един анонс.

Marginal написа:

myhata II написа:Тя Флуида ти каза,че с глупендери не се занимафа,а на тея шикерини приказки дето обаждаш за тофа че била станала изфестна и актуална едфа ли ще се фърже

Къде и кога го е казала?

Мух – не съм клюкар и понеже го знаят, сега се възползват от това.
Прав си, че не трябва да се занимавам повече с глупости.

myhata II написа:

Marginal написа:

myhata II написа:Тя Флуида ти каза,че с глупендери не се занимафа,а на тея шикерини приказки дето обаждаш за тофа че била станала изфестна и актуална едфа ли ще се фърже

Къде и кога го е казала?

Мух – не съм клюкар и понеже го знаят, сега се възползват от това.
Прав си, че не трябва да се занимавам повече с глупости.

Ясно, тфа за глупендерите си си го измислил.

Страшно

myhata II написа:Страшно

Мрашно.

дааа, блог пространството загрубява! :)))

zloban konev: мразя, поля:
http://zloban.blogspot.com/2011/09/mrazia-polia.html

Кои са па тия?

myhata II написа:Забрафи да допълниш че на Папазлъ не праи чест

не може, Мухич, само дрън-дрън, трябва и дзън-дзън!

Мноо фреме мина да се обисняфаш ф либоф,как е оная работа на нея мина ли и мерака....

http://www.webcafe.bg/id_979840491_Chudesa_na_promotsiya
Николета Бонева Ховрин


Чудеса на промоция


Тъкмо да се бях примирила с коледните гирлянди, окичени над главите ни, нали, може сега хората да нямат пари, поне на нещо да се порадват. То не че нашите радости на други места се наричат радости, а минимален жизнен стандарт, като например да ядат месо.

Не се смейте, вярно е. Но си викам, кой на каквото ще да се радва, на мен не ми пречат, така или иначе ще правя каквото си искам, защо да им се бъркам на тях и да им казвам как да празнуват.

И си ходя, така, аз по улицата, и ето, че единият край на един такъв пластмасов светещ гирлянд се протегна към врата ми и аха да го обвие.

Ядосах се и споделих във Facebook.

Коментар: „И ако имаш желание, на Коледа стават чудеса"

Ама моля ви се, това вече е прекалено. Какво значи, ако имаш желание? Сядаш един път в годината да си премислиш желанията ли? А през другото време какво правиш? Защото то не е като да няма още над 300 дни и не е като да не си буден през половината от тях.

Сиреч, това „ако много имаш желание" е едно такова декламиране на лентяйство. Вземи сега тоя ден и си искай каквото ти е на сърце, а пък през останалите звъни на майка си да ти наготви, а ти ще минеш довечера да хапнеш.

Да не говорим за това „на Коледа стават чудеса". Да, на Коледа могат да станат чудеса, както и на рождения ти ден, и утре, както и вчера най-вероятна са станали, но ти си бил твърде зает да издирваш луканка на промоция за Коледа.

Ами като мине? Имам чувството, че тоя празник е някакъв мощен наркотик за всички недоволни хора. И като спрат да им обясняват как стават чудеса, защото Коледа е минала, и като спрат да им говорят за топлината на събраните семейства и любимия човек, и те се свестят, че нямат нито семейства, нито любим човек.

И като спрат да се радват за това колко е хубаво, че има кой да сготви пържолите на тоя ден, защото вече няма пари за пържоли, и какво става?

Няма Коледа, няма лампички, няма пържоли. И почва ново лаене за това колко сме зле. Не ми е нужна такава Коледа, на която стават чудеса. Аз се бъхтя за тях всеки ден.

Любовта живее в човека
Мария Тонева 15.12.2011,
http://www.webcafe.bg/id_1272884619_Lyubovta_jivee_v_choveka




Иван Иванов не харесва величави думи, говори тихо, живее просто. Навярно с дрезгав смях ще посрещне писания от рода, че е „икона", „легенда" или „секс-символ" на доброто българско кино.

Той е индивидуалист - анархист. Не търпи затворени пространства. Казва, че навремето е играл герои, а не персонажи. Бил е Радо от "Всичко е любов", Асен от "Лавина", Вас от "Комбина", Траян от "Мярка за неотклонение", Кондора от "Романтична история", Благоев в „Мечтатели", Сашо от „Нощем с белите коне", Лъчезар от „Другият наш възможен живот".

Извън суетата на киното и някогашната слава, той пише. „Добре дошъл у дома", „Отговори" и „Живот" са неговите книги и в тях духът, душата и сърцето играят главната роля.

Днес навършва 60 години. Преди време излезе от тишината и се съгласи да сподели мислите си в интервю. Тогава, твърде тържествено го попитах за какво мечтае. „За свинско със зеле", отвърна той и се засмя.

За простите неща в живота, любовта, хората и киното, споделено от Иван Иванов.

Любовта живее в човека. Има дом. А Човекът у дома си е.

Да осъзнаеш чудото в теб, да ти стане топло, да дадеш топлина на друг, да ти отвърнат със същото. Затова човешкото общуване е много красиво нещо. Събуждаш се, срещаш се с хората, казвате си "Здравей, как си?", ей такива неща.

Амбицията не я разбирам. Тялото ми не амбициозно. На млади години бях целеустремен, говоря в работата си. Но никога не съм залагал живота си на това. Сега остава усещането за живеене, което не е свързано с професията, а с простите неща, духовните.

Кои са простите неща в живота? Всичко. Мъдростта е да разбереш, че живеенето е като дишането. Като дишаш осъзнаваш, че не си направил въздуха.

Чудесата са непрекъснато около нас. А пък ние: "Ах, каква роля съм направил, какъв гений съм изобразил!". Добре, получавам пари за това, имам умение да играя, ти имаш други умения. Но умението да живееш?

Живеенето, там е скрито чудото. При живеенето не съществува никакво "трябва". Просто факт. Когато искаш нещо да постигнеш, казваш "на всяка цена". Живеенето не е на всяка цена, то не разсъждава.

Най-големият бунт, същинският човешки бунт е приемането, това да казваш "да". Само силният човек, съществения човек, може да приеме това предизвикателство.

Имам усещането, че днешните актьори много се взимат насериозно. Не могат да прескочат прага на затворения си кръг, все там се въртят. Много са ми клубни. Пък то има много широки булеварди и пространства, в които хората се срещат.

Аз обичам професията си, тя е шантава професия. Но това, за което се събуждам сутрин не е професията ми. И това ми дава друг поглед към света и самото живеене. Известността не ми липсва.

Не мога да му падам на колене на киното, да се прехласвам, да го имам за Бог. Защото будността е не да бъда непрекъснато в роля, а да бъда жив. Това ме занимава.

Ако някой се чувства колос, да не сяда на мойта маса. Аз не обичам колоси, обичам живи хора. Толкова е просто, толкова е ясно. Аз не страня от хората. Как мога аз, човекът да страня от човека?

Успех за мен е, че съм човек - роден, направен, реализиран човек. Ако това не е успех, майната му. Казват: "Той има успех, той стана академик". Какъв академик?! Какви титли, по дяволите?!

Никого нищо не съветвам. Можеш ли да съветваш човек, да ти кажа на теб например: "Обичай!", "Мрази!", мога ли? Не. Това е глупаво. Човек трябва да го приемаш като равен.

Учителството никога не съм го разбирал като работа зад катедрата. Затова винаги седях наказан в ъгъла. Учителите трябва да са сред децата, на чина при тях. Същото е и със сцената. Аз съм се качил на две педи по-високо и сега ще ви уча вас и ще размахвам с пръст. Откъде накъде? Няма такова чудо.

Ти приемаш един човек и това е. Няма разсъдък в това. Не може да се пише и да се говори. Чувстваш го. То е тайнство, неслучайно се нарича така.

Човек има силата, когато обича едно нещо, да се откаже от него, за да продължи нататък. Продължавам с живеенето. Това е моят път.

Иван Иван, "Живот"

Времето не познава
суетата. И без грях живее.
Човекът живее
във времето и суетен е.
В суета. Затова са и бедите.
Човекът не разпознава се във времето
да не греши. И няма беди,
ако се познаеш.
Но трудно е.

Е-ба-си... И аз ли так аше излеждам селед20-30години.. Дай-боже всекиму.

Тва за свинското съсзеле е добра идея.

Продължавам с живеенето. Това е моят път.

Праф е човекът. Без суетата, от нас ще остане .. 1 гол задник, може би.

Мене па не ме кефи суетата ...

Marginal написа:Мене па не ме кефи суетата ...

Нали обаждаше, че си падаш по модни дрехи? Тва кво е, според тебе?

7george написа:

Marginal написа:Мене па не ме кефи суетата ...

Нали обаждаше, че си падаш по модни дрехи? Тва кво е, според тебе?

Кога и къде?

Модните дрехи са най гнусното нещо коеето познавам ...

paparazzo написа:Иван Иван, "Живот"

Времето не познава
суетата. И без грях живее.
Човекът живее
във времето и суетен е.
В суета. Затова са и бедите.
Човекът не разпознава се във времето
да не греши. И няма беди,
ако се познаеш.
Но трудно е.

някаква асоциация....и защо се сетих за Невена Коканова/мир на праха й/....може би, защото днес в бояна/от източната страна на киноцентъра видях, уличката кръстена на нея.....не знам, всъщност.....

Връзката е за... връзване


Oasis 19.12.2011, 14:05
http://www.webcafe.bg/id_1227137535_Vrazkata_e_za_vrazvane_

В моя речник думата "любов" не съществува

Има си хора за всичко. И това е в сила както за професиите, така и за връзките. Аз, очевидно, не съм човек за никаква връзка. Прекарах младините си, мечтаейки за това и когато го получих, се уморих. Вмествам се в описанието на онези, които са си самодостатъчни. Или по-скоро егоисти.

Не обичам да се съобразявам с когото и да било. В моя речник думата "любов" не съществува. Не я търся и не я чакам. Случвало се е да ме намира сама - действително, факт е. Но не харесвам това... чувство. То не дава смисъл на живота ми. Как едно сляпо чувство, свързване на моя живот с нечий друг, може да бъде смислено? Аз нямам нужда да бъда харесвана, обичана и одобряванa всеки ден. По-скоро ухажвана и задоволявана.

Не мислете за мен като за животно, моля ви. Хора сме, задето чувстваме, така ли? Аз достатъчно си чувствам, прощавайте. Изпитвам силна безусловна обич към семейство и приятели. Но нямам нужда от връзка.

А хората ме харесват. Мъжете се влюбват в мен, колкото и да се опитвам да го избегна. Защото не съм типичната. Не съм празноглава, не съм досадна и ревнина, не съм интригантка, гледам си пътя и ги оставям и те да си гледат техния. Не се правя на недостъпна и не играя игрички. Такава съм. Самостоятелна.

Не ме разбирайте погрешно. Не съм самотник, вълк единак или както там ме наречете. Аз имам нужда от комуникация, от хора, от приятели. Но не и от връзки. Връзката е връзване. Връзката е задължение. Отговорност. И не ми казвайте - няма любов, чакай да си намериш майстора и друга песен ще запееш. Не става въпрос за това. Просто съм твърде голям егоист.

Сега ще се извъдите брилянтни психолози и ще почнете да тълкувате поведението ми, нали? Проблеми вкъщи, трудно детство, разбито сърце - дежурните версии. Не. Комплекс за малоценност - най-смелата догадка. Спрете се на нея.

Защо, мъже, продължавате да се лъжете в мен? Сигурно има и свестни жени, макар да не познавам много; една от тях със сигурност ви търси и чака, ще ви оцени много повече и ще ви даде повече. Не може всички да са кучки.

И така завършвам.
Не заслужавам да ме обичате. Не го искам също. Моля ви, недейте, защото не мога да отвърна.
Малко е тъжно тези думи да идват от жена, нали? Все сме ние влюбените, а мъжете е**чите. Тъжно е, дори на мен ми е тъжно, и то не малко.

Просто смисълът на живота не е в любовта, нито даже в псевдощастието. Просто смисъл засега не виждам, а щом не виждам - приемам, че няма.

Monday, December 26, 2011
http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2011/12/blog-post_26.html


Любовта не е за самотници


Това не го пиша за пари.
Вчера бях при една 78 годишна жена, сама, преживяла повече смърт отколкото който и да било бог би трябвало да раздава безнаказано. Сама на последния етаж. В последните години от живота си. Загубила съпруга си, а го е срещнала когато е била на 14 години. Загубила още много хора.
Бях и при една 75 годишна жена. Сама. Красива, усмихната, пощадена от съдбата с щастлив характер. Комунистите обаче не са пощадили семейството й и все пак то бе усмихнато, гостоприемно и с духа на една друга класа.
Преди това обаче бях при една 90 годишна жена. Сама. Горчиво плака за смъртта на любимия й приятел, човек, който е обичала почти цял живот. Подарих й нов шал и ново поло. Тя искаше да смени зеленото си плетено боне с бяло, по-хубава била с него. Държеше ме за ръка и плачеше. През сълзи каза: „Някой слънчев ден през пролетта ще отидем на гроба му с кокичета“.
Мъжете винаги умират първи и обезсмислят всичко.
Върнах се заради тези жени. И заради тях. Заради самотата им, силата, смелостта, безизходицата да си жив дълго и да загубиш много по пътя.
По-късно отворих стария си лаптоп, защото имах нужда от снимки на къщата, която напуснах в Лос Анджелис. Светът, който напуснах е красив. Самотата му ме принуди да стана артист. Дали е вярно, че Лос Анджелис е построен върху свещена индианска земя върху която никога нищо не е трябвало да се строи, не знам. Легендата казва, че ако живееш дълго в този град, енергията на тази земя те кара да полудяваш. Сигурно е така. Вярвам, че е така. Често съм ходила по ръба.
Гледах Drive с Ryan Gosling. Гледах опияняващата светлина на града вградил се в сърцето ми, в сетивата ми, в мозъка, в очите ми. Усетих миризмата му, вятъра, въздуха на това, което ми липсва.
Винаги нещо ще липсва. Винаги. Винаги. Винаги. Поемеш ли в две посоки, никога не можеш да се събереш. Никога вече няма да си цял. А цялостта е глупост.
В тялото ми живеят стотици, хиляди кадри на прашни летни улици, палми, цъфтящ хибискус и мокет с черни дупки от цигари. Живеят катастрофи, рани, предатели, любов, раждане, смърт, напуснати стаи с високи тавани, студени стълбища, плач. Плач. Плач. И все пак се върнах. Напуснах самотата на анонимността, безмълвните топли нощи, отворените прозорци и врати през които се чува тътенът на града смесен с щурци, а в короната на едно дърво през май се събуждат в полунощ птици. Красиво е. Винаги ще е красиво като в снимките от другия ми живот.
Самотата ми ме хвана и ми изви ръцете, брутално ме натисна с коляно на гърба, накара ме да целуна земята под себе си за да мога да пиша. И да снимам. И да измислям неразбираеми истории докато не започнаха да придобиват форма, изказ, свобода.
Понякога ходех по улицата през нощта, под звездите и големите дървета, сред цъфнали магнолии или след февруарски дъжд, ходех и не ме беше страх от нищо, защото самотата е по-силна от заплахата на мрака. Минавах край къщите със светещи прозорци за да се убедя, че не съм сама. Не бях сама. В стаята на края на къщата, под прозрачен балдахин от тюл спеше детето ми. Не знаеше, че майка му броди по нощните лос анджелиски улици опитвайки се да се убеди, че не е сама. Не бях сама. През няколко преки пиеха коктейли в El Carmen, а аз измислях сцени, премятах думи в мрака.
Този филм ми върна аромата, снимките потвърдиха спомена.
Прибрах се тук за да загърбя, да победя, да си докажа, че съм силна. По същите причини и заминах. Всичко може да бъде променено освен това, което е било. На два пъти се озовах на едно и също място с миналото. Седеше зад гърба ми в бална зала, а после го срещнах в асансьора и разпознах лицето му. Лице на човек предал ме когато бях на двайсет години. Поздравих, защо не, възпитанието не пречи на презрението, обърнах гръб, дойде етажа ми и слязох. Гърба ми е стена, която не могат да прескочат.
Плаках. Толкова съм плакала и тук и там и по пътя за Синеморец, и по много други пътища. Плакала съм на глас, ридала съм, крещяла съм в колата си в Ел Ей. Там никой не може да те чуе. Докато караш се плаче най-свободно. Никой не те вижда, защото хората гледат само напред. В България всеки гледа, срещаш прекалено много погледи. И ти ги гледаш. Лица. Не искаш да мислиш за лицата. Прекалено много са и прекалено близо, улицата те носи по траекториите си и те кара да приемаш хората наоколо за неизбежен факт. Понякога ти е приятно. Друг път искаш да си сам в пустинята.
В този филм имаше много насилие, улиците и сирените на полицейските коли свиха топка в стомаха ми, спуснах стъклото на прозореца, засилих музиката, и карах дълго и бавно, светофар след светофар след светофар, нощта беше тиха, улиците пусти, колата вървеше по права линия, по нишката на Ариадна. Не знаех дали излизам от царството на Хадес или отивам в него. Бях в София, а карах колата си в Лос Анджелис.
Никога в Америка не съм сънувала, че водя теленце завързано с дълга, леко разнищена панделка. Беше кафяво с големи кафяви очи и ме следваше навсякъде. В Ел Ей сънувах други неща, под прозореца ми растеше огромен бурен, а под стената беше се проврял бръшлян.
Дойдох тук без да се сбогувам, така както заминах за Америка без да се сбогувам. Никога не казвам, че няма да се върна.
Бих искала животът да е по-дълъг и мъжете да не умират първи. Но не мога да мисля за любов. Гледам снимките, в тях има кукли, океани, зеленчуци, хора, роботи, коли, светлини, анатомия, пиеси, сънища, пустини, пътешествия, заминавания, пристигания, светове преливащи един в друг, дете, самота на две места, тишина, мъртъвци, екзалтация, трева, кино, отчаяние, безизходица, свобода.
Не съм имала време да мисля какво стана след като напуснах онзи свят, този тук ме посрещна силно, сграбчи ме в прегръдките си, а аз съм се заключила в една голяма бездна вътре в мен и не вярвам в чудеса. Чудесата са герои от приказки, а аз съм само героиня. И тук и там и никъде и никога. Липсва ми. Където и да съм, ще ми липсва мястото, което съм оставила.
А любовта не е за самотници.
Горчиво плачеше 90 годишната жена за любовта си. Едва ли ще й остане време да преодолее мъката.

Теди Москов и... малко тъга

http://tv7.bg/news/1682462.html

Follow Your Heart, it is Smarter Than You Think
Lit Corner | March 23, 2011 | 8:48 AM
http://dimensionalbliss.com/2011/03/23/follow-your-heart-it-is-smarter-than-you-think/

by Rebecca Cherry

Recently, Neurophysicists have been astonished to discover that the Heart is more an organ of intelligence, than (merely) the bodies' main pumping station. More than half of the Heart is actually composed of neurons of the very same nature as those that make up the cerebral system. Joseph Chilton-Pearce, author of The Biology of Transcendence, calls it "the major biological apparatus within us and the seat of our greatest intelligence."

The Heart is also the source of the body's strongest electromagnetic field. Each heart cell is unique in that it not only pulsates in synchrony with all the other heart cells, but also produces an electromagnetic signal that radiates out beyond the cell. An EEG that measures brain waves shows that the electromagnetic signals from the heart are so much stronger than brain waves, that a reading of the heart's frequency spectrum can be taken from three feet away from the body...without placing electrodes on it!

The Heart's electromagnetic frequency arcs out from the Heart and back in the form of a torus field. The axis of this Heart torus extends from the pelvic floor to the top of the skull, and the whole field is holographic, meaning that information about it can be read from each and every point in the torus.

The Hearts' torus electromagnetic field is not the only source that emits this type of electromagnetic field. Every atom emits the same torus field. The Earth is also at the center of a torus, so is the solar system and even our galaxy...and all are holographic. Scientists believe there is a good possibility that there is only one universal torus encompassing an infinite number of interacting, holographic tori within its spectrum. Because electromagnetic torus fields are holographic, it is more than likely that the sum total of our Universe is present within the frequency spectrum of a single torus.

This means that each one of us is connected to the entire Universe and as such, can access all the information within it at any given moment. When we get quiet and access what we hold in our Hearts, we are literally connecting to the limitless supply and Wisdom of the Universe, thereby enabling what we perceive as "miracles" to enter into our lives.

When we disconnect and shut down the Heart's innate wisdom of Love-based thinking, the ego-based intellect takes over and operates independently of the Heart, and we revert to a survival mentality based on fear, greed, power, and control. In this way, we come to believe that we are separate, our perception of life shifts into one of limitation and scarcity, and one in which we must fight in order to survive. This amazing organ, that we often time ignore, neglect and build walls around, is where we can find our strength, our faith, our courage and our compassion, enabling our higher emotional intelligence that can, if we allow it, guide us through our lives.

We must now switch the gears out of the fear-based mental state that we have been taught to believe in, and move into Heart Centered living. For this transformation to take place, one must learn to meditate, "go into your Heart" and access the inner wisdom of the Universe. It is the only way, it is THE WAY. As each one of us begins this quiet revolution of living from the Heart, we will begin to see it reflected in our lives and in our World. This is how each one of us will create change in the world, create Peace, create Harmony and Balance, and in this way, will we all create the New World Paradigm of Heaven on Earth.

Мерси за живота, беше чудесен. Ще се върна пак.
http://kiro.bg/?p=1776





Трийсет секунди преди официалната Нова година влизам в тоалетната. Искам да съм сам, когато дойде и ако е вярно това, че както я посрещнеш, така ще ти върви, то тази година ще бъда наистина облекчен. А и пикая на 2011.

Чувам броенето, Гоце, шампанското. Рядко съм имал по-безсмислена, облачна и неприятна година. Не съм весел, но и не съжалявам. Разделям се с миналото си и го правя с удоволствие. Хората се радват, пускам водата, посрещам годината сам в странно спокойствие. На един райбер разстояние от всичко останало. Safe as fuck.

Не взимам наркотици, не пия, не пуша, не гърмя пиратки. Това е новата Нова година.

Не знам дали светът ще свърши през 2012. Понякога си мисля, че ще бъда облекчен ако е така. Не знам колко ми остава, но ако имаше нещо вярно в апокалипсиса, ще имаме един романтичен и съвсем навременен финал.

Иска ми се да се замислите колко ви се живее. Аз щях да се радвам, ако оставаха няколко месеца живот, защото това щеше да осмисли/обезсмисли много неща. За това реших. Ще живея така, сякаш светът свършва наистина. И списъкът започва така:

Няма да ходя повече на работа. Не ми се работи от 8 до 5, от 9 до 6 или каквото и да е друго време. Искам да се рея и да се чувствам свободен, докато мога. Не ми се яде, не ми се пие, не ми се харчи. Искам да бъда човекът напуснал матрицата. Ще изкарвам парите си, само от неща, които са ми интересни и за които ми пука. Или поне докато не се появят дупки по всичките ми дрехи и не започне да ви е срам от мен.
Пътуване. Искам да се загубя, да намеря нови хора и да говоря нов език. Чувствам, че някой ми краде мечтите и започва да ги живее. Nothing i Can’t Handle by Running Away или Who’s the man with the master plan?
Спокойствие. Всеки ден го намирам все повече. Всеки ден виждам светът по-ясно от преди. Спрете да се движите по установеният ред и ще разберете за какво говоря. Казват, че дяволът се крие в детайлите, но аз мисля, че самият живот е там. Парковете са странно място на обед, когато сме на работа. В града може да се намери толкова красива и приятна тишина.
Fun. Не ни остава много, така че да действаме.
Love.
а) Към хората – Може да звучи хипарско, но ако си нямаш кой да обичаш, обичай всички (дори да си има кой да обичаш). Нямаш много време и да си слагаш тежести в главата, а е и безсмислено. Трикът с любовта работи, стига да успееш да го прилагаш. Вярвай ми, аз съм човек, който по-голямата част от живота си мрази и ти казвам, че този начин не работи. Не съм усвоил напълно метода на всеобхватната любов, така че не ме тествай още. Лесно вадя стика за голф от багажника.

б) Към половинката ти – ти си знаеш, кой да обичаш. Аз лично досега не съм върнал инвестицията, но това не ме кара да спра да вярвам. Обичай, но в разумни граници и не се увличай, за да не се чувстваш глупак. Ако искаш пък се увличай, то като заумираме няма да има значение как се чувстваш.

И да обобщим:

Не ме е страх, че ще дойде краят на света. Рано или късно всеки един от нас ще има своя край. По-скоро би ме било страх, когато този край дойде да ме завари замръзнал. Искам да живея по начина, по който аз искам. Така, че когато дойде човекът със сметката да имам да му оставя дори за бакшиш. “Мерси за живота, беше чудесен и ми хареса много! Ще се върна пак.”

P.s. Ако те е страх от 2012 и смяташ да си слагаш въжето, звънни ми. Мога да поема земните ти блага. Аз смятам да гледам финала. Cheers!

Кефи ме.

Камен Донев: Големият проблем е, когато се придава значимост на простотията

http://novatv.bg/news/view/2011/12/30/25094/Камен-Донев:-Големият-проблем-е-когато-се-придава-значимост-на-простотията

Така е, тфа е един от големите проблеми ф Канада и особено, ф тая Канада ф която живея .

http://www.webcafe.bg/id_1748125900_Ne_mu_kazvay_che_shte_go_obichash_vinagi

Не му казвай, че ще го обичаш винаги
Николета Бонева Ховрин
03.01.2012, 10:35

"Завинаги" и "никога" са думички, които могат да носят фатално значение. Има мъже, които не се чувстват сигурни. Това понякога показва наличие на житейски опит - те просто знаят колко могат. Но искат повече. И когато го получат, имат нужда от доказателство. То може да бъде думи. "Ще те обичам винаги", например.

Това обаче може да ви изиграе лоша шега с мъжа-блато. Той е особен индивид, който очаква убеждение и също толкова целеустремено го подлага на критика. Той хем иска да повярва, че това може да му се случи, хем иска да го провери чрез повече от думи, хем знае, че това е невъзможно и пак се вкопчва във всяка изказана форма...

- А ти сега с мен ли си?

Този симпатичен наглед въпрос, повтарян ежедневно, по всяко време, дори когато се опитваш да отидеш до тоалетната, никога не трябва да бъде посрещан с брадвата, която ти се иска да размахаш. Но:

- Да, мило, ще те обичам винаги! - е единственият по-грешен отговор от летящата брадва. Не, този, човек не иска да чува думата "винаги", нито думата "никога", защото вече има няколко бойни белега по душата си от тях. И знае, че не струват нищо. Но също така не иска и да чува „да, сега съм изцяло твоя, и двамата прекрасно знаем, че никой не знае какво може да се случи утре и затова не мога да ти го обещая..."

Никой не иска да му го обещаваш, моето момиче. Мъжете са като деца, понякога е нужно да ги предпазиш от собствените им саморазрушителни импулси и вместо да го оставиш да си гори пръста 30 пъти на котлона, за да провери как стават палачинките, да му покажеш на масата купчината изпечени палачинки.

Забравяме "завинаги" и "никога". Кажи му какво означава за теб, ей така с думи прости, с думите, с които си купуваш дюнер и пластмасови обеци на улицата.

Кажи му какво имате и какво искаш да имате. Кажи му какво ти дава. Не е нужно повече. Просто е като да поръсиш със сол печените картофки. Които той обича.



аз съм пристрастен почитател на творчеството на Найки....

мисля си, как най-съществените, най-важните неща в живота на човек, са именно най-простите такива...
и си мисля колко е несправедливо...
голяма част от хората, които живеят в духовна нищета, не задълбават и въпреки или именно заради това разполагат с Простотата. друга голяма част храни толкова методично духа и мисълта си, че въпреки осъзнатата нужда от Простота, се усеща все по-далеч от постигането й.
не е ли тъжно....
първите я имат, но не осъзнават стойността й...
вторите я оценяват, но са обречени да я нямат...

http://nikoletaboneva.blogspot.com/2012/01/blog-post_04.html?zx=315c07510456742b



Nikke

нощта е прекрасен сезон за лунатиците

Нощта е прекрасен сезон за лунатиците. Току да се разлистят пролетните пъпки на заранта и ето че клепачите им пресъхват и утихват демоните им в гуреливи очи, слепени с изгрева.

А изгрева носи крещящи цветове и огледални витрини, бързи ходила запътени за ъгъла, думи, увиснали напреко времето си. Нощта е тиха. Далеч от шума на хаотичното движение, което минава като кръг по вода. Да шуми и бунтува без да промени, да мине, за да премине. Денят не знае умора, нощта не признава почивка. Тя е тиха като хищник. Да притвори очи, да затвори дъха в себе си и да се прицели, в онази тишина, която предшества улова. Ловците ловуват сами и улавят самотното животно.

Но когато са един срещу друг, кой е ловец и кой е улов?
Победата не носи наслада. Победата е загуба, защото, който и да оцелее продължава сам и който и да узгуби, губи сам.
Самотата е тишина на духа, напрегнато спокойствие, което знае, че има своето време. Спокойно защото го има и нервно тропащо по затворените клепачи, защото всяко време има своя край.

Кога свършва времето?
Винаги по-рано. Има един враг и той е времето, времето което не хабим. Пропиляното време е време на смях, време на почивка, време на нищото. А нищото е белия цвят, който в нас разцъфва. Не е нужна пролет за да сме будни, нужно е да се разхвърлим свободно и да се оставим да бъдем понесени. Никой не може да бъде носен от демони. Те те влачат. И ти го знаеш. Защото то не е писано и не му е нужно, защото който го прочете изучава с молив света, а трябва да го учи със себе си. И със своето пропиляно време.

Нощта е прекрасен сезон за лунатиците. Тя е достатъчно нервна да те изтръгне от удобството на разпределнието и да те хвърли в загуба на разсъдък за утрешните задължения. Будната нощ е пропиляно време. Насладете й се.

В СПЕКТАКЪЛА НА ЛАЙФА АЗ СЪМ РЪКОПЛЯСКАЩА
Ина Григорова



И умея да обичам чуждото стихотворение
тъй сякаш аз съм го написала
и да се гордея някак с него
както с головете на Стоичков
и даже облите гърди
покачват във гърдите ми пейзажа,
нищо, че не са на моето стебло
и че не правят мойта сянка сянка на цигулка.
Единствено на себе си понякога завиждам
за щедростта, с която сипвам
захарта на чуждите напредъци във чая си,
защото знам, че не е моя щедрост
и казвам си с какво я е заслужила па тая
и с ръбчето на тока си се ритам яко в кокалчето
и тъй накуцвам към поредния антракт,
където питат “С колко захарчета чая?”
и отговарям “Ми като за кекс”.