един анонс.

Мухи-ииии къде беше много ми липсваше!!!

Какви либофни романи бе, какви 5 лева...на мен ми е само секс в главата, никаква либоф...лелее трябва май да ходя на доктор...луда работа!...

Hey, et ça c'est pour toi:

https://www.youtube.com/watch?v=SMWi7CLoZ2Q

Мерси много си мил! Обичам всякакви животинки!!
Отглеждам си даже и чинчили в една клетка в сусола...

Пфу, махна се оня досадник....Вече съм решила, че няма да отговарям на никакви провокации...На някои всичко им пречи, но няма значение...Днес изкарах един много хубав ден и съм много щастлива!...

Алилуияя

Абе само се чудех...Тоя що пише на френски като всички сме българи???... На мен не ми пречи, щото разбирам без да се замислям, ама някой може да не разбере...има и хора от англофонски провинции!

Па нали писах там - упражнява си новонаучените думи

‎...Μην κοιτας τα -δικα μου-ματια μου...δεν θα θες να δεις την αληθεια...δεν θα θες να δεις τον πονο...δεν θα θες να δεις τον φοβο...

любопитно.

Интересно!

нещо специално за,Флуид......

"Влюбване в Италия"...

"Влюбване в Италия", официалното име на 19-тия календар на Lavazza, гордо представян от Lavazza от години, благодарение на поредица световни фотографи, помолени да дадат своите лични, уникални интерпретации на "Белпаезе", пише Lifestyle.bg
http://hotnews.bg/n/vlyubvane-v-italiya.28223.html

P.S.
защото знам,че обичаш кафе.................

„Да си фотограф означава да се разгърнеш, да направиш ситуацията надеждна, така че да покаже връзката между хората"

Ех защо ли някой не ни накара така да се влюбим в България?
Не е само до майсторството на фотографите, май, май? :(((

Хубост на сила не стаа ...

paparazzo написа:за,Флуид......защото знам,че обичаш кафе.................

Да, вярно е това за кафето, Папа! Lavazza, amore mio! Не - Jacobs monarch! Гледай рекламите на любимото кафе, "пиши" човека! :)

http://www.2011.lavazza.com/

друго си е........все пак...................

Страшно ...

Аз, имигрант-дезертьор от поколението дезертьори*...
Аз, която ценя интуицията повече от разсъдъка, се вбесявам от предразсъдъци. Предразсъдъците би трябвало да са братовчеди на интуицията. Все пак населяват неразумни, предсловесни пещери. Да, пещери.

Оттам са се зародили предразсъдъците. От многомилионната скална тъмнина, в която те са интуитивното, наследено знание за оцеляване. И от факла, предразсъдъците се превръщат в запалителна бомба, когато вървят с талантливо перо, което ще ги шербетира добре, ще им сложи малко шоколадови пръчици и ще ги поднесе със сок, за да ти избухнат в лицето. Още повече, когато това се случва във вестник.

Вестниците, както знаем, освен че съобщават новини, са и идеологически платформи. Иво Христов във вестник "Сега" публикува един популистки текст
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7491&sectionid=5&id=0000901
, в който генерализира своя 20-годишен опит на живот в отворена икономическа система.

http://www.webcafe.bg/id_1895559763_Az_imigrant-dezertyor_ot_pokolenieto_dezertyori*

"Разбирането за успех е различно за православния, бизнесмена, парвенюто, за емигранта по неволя и емигранта по избор." :)

ПУКАЙ!

ТЕКСТ МИЛЕНИТА

Вървях един следобед по улицата и разсъждавах защо в Библията на чукането му викат „познаване” – еди-кой си позна еди-коя си. „Ама преди това не са ли се познавали? Или са се запознали, след като са се изчукали – питах се аз. – Ами, то значи е било точно като в днешно време.” Тези мисли се въртяха из главата, когато реших да се отбия при майка ми – да се наям като хората и за да видя баба. Много я обичам, винаги в добро настроение, пълен оптимист. И въпреки че е на 93, изглежда свежарка.

Баба искрено ми се зарадва, каза, че съм й любимата внучка и ми уцели името още от втория път. Питах я как е, а тя като никога стана сериозна и каза: „Слушам.” „Какво слушаш?” – попитах. „По цял ден слушам, но нали човек и от слушане се изморява.” Звучеше доста дзен, но и малко загадъчно. Заслушах се и аз. Някой чукаше, но не в смисъла на библейското познаване, по-скоро си ремонтираше парното. Не, баба не слушаше това. Разбрах, че онова, което слуша по цял ден, най-вероятно е вътрешният й глас. Реших да й пусна телевизора, малко да се разсее. „Да, пусни, стига те да не ни гледат.” Баба се психира, защото мисли, че щом тя може да вижда хората от телевизора, значи и те могат да я виждат. Даже преди да седне да гледа, винаги се сресва и си облича официалния пеньоар.

По СNN Барак Обама говореше нещо за финансовата криза. Баба ми е живяла във време, когато не е било проблем да викаш на негрите „негри” и този факт веднага пролича. Обясних й, че това е американският президент, но тя не прояви интерес, така че смених канала. Попаднахме на предаване формат ДВЕ БЛОНДИНКИ В РАЗГОВОР. Баба веднага се заслуша – езикът беше достъпен, а и двете дами бяха от географски регион близък до този, в който тя беше израснала. Блондинките – условно можем да ги наричаме Лявата и Дясната – си приличаха като две капки вода. Ефектът се подсилваше от това, че бяха седнали съвършено огледално на един диван, с крака, кръстосани съответно диагонално наляво и диагонално надясно. Красотата е симетрия, веднага си помислих.

Разговорът течеше динамично, макар че от него не ставаше ясно коя блондинка е водеща и коя – гостенка на предаването. Плановете на камерите се сменяха супер професионално: близък на Лявата, близък на Дясната, общ, американски на Лявата, американски на Дясната, общ и пак отначало. Само от време на време образът замръзваше, докато звукът продължаваше да тече и все така се случваше, че на стопкадър се падаше Дясната – в близък план с отворена уста. Но това можеше да мине и за еротично. Другото леко смущаващо беше една ръка, облечена с бежов пуловер, която се появяваше от време на време. Магическата длан имаше най-разнообразни функции – да приглади рус кичур, който се е разхвърчал, да извади някой микрофон, потънал по-надълбочко в деколтето, да укаже с показалец нещо на оператора, да щрака с пръсти и изобщо да поддържа съвършен телевизионен мир. Все едно ръката на провидението, само че в телевизионен формат.

„Нося ти подарък” – каза по едно време блондинката вдясно, от което най-накрая стана ясно, че тя е гостенката, а Лявата е водещата. Магическата ръка тутакси се появи, за да подаде подаръка, и – хоп! – изчезна пак. Оказа се ваза от Дубай, увита в найлон с мехурчета, дето като ги стиснеш, правят „пук”. Водещата се зарадва на вазата, но далеч повече се зарадва на найлона. Щом го видя, очите й светнаха. Естествено, не можа да се въздържи да не го подпука.

Още след първото „пук” забелязах метаморфоза, която съм виждала и друг път при хора, държащи в ръцете си такъв найлон. Тя отведнъж забрави за ефира и за гостенката си вдясно. „Извинявай, ама тия, пукащите, са ми голяма краста – каза само. – Ти си говори.” После впи френския си маникюр в найлона и отсвири света. Пук, пук, пук…

На Дясната пукането явно не й пречеше и наистина продължи да си говори. Благодари на своите продуценти – пук, пук – и разказа за предстоящото турне – пук, пук. Плавно премина към по-абстрактната тема за качествата на идеалния мъж и се приземи отново в конкретиката, като разказа какво ново си е купила напоследък. Пук, пук – пукаше Лявата през това време. „Но най-важното, което искам да кажа на моите фенове, е, че безкрайно много ги обичам” – завърши Дясната, прати ни въздушна целувка (баба й върна жеста) и млъкна.

Пук, пук, пук – беше единственият звук, който последва в скъпоценното ефирно време, лицензирано с толкова труд, пот, а сигурно и с някои забранени субстанции.

Дясната някак изгуби мотивация. Дори се пораздвижи нервно в канапето, с което за малко развали симетрията. Погледна в посоката, откъдето за последен път беше изчезнала Магическата ръка, но отам не получи знак. Помълча, помълча и накрая каза: „Абе я дай и аз да попукам… Ей че кеф!” Пукането зазвуча стереофонично.

Лявата мълчеше и пукаше.

Дясната мълчеше и пукаше.

Магическата ръка пушеше или пикаеше, иначе сто пъти досега да е влязла в кадър да пука. Ние с баба, вътрешния й глас и милионите зрители също мълчахме, заслушани в уникалната найлонова ария, изпълнявана вече на четири ръце.

Беше супер успокояващо. Кой знае защо се сетих за Барак Обама. „Аман от проблемите ти – прииска ми се да му кажа. – На кого му дреме за световните ти кризи? На нас тука животът ни е лек, безгрижен и толкова, толкова рус!”

Да живеят блондинките!

Красотата е симетрия!

Пук!


http://www.viceland.com/bg/v2n11/htdocs/nykan-550.php

paparazzo написа:

Реших да й пусна телевизора, малко да се разсее. „Да, пусни, стига те да не ни гледат.” Баба се психира, защото мисли, че щом тя може да вижда хората от телевизора, значи и те могат да я виждат. Даже преди да седне да гледа, винаги се сресва и си облича официалния пеньоар.

Хах моята баба имаше същия проблем (прабаба де) Беше оглупяла от склероза и си мислеше, че човекът от екрана я гледа...

Баси глупостите

1. Бог няма да те попита каква кола си карал през живота си.Ще те попита колко хора, които са нямали кола си закарал до мястото, където са отивали.

2. Бог няма да те попита колко кв. метра е била твоята къща.Ще те попита колко хора си приел да нагостиш в нея.

3. Бог няма да те попита какви дрехи си имал в гардероба си.Ще те попита на колко хора си помогнал да се облекат.

4. Бог няма да те попита каква ти е била най-голямата заплата.Ще те попита дали ще се промениш, когато я получиш и я задържиш.

5. Бог няма да те попита коя е била най-голямата ти позиция в работата ти.Ще те попита дали най-добре си се справил с нея.

6. Бог няма да те попита колко приятели си имал.Ще те попита на колко си бил приятел.

7. Бог няма да те попита с какво съседство си живял.Ще те попита какво ти е било отношението ти с тях.

8. Бог няма да те попита какъв е бил цветът на кожата ти, а ще те попита какво всъщност имаш вътре в теб.

9. Бог няма да те попита защо ти е трябвало толкова много време, за да намериш спасението, той направо ще те заведе в твоята къща в рая, а не в ада.

10. Бог няма да те попита на колко хора си изпратил това съобщение.Той вече знае.****

Това е малко като предай без да връщаш....само дето отдавна сме излeзли от пубертета!
Чакай, че сега някой ще скокне да ми обяснява за какво сквернословя...
Не сквернословя нищо! Просто като ми ударят едната буза никога, ама абсолютно никога не си обръщам другата...Ай приятен ден!Достатъчно се нахъсах и сега мога да работя ползотворно-не да дремя!

stimi написа:Това е малко като предай без да връщаш....

дееееа.е може да е инфантилно,може да не е.

Не знам за мене е! Кръстоносните походи са били не за да освобождават Божи гроб от неверниците, а за друго....Ето затова не можеш да ме запалиш по вярата. Има една единствена вяра на земята и това е моята собствена! Брех, че силен Аз!....
Къде има пясък да си заровя главата от срам? ...

stimi написа:Има една единствена вяра на земята

ми да,имаш , точна ориентация,Стими.....



P.S.
понякога , почти те обичам!!!!

Престани! Разсмиваш ме....
P.S.Само понякога ли?Ще плача!!!!!...

бреййй , ама колко си "нагла", сеа,Стими:
скив, дъртия папарацко , ква , твоя снимка , гепи



:D:D:D

:))))

ВАСИЛ КАТИНЧАРОВ
http://sofialive.bg/heroes/izmislen-geroj/41-vasil-katincharov-az-sum-serien-ubiec.html

АЗ СЪМ СЕРИЕН УБИЕЦ
срещнахме се по тъмно, но не напълнихме гащите, а най-учтиво го поканихме да влезе. Оказа се, че и него го е шубе, но само нощем в парка

Как започна всичко? Когато на един приятел му донесоха беемхикс от чужбина. Така дойде и желанието да убивам - първите жертви бяха майка му и баща му. А влязох сериозно в бранша, когато излязох от казармата.
И защо така? (въздиша с отвращение) Там видях персонажи, които не заслужават да живеят.

Как си избираш жертвите? По веждите - тези, оскубаните. Такива хора веднага ми стават потенциални клиенти.
Оръжието? Нали сте гледали Калигула? Така. Завързвам им пишките, после ги наливам с вино и накрая им пробивам дупка в стомаха. Жестоко е, но ефикасно, а донякъде и хуманно.

Не те ли мъчи съвестта? Мъчи ме, но ям много босилек, който облекчава. Факт.
Вярваш ли в Бог? (малко несигурно) По-скоро искам. Дори съм кръстен.

Как така тогава? Когато съм на работа, си взимам пет минути почивка от християнството.
Какво оставяш на местопрестъплението? Снимка на агне, пълнено с кюфтета.

А връщаш ли се? Връщам се, връщам се - точно като по филмите. Дори се закачам с полицаите: „Митко ли, бе? Да, познавах го - добро момче беше...".
Какво си взимаш за спомен? Най-често мустаци. Лепя ги на стената. Стената на успеха.

Сам ли си переш дрехите, или ги носиш на химическо? Не пера - горя ги, за да не ме хванат. Аз обикновено ходя само по шлифер.
А ваш`те знаят ли? Не, щото ще ям шамари от майка ми.

Защо още не са те хванали? Имам пакт със сатаната до 2012-а.
Каква музика слушаш, докато работиш? Българската група Примитив Ейнджъл Господен. От Сандански са и са много мотивиращи.

Ти самият как би умрял? В женска компания като Иван Вазов.
На кого друг искаш да приличаш? На Ханибъл Лектър.

Вие май все по него си падате... Ми да - ще си седя кротко вкъщи и ще си правя тапицерия за колата от човешки кожи.
Кого би поканил на вечеря? Докато още сме на тема Ханибал - бих поканил Ленин. Мозъкът му тежал повече от три кила, ще има и за гости.

Кой е любимият ти сериал? Изгубената стая (The Lost Room).
Как си почиваш? Като обикалям магазините да избирам вино за следващата жертва.

Къде се събирате с колегите? Най-често по стадионите - на софийските дербита е пълно с нас.
Страх ли те е от тъмното? (оглежда се) Па страшно си е - може да има някой друг с каса вино под мишница, не знаеш кво те чака.

Нещо да кажеш в своя защита? Има един надпис срещу Военния клуб, „Пръжте се естествено" (буквално). Това и правя.
Ще се предадеш ли някога? Не. Имам твърде много коварни планове и доста хора за наказване. Да ме чака ефрейтор Бабачев от Търговище. Едно време ме караше да правя патешко ходене с подскоци.

Какво мислиш за смъртното наказание? Напълно задължително е. Чуйте само как звучи това: „Днес на стадион Васил Левски ще бъдат разстреляни 250 човека. Купете си билетчета по 3 лева!".
Кого би убил за пари? Има един трогателно бездарен немски режисьор - Уве Бол.

А за без пари? Тоя, дето през 2007-а ми открадна фаровете на колата. Изкърти ги с щанга. Ще му изкъртя зъбите.
Нещо за довиждане? Оглеждайте се за един кльощав тип с шлифер и каса вино под мишница - скоро и във вашия парк след полунощ.