
че не мога да се целувам, те бягат от мен и казват, че
съм задръстена."

"Когато харесам някое момиче, аз мога да я любя от 10
до 14
пъти на нощ. Не всички момичета обаче издържат на
моята страст."

"Първоначално аз я обичах с полова любов, но след това
тя постепенно
за 10 години премина в платоническа любов със секс."

"Мъжът е най-доброто, което е могла да измисли
природата за жените."

"Вчера с моя приятел спахме заедно и реших да съобщя
за това на
любимия си вестник. Целувам всички мъже в редакцията!"


"И тогава аз разбрах, че моите родители ГО правят.
Когато минавах
покрай спалнята им дочух стонове и въздишки, след това
видях в
кофата за боклук "онова нещо". Аз се ужасих, преживях
го дълбоко,
не можех да си намеря място. Не си представях, че
моите родители
правят такива неща… Та те са постигнали всичко в
живота: работа,
приятели, четири деца. Защо? Какво не им достига? Не
разбирам…"

"Вашите фотографии към публикуваните материали ми
пречат да чета…"

"Какво трябва да прави мъжът, когато жената изпитва
оргазъм?"

"Мъжете много добре се приспособяват. Идват, ядат,
гледат телевизия,
прелистват вестник и - спят. А ти тичаш като магаре
насам-натам."

"Обичам жена си, затова й изневерявам рядко."

"В една книга прочетох, че жената трябва да знае
мястото,
където се намира еректалния център на мъжа. А как да
го намеря -
за това нито дума."

"Много ми е интересно да разбера: Робинзон Крузо и
Петкан,
когато са били сами на острова какви са били - обратни
или зоофили?"

"Той отговаря на любовта ми със секс, но не от сърце."


"Аз те обичам повече от живота, не случайно съм спала
с тебе."

"Предлагам вместо думата "кунилингус" да се употребява

по-подходящата по звучене дума "лизинг".

"Защо ако момиче преспи с момче я считат за
проститутка, а ако
момче преспи с проститутка, няма подобно нещо?"

"Може ли да се заразя с венерическа болест от момче,
ако той
боледува от нея, но още не знае за това?"

"През лятото имах полова близост в парка до паметника
на
българо-съветската дружба. И до ден днешен при полова
връзка в
съзнанието ми изникват образите на национални герои."

"При нас всичко не стана просто така, а дълго и
сложно."

"Тя ме покани у тях на гости. Аз като мъж купих хубаво
вино,
букет цветя и няколко презерватива."

"Не пия, не пуша, обичам музиката, цветята, плащам
алименти…"

"Аз го наричах "урод", но обърнах внимание на
поведението му
и се влюбих."

"Аз съм на 42 години. Омъжвала съм се 4 пъти, всеки
път все
по-успешно и по-успешно."

"Едно малко познато момче искаше да спим заедно, но аз
се страхувах.
Тогава той ми каза: "Не се страхувай, той ми е малък…"


"Мъжът ми много ме пазеше."

"Не ме даваха на когото падне."

"Аз съм на 13 години и досега не съм спала с момчета…
Но вече се
интересувам от публичните домове."

"Мъжете ме гледат с някаква жажда и очакване. Понякога
просто ми се
иска да ударя някого по мутрата, особено чужденците."

"Никога не съм виждала жива проститутка. Интересно,
къде ли се крият?"

"Неотдавна ме изнасилиха. Честно да си кажа, не знам
защо."

"Пиша Ви вече трето писмо, въпреки, че не съм изпратил
все още
първите две."

"Аз мисля, че сексът при нас, в провинцията, не е
много развит.
Въпреки, че имам познати, които го практикуват почти
ежедневно."

"Сексът го правя само с жени, нямам никакви връзки с
мъже.
Но още от детството си обичам клизмите."

"Виждам, че всякакви кретени Ви пишат писма за
най-различни глупости.
Затова и аз реших да Ви пиша."

Мноо ме кефи, ма дай весника да прочетеме и другите далавери ...

Обяснение в любов на автоманиaка-механик
(до Божана Михайлова Велева)


Здравей скъпа Божана,
Най-после се престраших да ти пиша, въпреки че все още се колебая дали това е най-правилното решение и честно казано съм толкова притеснен, че направо ще ми избие гарнитурата. Не издържам повече – налягането е смазващо и ако не отворя винтилите, зa да ти кажа всичко което ме вълнува, 100% ще ми гръмне цилиндъра и ще полудея напълно. Божанке, нещо странно става с мен. Откакто те видях, тичаща като прелестна фея под щедрия пролетен дъжд, не мога да спра да мисля за теб. Вече две седмици съм като болен: такова нещо не ми се бе случвало откакто видях за пръв път Феарари Тестароса на изложението във Франфурт!

Объркан съм и дори озадачен, защото не мога да забравя формите ти, въпреки че им липсва най-елементарна аеродинамика. Дъждът се стелеше по тялото ти и под мократа ти фланелка сякаш се бяха настанили два класически Фолксвагена “костенурка”. Дали поради дъжда, пролетната възбуда или хладната вечер, но и двата бяха включили фаровете на дълги и тази прекрасна гледка се е паркирала в съзнанието ми и едва ли някога ще ме напусне. Пороят свали грима от лицето ти и аз си дадох сметка, колко си красива дори без лак, боя и емайл.

Искам да ти призная нещо смущаващо: сънувам те всяка вечер, при това без броня и кaлници. Снощи нaпримeр сънувах задния ти диференциaл и замалкo да ми изтече антифриза. Не знам какво да правя! Ситуацията е катастрофална и не мога да спра мислите за теб. Използвам ръчната спирачка от време на време, но и това вече не помага. Когато съм в близост до теб, Божана, кръвта блъска така яко в сърцето ми, че скоро сигурно ще му трябват дроселови клапи. Знаеш ли: дори и труп да бях само ако само се приближиш до мен, пулсът ми ще се ускори от 0 до 100 за 4.7 секунди!

Но моля те, не ме смятай за извратен или повърхностен: харесва ми не само екстериора, но и интериора ти. Никога досега не съм виждал момиче с такова вътрешно оборудване: думите и мислите ти имат и тяга и сцепление. Ти винаги успяваш някак да ми тунинговаш съзнанието, да го хвърлиш в багажника и да го понесеш накъдето ти пожелаеш по мнoгoлентовите магистрали на неизчерпаемотo cи въображение.

Друго странно усещане е необясниматa, изпепеляваща ревност, която изпитвам напоследък към всички тия нахални, маслени маркучи които се навъртат около теб. Кълна се ако някой само посегне неканен към твоята седалка ще му скъсам с два пръста агренажния ремък! Писна ми от трaбантщини!

Божанке, предполагам това, което се опитвам да кажа чрез това писмо е, че съм безнадежно влюбен. Обичам те, Божана! Обичам те повече от слънцето, повече от Коледа, повече от себе си и почти колкото новия ми Вайпър GT! Обичам те и не ме интересува нито че имаме такава голяма разлика в километража нито какво говорят другите. Наскоро някой дори те нарече стар Корвет, но не се притеснявай аз му нагънах ламарината!

За мен ти си просто перфектна: като се започне от V-образните ти вежди, мине се през идеалното окачване, въздушните възглавници и се завърши с факта че инициалите ти са БМВ! Така ми се иска да разбереш колко съм искрен и колко благородни са намеренията ми. Мечтая някой ден аз и ти да делим един гараж, да си сменяме маслото всеки ден и да си блъскаме амортисьорите. Може даже след някоя година да свалим гумата, да натиснем съединителя и да си направим мини-купърчета. Имам необходимите инструменти и се кълна, че и помпата и инжекционът ми са в идеална форма. Целият двигател си работи без грешка, въпреки че толкова много му е шлайфана главата през годините. Може ли само ако имаме момченце да го кръстим Додж? Ако е момиче няма да настоявам да е Доджка…

Скъпа Божана, ето че писмото ми завършва с надеждата, че ме разбираш и споделяш чувствата ми. Повярвай ми: нито са ми изтлели свещите, нито пък гърнето ми е пълно с изгорели газове– не съм луд и всяка дума идва директно от сърцето ми. Пътят е дълъг и осеян с дупки, корумпирани катаджии и препятствия, но ако пътуваме по него заедно няма да ни уплашат нито завоите, нито пътната полиция, нито лошия асфалт!

Целувам те
Вечно твой,

Гедоре Запорожков “Турбото”

Тва да не са излияния на батето ?

е не...знаеш,че Батето е фен на мерседеси...

otli4en_u4enik написа
е начи момци сакам да ви разправим една история, напълно истинска дет ми се случи вчера... начи резбиш ли аз съм студентче и живуркам в общежитията на унсс, по принцип съм от провадия, много про-та сме там затуй така са го нарекли "про-вади-я", познайте ко вадиме хехе, вадиме, слагаме, вадиме,слагаме та прота сме станали, а мацките ни се кефят - та така и язе.

та начи имах математика неква лекцийка късна, ставаше дума за некви корени, квадрати, цилиндри, кълбета и други търкалета. ма аз съм просто момче и тия корени ги не зацепвам, пък како ме сърби корена между краците тва е друга тема... а колежките кви кълбета вадят, направо корена ми става кубичен и ми се сака в котангенса да им го туря, нали се пак съм от провадия де, нема се излагам! та ръчках там аз една колежка дето до мене се седи, не е грозничка даже, ма едно пликче от фантастико на главата и става мона лиза, облиза и на хуя се наниза дет се вика... свърши лекцийката, замалко и аз да свърша, щот ми дава да я барам по апотемата на триъгълника между бедрата, а кви бедра малей такива не съм виждал на приемния изпит след седми клас бе, малийй да ти се иска направо медицентъра да и намериш и да го премериш за обем с инструмента. както и да е да се не отплесвам... та начи нали си тръгваме вече към общежитията щот сме в един блок, малко след ориент 33, там засичам от време на време устата с прогнилия му хлОПЕЛ да паркира, може па да е от моя блок - бали го, се сме пичойе там... ама ви казвам тия общежития не се разпадат щот са стари, ми от вибрациите нощно време, големо йебанйе пада бе ей! от секъде ох, ах - не може се спи... ама лошото е само, че в стаята сме 3 момчета, па как сме загорели не е истина... загорели сме кат палачинки на тефлонов тиган, че и повече. ма сме зайци пръви курс... само се точиме още. седиме ние с тия тримата галоши, се селски чада и лющиме домошарка с наденица и боб от снощи останал, и чакаме лайв порняка да почне. стана 12 и нещо и все едно земетресението в Кобе япония братко, полилея се клати, слагаме каските оти се рути мазилка, лампите мигат, канал едно на телевизора велико търново се изгуби, тапетите зеха да се разлепват от към тавана. тва е щото над нащо стайче живее видния плейбой на унито - жоро груцата, браточката е голям играч - фйешън мйешън, герданчета, изрусено бретонче, пухче мухче на качулката ... бе разбиш ли плейбой мумбер уан! сичко живо де има цици му връзва, ний сме във възторг пък пичките кат го видят се подмокрят по бързо от времето нужно му да ускори от нула до миленката с гоуфа - двойка с тонирани черни жамци, да се не види коя мутра го кара, турбо жи ти и едишън 16 Ве и там некви раоти други. та отсекъде стонове, скърцат пружини, плющеж майна филибето. ма и на мене ми се доебава и вече не издържам, тва чекии, пъпеши, кукли надуваеми не е човешко ве! качих се аз на горния етаж държейки се за парапета оти ке паднеме от тия вибрации, блока се кандилка кат пиян пред кръчма, ту налево , ту надесно - морска болест може да хване човек. по коридора хлебарки бегат заедно с плъхове- спасяват се, блоко е пред срутване! стигам аз с охлузвания, как да е и чукам на вратата, от вътре също се чука, ама яко се чука, викам си тоя а отворил - а и аз ше чукам, отвори неква спрънджа с цайси кат на космонавтите дет са на скафандрите и веднага ме хвана за чатала! викам си ба майката, да не сънувам нещо - ма не, туй то истината копеле, викам въй излезна ми късмета са че я разпора като шаран на никулден.... мацката не беше лоша, малко като карфиол в главата, ама затва пък ква РЕпичка беше разлистила, кат зелка на бостана. краката и стройни кат франзели по 47 стинки на брой у фантастикото, циците и като патлажани - не си падам много по лисичите, ама по-добре от нищо хехе. аз усещам че го дървя като пинокио и става все по голем, вените пулсират като баса на рацерска пичеловка като калибра, мъдете само нещо ми се стесняват и се свиват и искат да ми влезнат в дупето все едно... тва щото жоро груцата и още две колежки от аграрен бизнес се опитват да избушат съседното легло, не съм го правил пред публика и се стеснявам! груцата обаче не си поплюва - ръга с груцевия си уй все едно сено на село с вилата, боде жестоко, тея двете реват като желе в телезница. мойта, сиса с големата цица се казвала, разбрах от некролога на сутринта пред блока дето го бяха залепили, ми взе члена и почна да го гризе като бъгс бъни - морков, драскаше с тия зъби, ше земе да ми заостри уя, после да се чудя гащите ми що се късат отпреде... амаче и бобърка нахална. усетих напрежение, помислих си край... ще свърша, изложих се пред гругата, всепризнатия полов атлет. но не, беше просто газ от бобеца дет ви разправях одеве... само се молих като го пусна да не излезе и наденицата, пак дето ви разказах в началото... ух ситни капчици пот избиха по челото и дупето ми, по второто от напрежение на мускулите на седалището... изчервих се като доцентка без бельо, а тая парантия ми се клати на фара като улава, мене ми се пърди та се не трае... ее не можах да удържа напъна и пуснах злия джин на свобода, само дето нямахме три желания. чу се звучно, от звуковата вълна ми се спука едно тъпанче, а джама стана на сол. много конфузна ситуация, задника ми придоби ролята на реактивен двигател, сиса беше на ракетата носител и за миг от секундата се отдели от кораба майка като космически отпадък в космоса... и полетя надолу с главата през прозореца. много тъжно, беше Голямата ми любов - 65 кила живо месо! груцата започна да мига, заленокафяв дим обзе стаята, сълзи потекоха от коравите очи на този младеж не отронил сълза за никоя жена, но газта си е газ! щеш не щеш - ще ревеш! двете момиченца забавляващи го получиха сърцебиене и почти ослепяха в момента на взрива - хубаво, че никой не пушеше че щеше да стане страшно! когато си помислих че всичко ще се нормализира и ще се забрави с времето, все пак времето лекува са казали хората, се случи неминуемото! аааа за наденицата ли питате? дам, лошо, много лошо - наденицата беше на път...усетих торпедо в отсека за изтрелване на гмурците и другите видове дарадонки (вижте статията в е-бане хахах), избиха реки от пот по челото ми, ниагарски водопад в умален размер и почервенях като флага на ссср... стиснах зъби, бузи и си прехапах езика - но не може, човешките възможности са ограничени... ай кент ду ит, найк съкс! дропнах бомбата, контра терористите не могат да помогнат вече... вече не бях реактивен двигател, а ядрен реактор - изстрелях се със скоростта на пернишки голф (значи много по бързо от светлината!) и паднах и аз през прозореца... но това беше късмет, не бях сред геройски загиналите в блок 32Б, защото се получи необратима окисляваща реакция на отработеното наденичесто гориво и въздуха, какъвто бе останал, в общежитието... блокът рухна като замък от карти, аз обаче паднах върху един охранен бездомен пес, явно около флората се е навъртал, и оцелях! побягнах по гол гъз от местопрестъплението, беше вълнуващо! пазете се че може да съм във вашия вход... ае стига ви бе, да не повярваш - край! копирайт - куро а.к.а ассд :Д
http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2867